Решение № 3809 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2016 г.

Решение № 3809 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. А.-пълномощник на Д. И. Х. от гр. С., срещу решение № 22 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 286/2015 г. на Административен съд-С.. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомителното писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта му, в която е намалено финансовото подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения (НР1), като го е осъдил да заплати на ответната страна направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли, подадената жалба да се уважи, като се отмени уведомителното писмо в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касация не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил правилно фактите по спора, чрез представените писмени доказателства и заключението на неоспорената експертиза. Изразява становище по всеки един от аргументите, съдържащи се в касационната жалба, които намира за неоснователни. Предлага решението на административния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - С. е бил сезиран с жалба, подадена от Д. Х., срещу уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/4981 от 26.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него той е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. С допълнение към жалбата си Д. Х. е уточнил, че обжалва уведомителното писмо в частите, в които е намалено финансовото подпомагане по СЕПП и по НР1. От данните по делото съдът е установил, че по СЕПП Д. Х., имащ безспорното качество на земеделски стопанин, е заявил за подпомагане 220,61 ха, от която при извършени административни проверки е била установена допустима за подпомагане площ в размер на 212,27 ха и наддекларирана площ в размер на 8,34 ха. Процентът на наддеклариране е бил 3,93 %, санкционираната площ в размер на 16,68 ха, а оторизираната площ е останала в размер на 195,51 ха. Поисканата сума за подпомагане по СЕПП е била в размер на 66 394, 46 лв., която е била намалена в размер на 10 182,62 лв., на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и 6 ЗПЗП. На основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 е получена оторизираната сума. По НР1 земеделският стопанин е декларира за подпомагане 74,89 ха, като след извършването на административни проверки е била установена площ допустима за подпомагане в размер на 73,74 ха, недопустимата за подпомагане площ е била в размер на 1,15 ха, процентът на деклариране е бил 1, 56 %. Поисканата сума по тази мярка е била в размер на 16 120,29 лв., която е била намалена със сумата за наддекларираната площ в размер на 247, 54 лв. Намалението на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони - поради неотстранено застъпване. Плащането е била намалено и поради това, че при извършената административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е било установено, че част от заявените за подпомагане парцели са излизали извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2104 г. Оторизираната сума е получена на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Тези части от уведомителното писмо, с които е била намалена оторизираната сума по двете мерки е била предмет на съдебен контрол. За изясняването на спора съдът е приел относимите писмени доказателства, които е обсъдил ведно с неоспореното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза. Заключението е потвърдило изцяло фактическите констатации, отразени в таблиците, част от уведомителното писмо и словестното обяснение за всяка една колона от тях. Въз основа на фактическото установяване, Административният съд-С. е извел правните си изводи, като е приел, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК. Обсъдил е съдържанието на всяка една колона в таблиците на уведомителното писмо. Обсъдил е частите от парцелите, които са останали с неотстранено застъпване, след потвърждаването им от страна на жалбоподателя. Обсъдил е и възражението, подадено от Д. Х. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е била открита процедурата по изработването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", включително и отговора на това възражение. Установил е, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане", въпреки дадените указания в отговора, не е била обжалвана от земеделския стопанин. Така приложените доказателства към уведомителното писмо съдът е приел като част от установената фактическа обстановка, въз основа на която административният орган е издал уведомителното си писмо, без да е допуснал нарушение на административно производствените правила. Съдът е обсъдил и приложимото материално право от страна на административния орган, като е приел, че уведомителното писмо е било издадено в съответствие с действащото материално право, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че уведомителното писмо не съдържало фактически констатации. Това оплакване се опровергава от поставените към експерта въпроси от страна на земеделския стопанин и неговия процесуален представител. Земеделският стопанин и неговият защитник са били наясно, че част от заявените парцели за подпомагане са били застъпени, а самият Д. Х. не е потвърдил в своя полза част от двойно застъпените площи. В резултат на това, неотстраненото застъпване за Д. Х. е останало в размер на 0,74 ха. Земеделският стопанин е бил наясно и относно това, че част от възраженията му срещу проекта на специализирания слой са били уважени, а останалите -не. Това се установява и от приложените писмени доказателства - попълнения лист с потвърдените площи за ползване и възражението срещу проекта на специализирания слой и полученият отговор. В тази връзка правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че Д. Х., като не е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е утвърден окончателния специализиран слой, тя за него е влязла в законна сила, относно парцелите, за които е подадено възражението. Въпреки това, съдът е изследвал, чрез допуснатата съдебно-техническа експертиза причината за изключването от слоя на площта от всеки парцел, заявен за подпомагане. Приетото заключение на експертизата само е потвърдило установеното в уведомителното писмо. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на извършените теренни проверки. В заключението на експерта в табличен вид са описани протоколите от извършените специализирани теренни проверки от структурите на ОСЗ и ОДЗ. Към тях са приложени и цветни снимки. Вещото лице е посочило в заключението си, че от направените снимки при специализираните теренни проверки се доказва и основанието за изключване на част от парцела от специализирания слой. Изключените части са били обрасли с дървета, храсти и не са били поддържани в добро земеделско състояние. Направените снимки при специализираните теренни проверки доказват тези обстоятелства, като на тях се вижда датата и часът на заснемането, мястото по координати на заснемането и посоката, в която е направено заснемането. Тези констатации на специализираните теренни проверки, отразени в протоколите за извършването им не са опровергани от жалбоподателя. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че теренните проверки са били отменени с решение на Върховния административен съд, поради което извършването им е било незаконосъобразно. С решение № 1155 от 2.02.2015 г. по адм. дело № 10538/2014 г., обн. ДВ, бр. 50/2015 г. бил отменен чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Действително с решение № 1155 от 2.02.2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил посочените подзаконови разпоредби. Това решение е оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав на ВАС. С. чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194 АПК обаче, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, който е денят на обнародване на решението в ДВ. В случая решението на петчленния състав на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г. и от този момент отмяната действа занапред. Следователно към момента на извършването на теренните проверки през 2014 г. те са били законосъобразно осъществени и изцяло съобразена с действащата норма на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение