Решение № 12693 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2016 г.

Решение № 12693 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната здравноосигурителна каса е подала касационна жалба против решение № 3613 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 735/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "С. Б." ООД - С. обезщетение за имуществена вреда в размер на 400 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД № 10781/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Многопрофилна болница за активно лечение "С. Б." ООД - С. е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на МБАЛ "С. Б." ООД-С. срещу Националната здравноосигурителна каса, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателно постановление № 13-1421/16.12.2014 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, ведно със законната лихва от 23.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 13-1421/16.12.2014 г. директорът на Столичната здравноосигурителна каса наложил на МБАЛ "С. Б." ООД две имуществени санкции, всяка в размер на 200 лева, на основание чл. 105а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Наказателното постановление било обжалвано пред Софийския районен съд, който с решение от 14.09.2015 г. по НАХД № 628/2015 г. отхвърлил жалбата. Решението на районния съд било оспорено от МБАЛ "С. Б." ООД пред Административния съд - С. град, който с решение № 8170/23.12.2015 г. по КНАХД № 10781/2015 г. го отменил и вместо него постановил ново решение, отменящо издаденото наказателно постановление. В касационното производство МБАЛ "С. Б." ООД е била представлявана от адвокат Х. Н.. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 8.12.2015 г. МБАЛ "С. Б." ООД заплатила в брой на адвоката възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство пред административния съд. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление. Тъй като ищецът ангажирал адвокатска защита за обжалването на постановлението, направеният разход се явявал негова закономерна последица. Логично и разумно било санкционираното лице да се погрижи за защита на интереса си, като ползва адвокатско съдействие, поради което разходваните от него средства подлежали на възстановяване. С оглед направените изводи по същество, административният съд осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ "С. Б." ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2015 г. до окончателното заплащане на сумата. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон в частта за присъденото обезщетение за имуществена вреда в размер на 400 лева. При постановяване на решението си административният съд е съобразил точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Решението съответства и на по-късно приетото Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Националната здравноосигурителна каса. Съдът вярно е посочил, че направеното в договора за правна помощ вписване удостоверява заплатеното от болницата адвокатско възнаграждение. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление МБАЛ "С. Б." ООД е понесла имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Ищцовата страна не би разходвала средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Не може да се приеме доводът на касационния жалбоподател, че Националната здравноосигурителна каса не е субект на държавна власт, поради което не следва да носи отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл. 205 АПК, искът за обезщетение за вреди от административна дейност се предявява срещу юридическото лице, което включва в състава си органа, издал незаконосъобразен акт или осъществил незаконно действие или бездействие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице. В състава на това юридическо лице се включва директорът на Столичната здравноосигурителна каса, който в качеството си на административен орган е издал наказателното постановление, упражнявайки възложеното му с чл. 105з, ал. 2 ЗЗО правомощие да санкционира лицата, извършващи административни нарушения, от името на държавата. Тъй като наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно, държавата, в лицето на Националната здравноосигурителна каса, носи имуществена отговорност за вредите, причинени при изпълнението на дейността. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно и следва да се отмени в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва за забава, считано от 23.12.2015 г. Нормативните правила, свързани с присъждането на разноски във всички съдебни производства, предвиждат възстановяване на разноските на спечелилата делото страна без лихва за забава. Вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Ако се приеме обратното, се създава привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират по исков ред. В полза на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени 350 лева разноски за адвокатско възнаграждание съразмерно с резултата от касационната проверка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд