Решение № 9304 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2011 г.

Решение № 9304 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Йонко Стефанов Ружев от гр. Приморско, против решение № 2547/26.05.2011 г., постановено по а. д. № 1154/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Ружев против заповед № 969/30.03.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР (ГДГП) с която, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Ружев го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, като се отмени обжалваната от него заповед. Претендира за разноските по делото. Ответната страна - директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са фактическите и правни изводи на съда. Видно от текста на заповед № 969/30.03.2009 г. на директора на ГДГП, Ружев е наказан за две извършени от него деяния, квалифицирани като нарушения: а/ на 23.12.2008 г. в около 14,45 часа нанесъл в съучастие с други граждански лица побой на Минчо Дянков Чолаков и б/ на 05.01.2009 г., заедно с едното от лицата, с които бил нанесъл побой - Стоян Войнов, предал сумата 2000,00 лв. на Чолаков като обезщетение за причинената му телесна повреда и за да оттегли той жалбата си. С прокурорско постановление от 25.02.2010 г. на районния прокурор при Царевска районна прокуратура, влязло в сила, е установено, че Ружев не е участвал при нанасянето на побой на Чолаков и воденото против него предварително производство по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК е прекратено. Т. е. за съдът съществува задължението да приеме, че първото деяние, за което на Ружев е наложено дисциплинарно наказание, не е извършено от него. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2, пр. 3 от АПК ВАС констатира, че то е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и е необосновано. За второто деяние, за което е наказан касатора, свидетелства единствено пострадалият Минчо Чолаков. ВАС съобрази всички дадени от това лице обяснения и показания и констатира, че в тях има съществени противоречия, водещи на извод за недостоверност на дадените показания. Така, видно от показанията на Чолаков, дадени на 28.01.2009 г. пред районен съдия в Царево е, че Чолаков "преди да се снабди с медицинско удостоверение е отишъл в РПУ Приморско и е подал жалба за инцидента, след което се е прибрал в гр. Созопол (л. 102 отзад, 8-ми ред отдолу). Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 306/2008 г. (л. 104), то е издадено на 29.12.2008 г. В същото време, единствената жалба на Чолаков, датирана от него на 29.12.2008 г. и приложена по делото на л. 100, е заведена в НСГП, РГС, Граничен участък Царево с вх. № 107/03.02.2009 г. Т. е. друга жалба (преди издаването на 29.12.2008 г. на съдебно- медицинското удостоверение) или не е подавана въобще от Чолаков или не е приложена от дисциплинарно разследващия орган по преписката. Дори да се приеме, че тази жалба (с вх. № 107/03.02.2009 г.) е подадената от Чолаков, за която говори той, завеждането й едва на 03.02.2009 г. сочи за едно умишлено антидатиране, причините за което не са изяснени. При това, в нея липсва част, отнасяща се до поведението на Ружев след нанасяне на побоя и за което той е получил наказание. Видно от показанията му, дадени на 28.01.2009 г. пред районен съдия (л. 103), Чолаков се е чул по телефона с две, непознати му до този момент, лица на 01.01.2009 г. по тяхна инициатива, за да се споразумеят. Срещнал се е с тях още същия ден и "този, който беше с Фиата ми каза, че се казва Йонко". Същият му е предложил сумата 2000 лв. За предлагана лека кола "Жигула" липсват твърдения. В "сведения", заведени с вх. № 105/02.02.2009 г. и вх. № 191/18.02.2009., в НСГП, ГУ Царево (л. 98 и л. 68), Чолаков обяснява за проведен на 01.01.2009 г. разговор по телефона между него и неизвестни лица, представили се като "тия, които те биха", които са му предложили да се споразумеят. Той отхвърлил първоначалното им предложение да получи от тях "Жигула" и сам поискал обезщетение от 2000 лв. За първи път той се е срещнал с въпросните лица на 05.01.2009 г., които според него до тогава е чувал само по телефона, без те да му се представят поименно. Въпреки това и в двете цитирани "сведения" говори за среща с "Юнко, кадето му знаех вече името". В сведението от 02.02.2009 г. парите са му донесени от повече от едно лице (л. 98, ред 7 отдолу, над подписите), а в това от 18.02.2009 г. - само от "Юнко". Всички посочени по-горе несъответствия и противоречия в показанията на пострадалия дават основание на съда да приеме, че те са недостоверни и продиктувани от желанието на това лице да извлече възможно по-голяма облага от случилото се. Обратно - твърденията на Ружев, давани при вземане на всичките му обяснения, следва да се приемат за достоверни и отговарящи на действителните отношения между лицата, участвали в инцидента. Касаторът е дал непроменени обяснения по въпроса и трите пъти, когато е давал такива - с рег. № 713/30.01.2009 г. (л. 93) до н-к ГПУ Царево, с рег. № 18.02.2009 г. (л. 63 с. д.) - неадресирани и "възражение" по изготвената обобщена справка с рег. № 0379/24.02.2009 г. (л. 43) до гл. комисар Кр. Петров. По въпроса той категорично твърди, че не е ходил да се среща с Чолаков и не му е предлагал или давал пари за да оттегли последният жалбата и дадените вече показания. Доводите на Ружев за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излагат в две насоки: а/ съдът не е съобразил представеното пред него постановление на Районна прокуратура Царево от 25.02.2010 г., с което се прекратява наказателното производство против касатора, и е пренебрегнал показанията на разпитания свидетел Мавродиев и б/ не са обсъдени доводите на Ружев за допуснати нарушения по чл. 225, ал. 2, чл. 227, чл. 229, ал. 2 и 3 и чл. 230, ал. 3 от ЗМВР, както и чл. 246 от ППЗМВР. Те са неоснователни. Видно от текста на обжалваното решение (стр. 3, последен абзац и стр. 6, първи абзац), съдът е съобразил представеното прокурорско постановление и показанията на св. Христо Димитров Мавродиев. Последните, съгласно изричното изявление в мотивите на решението, са приети за "обективни и непротиворечиви" - стр. 3, последен ред. АССГ фактически е приел за достоверна тезата на Ружев, подкрепена от постановлението от 25.02.2010 г. и показанията на св. Мавродиев, че касаторът не е нанасял лично удари на пострадалия Минчо Чолаков. Неоснователни са и доводите за необсъждане в обжалваното решение на твърденията за допуснати от административнонаказващия орган нарушения на материалния закон, посочени в касационната жалба на Ружев. Съдът, с изключение на посоченото по-горе, е обсъдил събраните доказателства, изложил е приетото за установено от фактическа страна от него и е дал отговори на доводите на Ружев за допуснати нарушения на цитираните норми, вкл. касаещите прекратеното против касатора наказателно производство. Предвид горното нарушението във връзка с поведението на касатора след 23.12.2008 г., вменено на Ружев с обжалваната заповед се явява необосновано, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като е приел обратното, АССГ е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение. По изложените съображения касационната жалба следва да се приеме за основателна и да се уважи, а обжалваното решение на АССГ се отмени. Вместо него предвид процесуалната фаза от развитието на делото, следва ВАС да се произнесе по съществото на спора, като отмени като незаконосъобразна заповед № 969/30.03.2009 г. на директора на ГДГП. По делото е направено искане от процесуалния представител на Ружев за присъждане на направените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции. С оглед изводите на настоящата инстанция, то се явява основателно и доказано и следва да се уважи. Пред съда са представени доказателства за направени общо разноски в размер на 600,00 лв. от които 300,00 лв. адвокатски хонорар за защита по а. д. № 2128/2010 г. по описа на ВАС и 300,00 лв. адвокатски хонорар за защита по а. д. 1154/2011 г. по описа на АССГ. Предвид горното и на основание чл. 272, ал. 2 от АПК, ВАС