Решение № 10576 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Хаджиева срещу решение 492/04.12.2019г., постановено по адм. дело 355/2019г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16002118004765-091-001/01.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 332/31.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр.Пловдив, с която е ангажирана отговорността на Р. Хаджиева по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, за задължения на Га Рей Инженеринг ООД за ДДС за период м.10.2014г. и м.11.2014г. в размер на 36 675 лв. главница и 15 915,84 лв. лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Основните доводи са за нищожност на РА, поради връчване на РА, който не е подписан от издателите му, както и недоказан фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Счита оспореното решение за правилно. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане пред Административен съд - Смолян е бил РА Р-16002118004765-091-001/01.03.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 332/31.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр.Пловдив, с която е ангажирана отговорността на Р. Хаджиева по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, за задължения на Га Рей Инженеринг ООД за ДДС за период м.10.2014г. и м.11.2014г. в размер на 36 675 лв. главница и 15 915,84 лв. лихви за забава. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Р. Хаджиева срещу издадения ревизионен акт, в потвърдената от решаващия административен орган част. За да постанови този резултат първоинстанционният административен съд е отнесъл установените факти към състава на приложената от приходните органи разпоредба на чл. 19, ал. 1 ДОПК и като е съобразил събраните доказателства, съдът е приел, че в случая са налице изискуемите от нормата кумулативни предпоставки за законосъобразно ангажиране на отговорността на задълженото лице като управител на Га Рей Инженеринг ООД в периодите м.10.2014г. и м.11.2014г. за задълженията за данък върху добавената стойност, установени на същото дружеството по СД по ЗДДС, подадени от Р. Хаджиева. Съдът е приел, че субектът на отговорността правилно е преценен от страна на ревизиращите органи. Приел е, че Р. Хаджиева е лицето, което не е подала заявление за дерегистрация по ДДС на представляваното и управлявано от същата дружество, а същевременно е декларирала в СД по ЗДДС задълженията на дружеството по ЗДДС. Приел е, че като управител на задълженото дружество, Р. Хаджиева е била длъжна да подаде заявление за дерегистрация на Га Рей Инженеринг ООД, поради прекратяването му с ликвидация, считано от 15.05.2014г., а вместо това, за м.10.2014г. и м.11.2014г. декларирала в дневника за продажби и СД по ЗДДС три фактури с получател Робеста груп ЕООД, по които са формирани задължения по СД по ЗДДС, непогасени към настоящия момент. Предвид, че в периода на издаване на фактурите управител и собственик на Робеста груп ЕООД е бил А. Гърбелов, бивш управител на Га Рей Инженеринг ООД, който съжителства с Р. Хаджиева е прието, че Хаджиеав е укрила факти, които са довели до формиране на несъбираеми вземания. Приел е, че е налице причинно следствена връзка между укриването на данни за прекратяване търговската дейност на дружеството от Хаджиева и невнасянето на дължимите от дружеството задължения за ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които се поддържат в тяхната цялост. Не се споделят доводите на касатора за нищожност на РА, поради връчването на РА, който не е подписан от издателите му. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че на 01.03.2019 г. е издаден РА, който е подписан с квалифицирани електронни подписи на лицата, посочени като издатели. По същество на спора касационната инстанция споделя заключението на административния съд, че са изпълнени всички предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя за задълженията на управляваното от него дружество в съответния период. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон и е посочил изчерпателно всички елементи на фактическия състав, кумулативно изискуеми за възникване на отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, 4/ невъзможност за събиране на публични вземания данъци. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. В конкретния случай безспорно e налице качеството на субекта на отговорността, към момента, към който са установени публичните задължения на Га Рей Инженеринг ООД. Правилно съдът е приел за установено, че ревизираното лице, в качеството си на управител на Га Рей Инженеринг ООД е подало и подписало с КЕП СД по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2014г. и м.11.2014г., въз основа на които са възникнали задълженията към държавния бюджет, за които е знаело, че са несъбираеми. Правилно съдът е приел за установена и втората предпоставка за отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК - поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая е безспорно установено, че Га Рей Инженеринг ООД е с прекратена търговска дейност и е обявено в ликвидация, считано от 15.05.2014г. Съгласно чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС (в приложимата редакция на ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) прекратяването на юридическо лице - търговец, с или без ликвидация е основание за задължителна дерегистрация. Съгласно чл.109, ал.1, предл. 2 от ЗДДС, при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107. Няма спор, че при наличие на основание за задължителна дерегистрация от Га Рей Инженеринг ООД не е подадено заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок, считано от 15.05.2014г., а с акт за дерегистрация от 07.04.2015г., Га Рей Инженеринг ООД е дерегистрирано със задна дата, считано от 15.05.2014г. Съгласно чл.106, ал.1 от ЗДДС, прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Правилно съдът е приел за установено, че от името на Га Рей Инженеринг ООД са издадени за м.10.2014г. и м.11.2014г. три фактури с получател Робеста груп ЕООД, по които са формирани задължения по СД по ЗДДС, непогасени към настоящия момент. Ревизираното лице, в качеството си на управител на Га Рей Инженеринг ООД е знаело за прекратяването на юридическото лице и въпреки това е подало и подписало с КЕП СД по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2014г. и м.11.2014г., въз основа на които са възникнали несъбираеми задълженията към държавния бюджет. Тези действия правилно се разглеждат от съда и приходните органи като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДПОК, които са довели до формиране на несъбираеми задължения по СД по ЗДДС за данъчни периоди м .10.2014г. и м.11.2014г. в размер на 36 675 лв. главница. Освен това е безспорно установено, че за данъчни периоди м .10.2014г. и м.11.2014г. , управител и собственик на Робеста груп ЕООД е бил А. Гърбелов, бивш управител на Га Рей Инженеринг ООД, който съжителства с Р. Хаджиева, която в качеството си на управител на доставчика Га Рей Инженеринг ООД подава и подписва с КЕП СД по ЗДДС. С оглед което, безспорно е доказано знанието на РЛ за всички релевантни за състава факти, както и причинно-следствена връзка между поведението на Хаджиева и невъзможността за събиране на задълженията за данъци от дерегистрираното Га Рей Инженеринг ООД, считано от 15.05.2014г. Относно задължението за лихви в размер на 15 915,84 лв., следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и да бъде прието, че отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. С оглед изложеното правилно с РА е ангажирана отговорността на Р. Хаджиева в качеството и на управител на Га Рей Инженеринг ООД за задължения на дружеството за ДДС и лихви за данъчните периоди м.10.2014г. и м.11.2014г. общо в размер на 36 675 лв. главница и лихви в размер на 15 915,84 лв. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, Р. Хаджиева дължи на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 107,73 лв. По изложените съображения Върховен административен съд, първо отделение