Решение № 1864 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2008 г.

Решение № 1864 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 509/23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 400/2008 г. Плевенският административен съд е отменил писмена покана № 29-05-1004 от 10.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен за възстановяване на суми получени без правно основание от ЕТ "Д-р Веселка Дойчинова" с. Бъркач, представлявано от Веселка Дойчинова, в частта относно лихвата и отхвърлил оспорването на поканата в останалата част. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Д-р Веселка Дойчинова", която счита неправилно решението в частта относно отхвърлената жалба срещу оспорената писмена покана досежно определената за възстановяване главница. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че липсата на произнасяне от страна на директора на РЗОК - Плевен срещу подаденото от д-р Дойчинова възражение срещу писмената показа не е съществено процесуално нарушение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - директорът на РЗОК - Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Възраженията, свързани с неправилната оценка на доказателствата и неправилното приложение на материалния закон са правени по съществото на спора и пред първата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на оплакването с доводи, които следва да бъдат споделени. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Със заповед № РД-08-1232/17.12.2007 г. директорът на РЗОК - Плевен е възложил извършването на финансова проверка на ЕТ "Д-р Веселка Дойчинова" с. Бъркач по изпълнение на индивидуалните договори за 2006 г. и 2007 г. По делото съдът е установил, че е спазена процедурата по чл. 222, ал. 4 от НДР 2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 224 от НРД 2006 г. проверяващият екип е съставил на финансов протокол № 336/28.12.2007 г., в който са отразени констатации, че д-р Дойчинова неоснователно е получила суми в размер на 331, 13 лв. и дължи лихва в размер на 54, 77 лв. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. 1 от ИД 2006 г., чл. 47, ал. 1 от ИД 2007 г. и чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. следва да бъдат възстановени като неоснователно получени. Финансовият протокол е връчен на д-р Дойчинова на 03.01.2008 г. и подписан от изпълнителя на медицинска помощ. Лицето, представляващо обекта на проверка, се е възползвало и от процесуалната възможност, уредена в чл. 234, ал. 1 от НРД 2006 г. - да представи пред директора на РЗОК - Плевен писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации в 7-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на протокола. Директорът на РЗОК не е отговорил на възражението, а е издал процесната писмена покана за възстановяване на въпросните суми. Плевенският административен съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК - Плевен е нарушение на процесуалните правила, тъй като се обезсмисля даденото с нормативен акт право на едно лице за възражение, но това нарушение не е съществено и не може да се разглежда като основание за отмяна на акта. Това съждение по крайния си извод за липса на порок, съставляващ предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, е правилно. Върховният административен съд счита, че в чл. 234 от НРД 2006 г. не е регламентирано задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. 2 от тази норма, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е - да изчака изтичане на срока за възражение по ал. 1. След като текстът на чл. 234 от НРД 2006 изцяло проследява действията на двете страни по възникналите между тях отношения във връзка с възстановяването на неоснователно получени суми, не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, т. е. процедурата по при прилагане на санкции. Правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената показа по съдебен ред. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ. Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. В чл. 233 от НРД 2006 г. се съдържат две алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези. В конкретния случай изпълнителят на медицинска помощ е задължен да възстанови неоснователно получените суми по ал. 1, която не съдържа друго условие, каквото е заложено в ал. 2 - сумите да са получени в резултат на извършено нарушение на НРД. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми по ал. 1 е достатъчно само констатация за такава предпоставка, без да е налице виновно поведение от страна на лицето. Поради това, в хипотезата на ал. 2, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата за неоснователно получени суми за починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Дойчинова. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,