Решение № 1028 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2018 г.

Решение № 1028 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Гурково" – с. Гурково, община Балчик, представлявана от председателя Т. Моралийски, срещу решение № 397/5.10.2018 г. по адм. д. № 229 от 2018 г. по описа на Административен съд –Добрич. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на Уведомително писмо № 02-080-2600/1566 от 13.03.2018 г. на зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Претендира присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна, в писмен отговор твърди, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, свързани с провеждане на процедурата по контрол на депозираното от кооперацията заявление за плащане за 2017 г. и неспазване на изисквания въведени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, касаеща процесните мярка и период. Представителя на Върховна административен прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по жалба на Кооперация "Гурково" – с. Гурково, община Балчик срещу Уведомително писмо № 02-080-2600/1566 от 13.03.2018 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с която ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция отказва финансово подпомагане за кампания 2017 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. поради неспазване на ограниченията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5/27.02.2009 г., въведени със Заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-160/28.02.2017 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да достигне до този извод съдът е приел за установено, че Кооперация "Гурково" е подала за кампания 2015 г. заявление и е била одобрена за финансиране по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" с 405, 45 ха по код АКЗ, дейност "Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитанията на червеногушата гъска" и с 76, 15 ха по код АК2, дейност "Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи", като общият размер на одобрените площи е бил в размер на 481, 60 ха. Кооперацията е подала заявление за подпомагане по мярка 10 и през 2016 година, като при проверка е установено, че заявената за периода площ е в размер на 540, 92 ха, което представлява 91, 6 % от декларираната площ предишната кампания. През кампания 2017 г. жалбоподателят отново е подал заявление за подпомагане с декларирани за периода площи в размер на 482, 68 ха, което е с 1, 08 ха в повече от площта, за която има поет ангажимент през кампания 2015 г. Кооперацията е била уведомена, че следва да се съобрази с ограниченията, въведени със Заповед № 09-160/28.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, изменена и допълнена със Заповеди с № РД 09-278/31.03.2017 г. и № РД 09-361/13.04.2017 г. След приключване на допълнителни проверки по заявлението за 2017 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо, с което е постановен отказ за подпомагане за кампания 2017 г., поради неспазване на ограниченията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., въведени със заповед № 09-160/28.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Съдът е установил, че със Заповед № 09-160/28.02.2017 г. за начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/09 за кампания 2017 г. относно мерките, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година е определен 1.03.2017 г. Разпоредено е за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", с които се поема нов ангажимент, или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11. С другите две заповеди, се внасят конкретни детайли по отделните дейности. В хода на производството пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която потвърждава становището на административния орган, издал оспореното Уведомително писмо, че заявената за подпомагане площ е с 1, 08 ха. в повече от заявената за 2015 г., при първоначално подадено искане за финансиране. Съдът е приел заключението на експертизата като обосновано, правилно и неоспорено в разписаните в закона срокове. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че довода на жалбоподателя, свързан с необходимостта от съобразяване с размера на заявените от него площи за 2016 година, а не за 2015 година е неоснователен. Формулиран е извод за приложимост на заповедите на Министъра на земеделието и храните по отношение на конкретното заявление, както и за наличието на обстоятелства, даващи възможност за отказ за подпомагане поради заявяване на площи в по-голям размер от първоначално заявените за кампания 2015 г. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Следва да се сподели извода на първоинстанционният съдебен състав, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, упълномощен със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ, в изискуемата по закон писмена форма. Настоящия съдебен състав намира, че оспореното Уведомително писмо е незаконосъобразно, като издадено при несъобразяване с приложимите материално правни норми. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съдебен състав, с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., на Министъра на земеделието, храните и горите е дадено правомощие с нарочна заповед да определя ежегодно започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, като с този акт е допустимо въвеждането на допълнителни условия, свързани с приема на заявления по отделните направления. След като със Заповед № 09-160/28.02.2017 г. е разпоредено за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", с които се поема нов ангажимент, или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11, за приемащите заявления за процесния период е било налице задължение за съобразяване с това ограничение. Според чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на пет годишния срок, кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане", т. е. заявлението за подпомагане се подава еднократно при първоначалното кандидатстване за финансиране, а в последствие се подават заявления за плащане, в които кандидата може да извършва корекции на първоначално заявените обстоятелства при съобразяване с евентуално въведените със заповедта по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г. на Министъра на земеделието, храните и горите ограничения или допълнителни правомощия. Поетия от Разплащателната агенция ангажимент за финансиране е относим към размера на площите, заявени през 2015 г., при първоначалното кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" и последващи изменения по реда на чл. 20 от Наредба № 7 следва да бъдат съобразени именно с поетото към този момент от административния орган задължение. Формулирайки извод в тази насока, съдът е съобразил относимите към производството данни от преписката и приложимите материално правни норми. Правилно е констатирано, че със Заповед № РД 09-160/28.02.2017 г., изменена и допълнена с заповеди № РД 09-278/31.03.2017 г. и № РД 09-361/13.04.2017 г., министърът на земеделието, храните и горите е определил допълнителни условия, свързани с приема по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", като е изключил възможността за кампания 2017 г. да се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Тази разпоредба въвежда правило, според което при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на наредбата и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4 на същия текст. Въведено е ясно разграничение между значимите за правилното функциониране на съответната мярка термини "нов ангажимент" и "разширяване на поет ангажимент с нови площи". Тези понятия са от съществено значение за определяне на срочност, допустимост на отправени към ДФЗ по мярка 10 искания, както и за значението на настъпили в периода на действие на програмата 2014-2020 г. промени. При така установената правна рамка, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, несъобразено с приложимото материални право. Налице са основания, които водят до извод, че административният орган е превишил правомощията си, като е отказал финансиране за 2017 г. за целия поет от ответника по касационната жалба през 2015 г. ангажимент. Въвеждането на ограничение за приемане на заявления, с които се иска разширяване на поетия агроекологичен ангажимент, според описаните заповеди води до невъзможност за признаване на правото за допълнително финансиране за площите, вписващи се в хипотезата на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г., но не изключва необходимостта от изпълнение на поетите от Фонда задължения за финансиране, съобразно първоначално одобрените през 2016 г. площи. Към датата на подаването на заявление за плащане за кампания 2017 г., е налице изпълнение на поетите от Кооперация "Гурково" задължения по агроекологичен ангажимент за площ в размер на 481. 60 ха и отказ за финансиране би бил евентуално основателен и допустим само за частта, надхвърляща така заявените първоначално площи с 1. 08 ха. В оспореното пред Административен съд – Добрич уведомително писмо, липсва информация или твърдения за наличието на други обстоятелства, които поради същественото си значение за производството, да са довели до извод за недопустимост на финансирането през процесния период за целия първоначално поет от Кооперацията ангажимент. При описаните съображения, отказа на зам. изпълнителен директор на ДФЗ за предоставяне на финансово подпомагане на касационния жалбоподател за кампания 2017 г. за одобрените площи при първоначално подаване на заявлението за поемане на агроекологичен ангажимент през 2015 г., поради включване в заявлението за подпомагане на нови такива в размер на 1. 08 ха не е съобразен с приложимите материалноправни норми, което води до неговата незаконосъобразност и необходимост от отмяната му. Предвид горното, настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е основателна. Оспореното решение следва да се отмени, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съдебен състав уведомително писмо. Преписката следва да се върне на издателя на оспорения акт за ново произнасяне при съобразяване описаните в настоящото решение от съда мотиви. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото пред Административен съд – Добрич разноски, които според представения списък /л. 271 възлизат на 1100 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна такса и 550 лева разноски за възнаграждение на вещо лице. Предвид описаното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение