Решение № 7805 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 152/2018 г.

Решение № 7805 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 152/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Охранителна полиция" в Районно управление - Севлиево, при ОД на МВР Г., против Решение № 153/13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 272/2017 г., по описа на Административен съд Г., с което е обявена нищожността на негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата № 17 - 0341 - 000288/28.08.2017 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт с оглед представеното пред настоящата инстанция заверено копие на Заповед № 8121з - 1524/09.12.2016 г., на министъра на вътрешните работи и поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - К. Л. Х., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Г. е обявил за нищожна Заповед № 17 - 0341 - 000288/28.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата, издадена от Началник сектор "Охранителна полиция" в Районно управление - Севлиево, при ОД на МВР Г.. За да постанови този резултат съдът е приел, че издателят на акта не е валидно оправомощен за това от ръководител на определена от министъра на вътрешните работи служба за контрол. По делото е представена единствено заповед № 264з - 281/07.03.2017 г., на Директора на ОД на МВР Г. относно оправомощаването на длъжностни лица от ОД на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5 и т. н., но първоначалната заповед на министъра на вътрешните работи не е представена. При тези доказателства съдът е приел нищожност на оспорения административен акт. Решението е неправилно. Безспорно е по делото, че издателят на акта и настоящ касатор е проявил процесуална пасивност при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, но цитираната Заповед № 8121з - 1524/09.12.2016 г., на министъра на вътрешните работи е приложена като доказателство с касационната жалба и е известна на широката правна общественост с оглед значителния брой дела във връзка с оспорване на наложени принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. С оглед представената пред настоящата инстанция заповед, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана, изложени са конкретните фактически и правни основания за издаването й. Първоинстанционният съд подробно е коментирал в мотивите си материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящата инстанция споделя извода на съда и на административния орган, че изтичането на срока на валидност на СУМПС следва да бъде приравнено на неправоспособност. Свидетелството за управление на МПС като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. С. изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество, като съставът на седмо отделение на ВАС мотивира законосъобразност на обжалваната заповед за определяне на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК. Към датата на издаване на обжалваната заповед К. Л. Х. е управлявал МПС без да притежава СУМПС, тъй като същото е било с изтекъл срок. Констатираното нарушение е основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на К. Л. Х. срещу Заповед № 17 - 0341 - 000288/28.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата, издадена от Началник сектор "Охранителна полиция" в Районно управление - Севлиево, при ОД на МВР Г.. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд