Решение № 13024 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Териториална дирекция Тракийска/сега Митница Пловдив/срещу решение 3067/13-05.2021 г. постановено по адм.д.11617 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното съдебно решение е отменено решение РТД -3000-2318/30.10.2020 г. / 32-318333 издадено от същия административен орган, с което е отказано освобождаване на представено от ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх - Германия обезпечение в размер на 9 138.74 лв., което се задържа за плащане на дължимо мито и на дружеството е определено задължение за ДДС в размер на 67.35 лв. Според касатора постановеното решение е неправилно и немотивирано. Съдът превратно е тълкувал фактите и обстоятелствата, които имат значение за спора. При издаване на административния акт, митническият орган се е съобразил със следното: С Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти е предвидена възможност на Комисията да приема актове във връзка с проверяването на истинността на декларираните цени на дадената партида, като се ползва фиксирана стойност при вноса и се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията за изменение приложение 1 към Регламент /ЕИО/ 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа изисква сравняване на средната вносна стойност /СВС/ с декларираната такава. Съгласно Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за определяне на подобни правила и прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс /МК/ на Съюза при разлика по-голяма от 8% между СВС и декларираната митническа стойност, вносителят трябва да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, като представи документи на каква цена е пласирал стоката на пазара на ЕС. Вносителят следва да докаже, че завишената цена на стоката не е с цел избягване заплащането на по-високо мито. На 23.02.2019 г. средните стойности, на които се продават домати с произход от Турция на пазарите на ЕС са използвани от ЕК да бъде изчислена стандартната вносна стойност в размер на 74.4 евро на 100 кг. Вносителят твърди, че е закупил домати на цена, която е била значително по-висока от СВС. Пазарната логика изисква търговецът да продава дадена стока на цена, не по-ниска от цената, на която той я е придобил освен при наличие на извънредни обстоятелства. Не е установено и влошаване на качеството на стоката, въпреки понижаването на цената. След представянето на всички документи митницата е направила пълна и комплексна оценка на всички факти и обстоятелства по конкретната сделка. Възразява се срещу извода на съда, че единственият аргумент на митницата да не приеме представените документи е по ниската цена, на която стоките са реализирани на пазара на ЕС след вноса /продажба на загуба/. Неправилно съдът е приел, че митницата абсолютизира наличието или отсъствието на печалба при препродажба на стоките в ЕС на Лидл, тъй като то не влияе по никакъв начин върху покупната цена от Турция. В хода на административното производство не е дадено задоволително обяснение на противоречивото поведение на вносителя защо плаща по скъпо, въпреки дългогодишните си отношения с турските партньори и защо продава по-евтино, именно поради дългогодишните си отношения с Лидл. Анализът на всички обстоятелства преди вноса са обосновали основателни съмнения у митницата относно декларираната цена. Митническите органи, преди издаването на административния акт, са анализирали и взаимоотношенията по вноса до крайния купувач Лидл. Стоките са едни и същи, условията за доставяне са еднакви, т.е. не е налице нито многообразие, нито сложност на отношенията. Въз основа на този анализ Митницата не е възприела за коректна и достоверна декларираната при вноса цена, като база въз основа на която да се изчисли митническата стойност. Съдът не е разкрил обективната истина, не е изяснил релевантните за спорното право факти и доказателства , както и превратно е тълкувал тези, които е поставил на обсъждане и е базирал решението си на предположения. При постановяване на решението, съдът не е съобразил обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на СЕС, правната уредба на съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва произволно определени или фиктивни митнически стойности. Въз основа на тези аргументи се иска решението да бъде отменено, като се постанови друго по същество на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх-Германия, чрез адв. Горанов, оспорва подадената касационна жалба, като относно нейната основателност изразява писмено следното становище: съдебният акт е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и относимия материален закон. Декларираната при вноса митническа стойност е изчислена при спазване на чл.70 МКС, на база договорената и реално платена цена при вноса. Представените доказателства са многобройни и непротиворечиви, поради което няма причина да не бъдат ценени. Споделят се изводите на АССГ, че при издаване на административния акт, органът се е формализирал и неправилно е преценил търговската операция, свеждаща се до просто сравнение между покупната и продажна цена. При определяне на договорната стойност водещ може да бъде единствено и само принципът на свобода при договарянето, а не разбиранията и очакванията на митническите органи за начина на осъществяване на международната търговия и в частност осъществените търговски договорености на дружеството. Моли, касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната основателност. Налице са заявените касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. В конкретния случай не е имало фактическо основание за продажба на тази стока на пазарна цена, значително по-ниска от декларираната митническа стойност. В заключение поддържа, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е било решение РТД3000-2318 от 30.10.2020 г./32-318333 издадено от Директора на териториална дирекция Тракийска /сега Митница Пловдив/, с което е определено допълнително митническо задължение по отношение на декларираната с митническа декларация МRN19BG003010001885R3 от 23.02.2019 г. стока по позиция 2/2 пресни домати, тип кръгъл. Установеното допълнително митническо задължение е поради неизпълнение на условието по чл.75, §5, ал.3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, като за погасяване на задължението е усвоено предоставеното обезпечение за стоката в размер на 9 138.74 лв. ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх - Германия през 2019 г. е извършвало внос на пресни плодове и зеленчуци в значителни количества предимно от Турция. На 23.02.2019 г. в митническо бюро /МБ/ Свиленград е регистрирана митническа декларация с МRN19BG00301000188R3, с вносител ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх-Германия, с която са постановени под режим за допускане с цел крайно потребление пресни зеленчуци - домати, тип кръгъл червен, с произход Република Турция на цена 103.10 евро за 100 кг. На основание чл.75, §2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, във връзка с чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/24474, е изискано от митническите органи вносителят да представи обезпечение, тъй като декларираната вносна стойност е с 8% по-висока от СВС. На 26.02.2019 г. с писмо рег.32-59060 немското дружество ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх - Германия е уведомено, че е необходимо да представи доказателства, че стоката пресни домати е реализирана на пазара на ЕС при условия потвърждаващи коректността на декларираната митническа стойност. На 19.03.2019 г. са представени доказателства на каква стойност е реализирана стоката на територията на ЕС и тя е 50 евро/100 кг. Причина за реализирането на тази цена, според обяснението на дружеството е занижено качество на стоката. По тази причина Лидл не я приема и същата е реализирана в Германия на по-ниска цена. Според митническите органи, тъй като цената на реализация е много по-ниска от декларираната вносна цена, депозита от 9 138.74 лв. следва да бъда задържан. ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмБх - Германия е уведомено, че предстои издаване на решение с неблагоприятен резултат за дружеството възникване на митническо задължение, тъй като декларираната вносна цената за стоката е завишена. В този случай в тежест на дружеството е да докаже, че високата декларирана цена не е завишена с цел избягване заплащането на мита. Спорът по същество, според решаващия състав на АССГ, се свежда до това основателно ли митническите органи са извършили корекции в подадената от жалбоподателя митническа декларация и законосъобразно ли са отказали освобождаване на внесения депозит на стоката по посочената митническа декларация. За да постанови своето решение АССГ е съобразил разпоредбите на Регламент /ЕС/ 952/2013 г. относно начините за определяне на митническата стойност, като е формирал извод, че в конкретния случай незаконосъобразно митническите органи не са приели декларираното от вносителя. С чл.75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е предвидена процедура, която по своята същност е средство за защита на финансовите интереси на Общността при вноса на стоки, за които се прилага системата на входните цени. Делегирания регламент не изключва възможността за прилагане метода на договорна стойност, ако митническата стойност при внос е с над 8%, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Един от приетите като надлежни критерии за достоверността на декларираната пред митническите органи договорна стойност е цената, по която стоката е реализирана на пазара след освобождаването за потребление, тъй като обичайната търговска логика предполага, че стоката се продава на по-висока цена, отколкото е закупена и съответно внесена в ЕС. Този критерии обаче не се абсолютизира от законодателя, поради което не е изрично и категорично установен като /единствено/ условие за вземането на решение относно освобождаването на гаранцията. От представените с МД доказателства е видно, че не са налице причини според които не следва да бъдат ценени. От същите се установява, че договорената и платена цена е 103.10 евро/100 кг. Тази цена съответства на стойностите обявени от жалбоподателя в депозираната молба за възстановяване на депозита. Не са налице данни, че договорената или реално платената цена на стоката е различна или, че е налице неспазване на някое от условията по чл.70 - 71 от Регламент /ЕС/ 952/2013 , то митническите органи не могат да откажат да признаят определената по този начин митническа стойност или да приемат за такива стандартната вносна стойност. Пазарната логика не може да бъде сведена до проста съпоставка между покупната и продажна цена. Ако това е била законодателната логика, то нямаше да бъде възложено на митническите органи да преценяват доказателствата и да правят заключения дали в крайна сметка декларираната договорна стойност е реално платената цена на стоката. Многообразието и сложността на търговските отношения предполага конкретна преценка относно наличието на икономически интерес и търговска логика, при отчитане на всички факти и обстоятелства по конкретния случай. По така изложените съображения е прието, че решението на административния орган е незаконосъобразно и е отменено. Решението е неправилно. Основателно е поддържаното от касатора отменително основание по чл.209, т.3 АПК-неправилно приложение на материалния закон. При извършената преценка относно законосъобразността на административния акт, съдът е приел, че единственият мотив на митническия орган, за да определи друг размер на вносното мито и да задържи предварително внесената гаранция е, че стоката е реализирана на загуба. Това обстоятелство, според АССГ не е достатъчно, тъй като по делото е установено, че на месечна база дружеството е реализирало печалба. Направен е извод, че не може определянето на митническата стойност да се поставя в зависимост от последваща реализация на печалба от стоките предмет на внос. Тези изводи на съда не се споделят от касационната инстанция. Внесените стоки с декларация МРН 19BG003010001885R3 от 23.02.2019 г., представляват пресни пресни домати, тип кръгъл, червен с код по КН 0702000099. Декларираната от вносителя митническа стойност в размер на 34 065, 08 лева, преизчислена в /100 кг. е 103,10 / 100 кг. Това е договорната стойност, която е заявена като такава и въз основа на която да бъде определена и митническата стойност. Вносът на зеленчуци включително и от Република Турция попада в обхвата на приложение VІІ на Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А, към приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обръщение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Гаранцията е в размер на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците чл.181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. Спорният по делото въпрос е дали е предоставено от дружеството доказателство за условията на освобождаване на внесената гаранция или същата следва да се задържи, както са приели митническите органи в отменения административен акт. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обръщение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. За освобождаване на гаранцията е необходимо представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за изпълнение условията на освобождаване. Ако приложените доказателства не са достатъчни за преодоляване съмненията на митническите органи, обезпечението се задържа за плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. В конкретния случай е прието, че въпреки представените документи от "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, те не са опровергали съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност. Декларираната митническата стойност за конкретната партида е по висока от минимално предвидените 8 % от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса; стоката е внесена при цена 103.10 евро/100 кг. При стандартна вносна стойност за конкретната дата 74.40 евро/100 кг. За правилното разрешаване на правния спор следва да бъде съобразено постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на червени домати с произход от Република Турция. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида тиквички, въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл.75, §5, ал.1, 3 и 4 от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. Приемайки тази стойност и метода, по който тя е определена, митническите органи са констатирани, че противоречи на търговската логика при осъществената в последствие продажба на стоката на територията на ЕС. Тя е реализирана на по-ниска цена от тази, която е декларирана като заплатена при вноса. Вярно е, че е налице печалба за вносителя "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, която може да бъде определена на месечна база, това е установено от изслушаната по делото експертиза и не е спорно между страните. Този факти, обаче няма отношение към определяне на митническата стойност на партидата. Според т.73 от решението по дело С-770/21 г., това обстоятелство не може да бъде съобразявано при преценка относно коректността на декларираната митническа стойност. СЕС изрично е посочил, че при тълкуването на чл.75, §5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се има предвид, че не се допуска възможността вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал да определи митническата стойност на внесената партида според дедуктивния метод, а вместо това е определил стойността в съответствие с чл.70 от МКС , надлежно да се позове, в подкрепа на подадената от него жалба по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с дедуктивния метод, за да докаже, като се позове на чл.134, §2, б. б от Регламента за изпълнение на този кодекс, правилното определяне на цените посочени в чл.70 от посочения кодекс. Съобразявайки се с тълкуването на СЕС, настоящият състав намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че е налице печалба при реализиране на партидата, макар и на месечна база и това опровергава констатациите за реализиране на зеленчуците на загуба. Това обстоятелство не е относимо към спора, тъй като определянето на митническата стойност на стоката зависи от декларираното при вноса от дружеството вносител. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл.70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с чл.75, § 5, ал.4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки, каквито безспорно са представени в хода на административното и съдебно производство не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл.75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Неоснователно се поддържа от ответника, че митническите органи не разбират пазарната логика на дълготрайните взаимоотношения между "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, като вносител и търговска верига Лидл, както и тези с производителя от който е закупена стоката. Безспорно е, че между страните/ от една страна производителя и от друга търговска верига Лидл/ са налице дълготрайни търговски отношения, което се установява от приложените по делото доказателства. Не са приложени обаче такива, които да обяснят ясно при какви условия внесена стока, може да бъде реализирана на цена по ниска от вносната /продажба на загуба/, дали това се налага от качеството на стоката, от участие в рекламна кампания или други обстоятелства. Няма пречка страните да уговарят такива условия, но за тях трябва да бъдат представени конкретни доказателства, а не да се поддържат само твърдения за наличието им. В този смисъл е посоченото в т.85 от решението на СЕС изискване да бъдат представени писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. За страните в търговското взаимоотношение Лидл и "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, може да има логично обяснение на обстоятелството, че стоката е реализирана на цена по ниска от тази на която е внесена, но от доказателствата по делото не се установява какво е то. От приложените по делото доказателства се установяват трайните търговски отношения между страните, елементите на договорките между тях като цена, количество на стоката , дата на вноса и съхранение на стоката, но липсват такива които да обосновават по-ниската цена на реализацията на стоката на пазара в ЕС. Не са налице и изходящи от износителя в Република Турция документи, които да обосновават по-високата продажна цена предложена от производителя. Предвид трайните търговски отношения между износителя и "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, които да бъдат преценявани с оглед останалите доказателства по делото. По горните съображения изводите до които е достигнал решаващият състав на АССГ не могат да бъдат споделени. При извършената преценка на приложените по делото доказателства съгласно т.93 на решение по дело С-770/21 г. на СЕС, не са налице писмени документи, които да представляват удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал изводи различни от горните, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по силата на което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 470 лв., от които по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение