Решение № 517 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 506/2008 г.

Решение № 517 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 506/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 4 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. С. П. К. от гр. Н. против Решение № 96/29.07.2008 г., постановено по внохд № 278/2008 г. на Сливенски окръжен съд. С жалбата са мотивирани доводи за отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 НПК. По същество се прави искане да бъде отменено решението и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът даде заключение, че касационната жалба е процесуално недопустима, производството следва да се прекрати, а делото да се изпрати на прокуратурата за изготвяне на искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл. 347- 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срокът по чл. 350, ал. 1 НПК. Налице е и следващото условие за процесуалната и допустимост, а именно правен интерес за отмяна на обжалваното решение. С обжалваното решение е отменена присъда № 139/14.05.2008 г. по нохд № 316/2007 г. на Новозагорски районен съд с която подс. С. К. е признат за виновен и осъден за извършено на 31.03.2007 г. престъпление по чл. 216, ал. 6 вр. ал. 5 и ал. 1 НК, за което му е определено наказание, глоба в размер на 150 лева. Въззивният състав, като е приел, че за извършеното от касаторът престъпление наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалият, а не по общия ред, е прекратил наказателното производство. По този начин касаторът, той и подсъдим, е бил лишен от правото да докаже своята невиновност в извършването на престъплението, за което е внесен обвинителния акт. При това положение и заявена процесуална позиция на касаторът наказателното производство да продължи, касационния състав счита, че са налице процесуалните изисквания за допустимост на жалбата, която разгледана по същество се явява и основателна. Въззивният състав, за да отмени осъдителната присъда и прекрати наказателното производство, се е позовал на разпоредбата на чл. 218в НК. Според направеното от съдът тълкуване, законът предвиждал за престъпленията по чл. 216, ал. 1, 4 и 6 НК наказателно преследване по реда на частното обвинение, каквото в случая, поради отсъствие на тъжба и съответно процесуално поведение на пострадалият в съдебната фаза на процеса не било налице. Касационният състав счита, че това разбиране на въззивната инстанция противоречи на смисъла и съдържанието на закона. Според изменението на чл. 218, т. "в" НК (Дв, бр. 92/27.09.2002 г., наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6 НК се възбужда по тъжба на пострадалият, но само при наличие на кумулативно предвидени изисквания, за това и останалите изброени престъпления против собствеността, а именно: предмет на престъплението да е частно имущество и между пострадалият, и деецът да е налице една от посочените в закона родствени връзки, съпруг, възходящ, низходящ, роднина по съребрена линия до втора степен или двамата да живеят в общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на деецът. По настоящето дело повреденото имущество е частна собственост, но отсъствува предвидената в закона родствена връзка между касаторът/подсъдим и пострадалият, фирма "Метан" ООД с у-л св. М, поради което наказателното производство правилно е протекло, включително и пред първоинстанционният състав по реда на публичното обвинение. Като е приел, че процесуалния ред за реализиране на наказателната отговорност е друг и прекратил наказателното производство въззивният състав е ограничил правото на защита на касаторът срещу обвинението, лишавайки го от възможността да постигне претендираната невиновност, съответно оправдателна присъда срещу обвинението. Следователно, налице е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК за отмяна на въззивното решение. Неправилно е позоваването на въззивния състав на Решение № 214 от 2.07.2004 г. по н. д. № 816/2003 г. на състав от 2-ро н. о. на ВКС на РБ. Изразеното в това решение разбиране не изразява принципното становище на ВКС по приложението на закона в тази част. Решението не е публикувано в Бюлетина на ВКС и неговото лого не е изготвено от съдебния състав постановил решението. Изразеното разбиране, че нормата на чл. 218в НК предвижда безусловно и всеобхватно реализиране на наказателната отговорност за престъпления по чл. 216, ал. 1-6 НК, по реда на частното обвинение, без оглед на вида на собственост и изискванията за родствена връзка не държи сметка за волята на законодателя да въведе този ред само за онези случай, при които формата на собственост и наличието на определена връзка, предопределяща специфични по характер отношения между извършител и пострадал, не налагат поставяне в действие на публичното обвинение за реализиране на наказателната отговорност. Освен това предложеното разбиране не гарантира по никакъв начин ефективната защита на обществения интерес в случаите на посегателства върху останалите видове собственост, извън частната, каквато цел законодателят очевидно не е имал с извършеното изменение на чл. 218в, ал. 1 НК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 НПК