Решение № 123 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2007 г.

Решение № 123 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на А. П. Г., М. Д. М., Т. Х. К., И. К. А., В. Й. М., Т. Д. В., И. Д. Й., Б. Б. Б. П., А. И. К., К. Г. К., Д. М. К., Н. М. К., К. Р. Й., Г. К. Ч., Н. Д. Ч., П. Г. М., М. Ц. М., Т. Л. С., Н. Л. М., С. Т. И., Е. Л. И., М. Б. петров, С. С. П., Н. С. У., И. Д. Д., И. К. М., Ц. Б. М., Р. Г. М., И. Г. С., В. К. К., Е. М. К., Л. М. К., К. С. Р., Н. С. Н., К. С. Д., С. Х. Б., Д. В. П., З. В. К., Д. В. И., Е. В. С., З. Р. С., С. Р. С., К. Х. К., Л. Х. К., С. К. Г., Н. С. К., П. С. Г., В. В. П., С. С. Р., Н. С. Л., П. Н. И., Д. М. Ч., С. Т. Ч., всички ч. адв. М. против въззивното решение на С. градски съд, постановено на 14.05.2007 г. по гр. д. № 1813/2005 г. М. А. Н., А. Н. И., И. Н. И. и В. Н. М., обикновени другари на касаторите, са се присъединили към касационната жалба, на осн. чл. 204 ГПК (отм.), вр. т. 10, ал. 2 ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС, вр. т. 2, ал. 2 ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК ВКС. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но по същество излагат единствено съображения за необоснованост в изводите на въззивния съд относно характеристиката на процесното помещение при проектирането и изграждането му, което го определя като обща част на етажните собственици. Искат отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касация М. на п. на Република България не възразява по реда на чл. 218г ГПК. В писмени бележки, депозирани преди съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно въззивният съд е конституирал на мястото на М. на п. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последното не е намерило отражение в диспозитива на съдебния акт, който единствено определя предмета на спора с присъщите последици на съдебното решение (сила на присъдено нещо и в случая, изпълнителна сила). Надлежна страна в касационното производство е ответника по иска, спрямо, когото е постановено въззивното решение - М. на правосъдието. С оглед на това, настоящият състав няма и да коментира определението на С. градски съд по въззивното дело, с което е заменил ответниците по спора. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния С. районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че спорният недвижим имот на партерния етаж на ул. "А" № 1, гр. С., състоящ се от офиси и тоалетна с обща площ 86,30 кв. м се намира в четириетажна сграда с два входа. Имотът е изграден от държавата върху държавно дворно място през 1992 г. и по работния проект за отоплителна инсталация на сградата, спорният обект е обозначен като магазин със склад и тоалетна, с вход откъм улицата, като от склада има изход към стълбищната клетка. В акта за държавна собственост № от 27.06.1963 г. този обект е описан също като магазин в блок "Б". В акта е отразено, че целият имот (сградите и земята) е на МВР - С. затвори, като е предаден за стопанисване и управление на СП "С", К. район. В приемо-предавателния протокол между двете ведомства, магазина също е описан. По-късно, основното помещение със склада са преустроени в офиси. Съдът, с помощта на съдебна експертиза е установил, че в ценообразуването на сградата е разположен магазина със застроена площ от 86,30 кв. м. В заключение, искът е отхвърлен поради липса на активна материално- правна легитимация. Решението е правилно. От липсата на одобрения при строителството на сградата архитектурен проект, не следва, че спорният обект е обща част на етажната собственост. Подобен извод е необоснован, а и променя тежестта на доказване. Ищците са тези, които следва по пътя на пълно главно доказване да установят, че процесния имот е обща част на етажната собственост и като такъв, е притежание на етажните съсобственици. Несъобразен с тежестта на доказване, както и с материалния закон е доводът, че щом според описанието в нотариалните актове на етажните собственици, те придобиват права и от портиерско жилище, следва, че процесното, макар и да не е такова, е било проектирано като общо помещение. Отново връзката е косвена. При това, за изхода на спора е от значение какво е осъществено, а спорният обект изобщо няма белезите на жилищен имот, бил той и портиерски. Нещо повече, без значение е какъв е вида на построеното, защото към този момент цялата сграда е била притежание на един собственик. Следователно, няма и общи части на етажната собственост. Важното е при учредяването на етажната собственост, спорният обект, който, безспорно не е обща част по естеството си, ако е бил проектиран и дори фактически изпълнен за обслужване на цялата сграда, да не е бил с променено по волята на собственика предназначение. По делото няма никакви данни имотът някога да е функционирал като портиерско жилище, въпреки, че няма и белезите на такова, или като друг обект за общо ползване. Неоснователни са и доводите, че офисът (преди магазин) е обща част по чл. 38 ЗС, щом за него в ценообразуването при проектирането на сградата, не са предвидени квоти от общите части. Това обстоятелство не е критерий за определяне дали обекта е обща част. Ако същият е самостоятелен, той по силата на закона има и квота от общите части. За последното не е нужно изричното им вписване в актовете, с които възниква или се транслира собствеността. При това, касаторите черпят довод от първоначалното ценообразуване, но не отчитат, че към него момент, а и при изграждането на сградата, единствен собственик е държавата. Както настоящият състав вече изясни, към него момент все още няма етажна собственост. Наличието на множество апартаменти или други помещения не създава такава. Тя възниква, когато отделните обекти в сградата станат притежание на различни лица (поне двама). Тогава и всеки отделен обект участва в общата етажна собственост с квота, съобразно уреденото в закона. При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение