Решение № 13436 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2012 г.

Решение № 13436 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи срещу решение № 2064/18.04.2012 г. по адм. дело № 11604/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на МВР срещу решение № 1955/06.12.2012 г. на Комисията за защита на личните данни в обжалваната му част. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител иска отмяна на решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и отмяна на решението на КЗЛД. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, не взима становище. Ответникът по касационна жалба - Александър Илиев Илиев, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалваното решение на КЗЛД, която е компетентен орган по чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ правилно е прието, че МВР обработва незаконосъобразно личните данни на Александър Илиев Илиев в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД. Преди да сезира КЗЛД, Илиев е подал заявление до МВР на 16.03.2011 г. за заличаване на полицейската си регистрация. При спазване на съдопроизводствените правила КЗЛД е установила, че личните данни на Илиев незаконно се обработват във връзка със следните заявителски материали: ЗМ-716/1995 г., ЗМ-725/1995 г. на РУ Карнобат и ЗМ-1927/2008 г. на Пето РУ - Бургас. между страните няма спор, че по първите две преписки след изпращането им с мнение за образуване на предварително производство срещу известен извършител, няма никакви вписвания повече и данни за процесуално движение на преписките. По отношение на третия заявителски материал в хода на досъдебното производство е представил постановление от 17.04.2009 г. за прекратяване на досъдебното производство на РП - Бургас на основание чл. 24, ал. 4 от НПК - поради липса на престъпление от общ характер, а деянието осъществява престъпление от частен характер - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът е посочил, че независимо че основанието за прекратяване на производството е чл. 24, ал. 4 от НПК, а не чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление, и в чл. 32а от Инструкция за допълнение на Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер не е посочено изрично, че и в тази хипотеза се заличават личните данни на лицето, то тези данни е следвало да бъдат заличени по силата на общия законов принцип на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР - личните данни се заличават, ако не съществува причина за тяхното запазване. Решението е правилно. Правните изводи на съда се подкрепят от събраните в административното и съдебното производство доказателства, като допълнително приетото от съда прокурорско постановление правилно е ценено като официален писмен документ, неоспорен от МВР в съдебното производство и от съдържанието му са направени изводи в подкрепа на изложените от КЗЛД доводи. Както правилно е приел съдът липсва законово задължение за лицето, поискало от МВР да заличи личните му данни да изброи всички ЗМ, които са въведени в АИС "Централен полицейски регистър", още повече, че същото не може да знае за данни във връзка с досъдебно производство, по което не е бил привлечен като обвиняем и по което се е установило, че липсва извършено престъпление от общ характер. За същия липсва задължение да представи препис от това постановление както на МВР, така и на КЗЛД, тъй като и двата органа служебно събират доказателства, когато са надлежно сезирани с искания във връзка с незаконна обработка на лични данни. Твърдението на касатора, че МВР не е длъжно служебно да заличава лични данни след постигане на целта на обработка противоречи на разпоредбата чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, цитиран от първоинстанционния съд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение