Решение № 9233 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2010 г.

Решение № 9233 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Благоевград против решение № 78 от 10.02.1010 год., постановено по адм. дело № 1102/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 3887/3.12.2009 г. за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на Благовест Иванов Шопов от Благоевград, на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът Благовест Иванов Шопов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази становищата на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Основание за издаване на оспорената заповед е постъпило предложение за налагане на принудителната административна мярка от частен съдебен изпълнител с район на действие - Благоевград по изпълнително дело, образувано за установено задължение в големи размери от Благовест Шопов по силата на сключен договор за банков кредит с "Банка ДСК" ЕАД. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Счел е, че е налице една от предвидените в чл. 75, т. 6 от ЗБЛД предпоставки, изключващи прилагането на принудителната административна мярка, а именно: паричното задължение към български или чуждестранни физически и юридически лица, което е установено по съдебен ред и размерът му е над 5000 лева, е надлежно обезпечено. Съдът, след направен обстоен анализ на представените по преписката писмени доказателства е приел, че представеното надлежно обезпечаване на вземането по сключения договор за доброволна ипотека на недвижим имот покрива задължението, поради което заповедта е отменена. Решението е правилно. Съгласно правилото на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Спорният въпрос в настоящия казус е има ли надлежно обезпечение на задължението към "Банка ДСК" ЕАД. По безспорен начин е установено по делото, че за обезпечение на вземането е учредена договорна ипотека върху недвижим имот в с. Копривлен, ведно с находящата се в него едноетажна сграда - бензиностанция. Първоначално дадената оценка на ипотекираното имущество е 69957, 50 лв., което към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е било достатъчно да покрие задължението по главница, лихви и разноски. Още повече, че по силата на подлежащия на принудително изпълнение съдебен акт Благовест Шопов е един от трима солидарни длъжници. Касационният довод, че междувременно задължението се увеличава, тъй като текат и законни лихви, е неотносим към приложението на материалноправната норма. Задължението е в размера, посочен в съдебния акт - изпълнителен лист по ч. гр. д. № 408/2008 г. на РС - Гоце Делчев. Към момента на издаване на заповедта по отношение на касационния ответник не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, тъй като дългът е бил надлежно обезпечен. Поради това, при наличието на формалните пречки за прилагане на цитираната разпоредбата - доказателства за надлежно обезпечение, правилен е първоинстанционният извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалноправните разпоредби. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд