Решение № 106 от 4.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 132/2014 г.

Решение № 106 от 4.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 132/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 837/2013 г. на Софийски градски съд е подаден касационен протест от Софийска градска прокуратура, с доводи за съществени процесуални нарушения, по оценка на доказателствата и нарушение на материалния закон . Протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура, който намира постановената въззивна оправдателна присъда, за незаконосъобразна, при съществени процесуални нарушения, а тази на първоинстанционния съд, при спазване на същите (процесуални правила) и закон, поради което и с оглед обстоятелството, че атакуваната сега въззивна присъда е за трети път на вниманието на Върховният касационен съд, да се отмени въззивната присъда и да се потвърди първоинстанционната такава. Частния обвинител и граждански ищец и повереника му, редовно призовани не са взели участие в производството пред ВКС. Защитата на подсъдимия намира протеста изцяло неоснователен, а постановената въззивна присъда законосъобразна и правилна. Според защитата въззивния съд е изпълнил изцяло указанията на ВКС, в предишното решение, провел е съдебно следствие, разпитал пострадалия и св. Д. и А., обсъдил всички доказателства по делото и изводите за невиновност на подсъдимия са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.10.2013 г. постановена по внохд. № 837/2013 г. на Софийски градски съд е отменена присъда по нохд. № 11250/2009 г. на Софийски районен съд и подсъдимия С. Р. Р. е признат за невинен в това в периода 1.07.2008 г. до 30.09.2008 г. в [населено място], от касета намираща се в обществен трезор, собственост на [фирма], да е отнел чужди движими вещи -сумата от 2000 евро, от владението на св. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата да е извършена по специален начин, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава по обвинението в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Отхвърлен, като неоснователен и недоказан, е предявения от св. С. срещу подсъдимия Р., гражданския иск. С посочената присъда Софийски районен съд е признал подсъдимия за виновен за посоченото по горе престъпление по чл. 195, ал. 1т. 4 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК, за което и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. Уважен е и граждански иск в размер на 2000 евро, ведно със законната лихва считано от 30.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски: Касационното производство е инициирано за трети път от Софийска градска прокуратура, след две отмени на оправдателни присъди на въззивната инстанция, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона, т. е. съобразно нормата на чл. 354, ал. 5 НПК този касационен състав решава делото по същество, без да е ограничен от касационните предели на проверка, а и с правомощия на въззив. ПО ПРОТЕСТА на Софийска градска прокуратура: В протеста се претендира неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на поредната оправдателна въззивна присъда, като се поддържа -"анализът на събраните по делото доказателства води до извода, не само че е налице извършено престъпление по посочения текст, но и че именно С. Р., е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение". В допълнението към протеста, според обвинението-присъдата е в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивния съд за да оправдае (за трети път) подсъдимия е приел хипотетично, че било възможно "неустановено по делото лице (извършител) да е извадил плика със сумата от касетата на св. С., да го е поставил в близост до плика със заплатата на подсъдимия, с което целял последния да остави свой дактилоскопен отпечатък и така да насочи разследването в погрешна посока". Така изложената хипотеза според обвинението, не намира опора в доказателствата по делото. Обвинението се съгласява, че дактилоскопните отпечатъци са доказателствен източник с косвено значение, но само тогава когато са оставени на общодостъпни места. В конкретния случай законосъобразни и правилни са изводите по фактите и по приложимия закон на първоинстанционния съд, и за това искането е да се отмени въззивната присъда и съобразно чл. 354, ал. 5 НПК Върховният касационен съд на РБ да реши делото, като потвърди първоинстанционната присъда. Протеста е основателен и това е така защото: За да отмени първоинстанционната присъда и признае подсъдимия за невинен, въззивния съд е приел, че "безспорно е наличието на улика-дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия Р. върху плика, в който св. С. е съхранявал инкриминираната парична сума...обаче описания в обвинителния акт механизъм на оставяне на въпросната дактилоскопна следа не води до категоричност на извода, че тя е оставена от подсъдимия Р. именно при извършване на процесната кражба...за да бъде допустимо постановяване на осъдителна присъда, въз основа на косвено доказателство, нужно е то да е от такова естество, че да изключва всяка възможност лице, различно от подсъдимия да е автор на престъплението". По нататък по фактите въззивния съд приема, че е категорично установено по делото -достъп до касетата с "резервните ключове", имат само и единствено св.А. и св.Д., което изключвало практическата възможност под. Р. да е автор на извършената кражба и, че било възможно друго лице да е взело плика от касетата на св.С. (с прозорче и надпис "Т. Б. С. 2410 1.07.2008 г."), да е съхраняван заедно с пликовете със заплати на служителите в трезора, с оглед осигуряване възможност по него да попаднат следи на лица различни от действителния извършител на престъплението. Посочено е в мотивите, че "тази версия може да бъде извлечена от обясненията на подсъдимия, в които същия посочва само една от хипотезите, при които е имал съприкосновение с пликове на работното си място". Изводите по фактите на въззивния съд, са направени при съществени пропуски в доказателствената дейност на съда, някои от доказателствата са надценени (обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д.), други изцяло игнорирани (графика за дежурствата на работещите в трезора за инкриминирания период, показанията на св. А.), а изградената хипотеза за наличието на дактилоскопната следа, почива изцяло на предположения и не дава отговор, как след като плика оставен от св. С. е "съхраняван" между пликовете със заплатите на служителите, отново е намерен в касетата, "олекнал" с 2000 евро. Липсват убедителни аргументи, защо на показанията на св. Д. се дава вяра, а на тези дадени от св. А. не (за последния въззивния съд дори е приел, че е заинтересован от изхода на делото). По-горе по фактите въззивния съд е приел, че единствените две лица, които имат достъп до "резервните ключове" са точно тези две лица. В тази връзка не са взети предвид и обясненията на подсъдимия Р. -"лятото на 2008 г. често замествах А., защото имаше изпити". От приложените по делото графици за дежурствата, в трезора е видно, че през м. юли 2008 г. -подсъдимия е работил 15 дни, а св. А. -16 дни, през м. август, подсъдимия 18 дни, а свидетеля 8, през м. септември, подсъдимия-22 дни, а св. А. -4 дни, или в инкриминирания период и докато е замествал А., очевидно подсъдимия е имал същия достъп, до касетата с "резервните ключове", факта който според въззивния съд, "изключва практическата възможност" подсъдимия Р. да е автор на извършената кражба". Няма как да бъде споделен и извода за "съхраняване на плика" оставен от св. С. в ползваната от него касета, между пликовете със заплати на служителите, дори само защото служителите в трезора, са само пет (в смяна работят по трима), а и от показанията на св. А. (неопровергани) става ясно, че "заплатите ни се плащаха на ръка, като е имало случаи, в които заплатите ни бяха поставяни в бели пликове...аз поставях парите в пликовете...не е имало случай, в който служителите да си вземат пликове, в мое отсъствие...лично съм давал съответния плик или пари на служителя в ръцете, на всеки поотделно". Посоченото дава основание на извода, за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са възпрепятствали и правилното приложение на закона, защото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти (обстоятелства от значение). При горните констатации и с оглед правомощията по чл. 354, ал. 5 НПК настоящия касационен състав дължи проверка и на първоинстанционната присъда. Същите тези въпроси (за вината и отговорността на подсъдимия) правилно, безпротиворечиво и категорично са решени с първоинстанционната присъда. Районния съд е събрал необходимия обем, допустими и относими доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. Последващия подробен анализ на доказателствената основа, е дал основание на фактически констатации относно обстоятелствата от значение (предмета на доказване) и най-вече на фактите относими към участието на подсъдимия Р. в извършване на престъплението кражба на 2000 евро, поради което и извода "не съществува никакво съмнение, че именно подсъдимия е проникнал в ползваната от Б. С. касетка и е отнел сумата от 2000 евро...той е имал знанието и възможността да го направи ...начина на манипулиране на трезорната касета е бил известен на подсъдимия, поради обстоятелството, че в известен период от време така са се отваряли всички сейфове в трезора" е доказателствено обезпечен, а не произволен, както фактически е приел въззивния съд. Тук следва да се допълни и приетото от този касационен състав, че в инкриминирания период от време подсъдимия е замествал св. А., което безспорно е изисквало да има същите като свидетеля знания и достъп. При правилно установените факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия е извършил кражба на 2000 евро, по специален начин и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Законосъобразни са и изводите по вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Р.. При определянето му първоинстанционния съд е съобразили всички обстоятелства от значение, приел е, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства определил е наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от четири години и така определено наказанието очевидно е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при съществени процесуални нарушения, а подадения срещу нея касационен протест основателен. Законосъобразна и при спазване на процесуалните правила е първоинстанционната присъда, която като такава следва да се потвърди. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение