Решение № 11489 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. М. В., от гр. Бургас, [номер], против Решение 4129 от 07.05.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 90/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на З. М. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с РД-14-5713 от 10.12.2024 г., издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА) гр. Благоевград към ИААА, в частта по т. 1 прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, б. а и ал. 2, т. 1 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационен номер, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство лек автомобил марка Фолксваген , модел Крафтер , с рег. [рег. номер], кат. М1, собственост на З. М. В., от гр. Бургас, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и оставя без разглеждане жалбата ѝ срещу заповедта, в частта по т. 2 - прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУППС) [номер], издадено в Р.Италия, на водача Д. С. В., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че извършеното нарушение не е доказано с категорични доказателства, поради което не е налице основание за прилагане на ПАМ. Сочи, че като краен резултат обжалваното решение противоречи, както на материалните, така и на процесуалните закони и по този начин не постига целите на едно съдебно производство, а именно, разкриване на обективната истина. Счита, че липсват мотиви в издадената ЗПАМ и това е достатъчно основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да бъде отменена и оспорената ЗПАМ като незаконосъобразна Ответникът по касационна жалба началникът на Областен отдел Автомобилна администрация Благоевград, в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Сочи, че изложените в нея твърдения, не съответстват на действителната фактическа обстановка. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 10.12.2024 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата е установено, че на 10.12.2024 г., около 11:54 ч., Д. С. В. от гр. Бургас извършва международен превоз на пътници (1 брой) от Република България до Република Италия с лек автомобил Фолксваген , модел Крафтер , от кат. М1, с рег. [рег. номер], собственост на З. М. В.. Прието е, че се извършва нерегламентиран международен превоз на пътници, тъй като за горепосочения лек автомобил няма издаден лиценз. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 00509 от 10.12.2024 г. От пътника Д. И. Х. са снети сведения, които потвърждават, че на 10.12.2024 г. е пътувал до гр. Таранто (Р. Италия) с автомобил Фолксваген , модел Крафтер , от кат. М1, с рег. [рег. номер] срещу заплащане, собственост на З. М. В.. На 10.12.2024 г. с оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП, началникът на ОО АА гр. Благоевград прилага следните принудителни административни мерки: По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП - временно спиране от движение на описания лек автомобил, собственост на З. М. В., чрез сваляне и отнемане на предната регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. По чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство [номер], издадено в Р. Италия, на водача Д. С. за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Компетентността на органа, издател на оспорената ЗПАМ, е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация , са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП, в това число и началниците на отдели в ОО АА , както и Заповед 105/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която издателят на оспорената ЗПАМ е временно преназначен на длъжността началник отдел в областен отдел Автомобилна администрация Благоевград, Регионална дирекция Автомобилна администрация София, считано от 06.03.2024 г. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че жалбата на З. В. се явява недопустима в частта й, с която се оспорва заповедта по т. 2 - за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП временно отнемане на свидетелството за управление на моторни превозно средство до отстраняване на нарушението, или за една година, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Посочва, че оспорващата безспорно е собственик на лек автомобил с рег. [рег. номер], а водач на процесното МПС в деня на проверката е Д. С. В. и спрямо него е приложена ПАМ по т. 2 от заповедта. За жалбоподателката съдът приема, че не е адресат на акта, с който временно се отнема свидетелство за управление на МПС [номер], издадено в Р. Италия, на водача Д. С. В. до отстраняване на нарушението, или за 12 месеца, като пряко и непосредствено не се засягат нейните права, свободи и законни интереси. Предвид това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът оставя без разглеждане жалбата в частта ѝ срещу т. 2 от заповедта и прекратява производството по делото в същата част. В останалата й част съдът приема жалбата за допустима, но неоснователна. По отношение на т. 1 от заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП, след анализ на установената фактическа обстановка, съдът заключава, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието обществен превоз , дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения, съдът формира извод за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като обществен превоз на пътници. Приема за безспорно установено, че за процесния автомобил няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и това обосновава прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. а от ЗАвтП. В съответствие с този извод, съдът приема оспорената ЗПАМ в тази ѝ част за постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че жалбата на З. М. В. е недопустима в частта ѝ, с която се оспорва т. 2 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС [номер] на Д. С. В., в качеството му на водач на лек автомобил Фолксваген , модел Крафтер , от кат. М1, с рег. [рег. номер], собственост на З. В., до отстраняване на нарушението, или за една година, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че собственикът на автомобила не представлява лице, засегнато от издадения индивидуален административен акт, в частта, в която е приложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП. Мярката е насочена не към собственика на МПС, а към водача/извършителя, осъществил нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не собственикът на МПС, а водачът управлявал процесния автомобил на 10.12.2024 г. Отсъствието на процесуална легитимация на жалбоподателя произтича от липса на засягане по неблагоприятен начин правната му сфера като собственик на МПС, т.к. за него това административно волеизявление не поражда задължения, нито нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. По аргумент от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК, страни в процесуалното правоотношение са административният орган, издал акта и водачът на автомобила, в качеството му на адресат на мярката. Процесуалното право на жалба принадлежи на правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от административния акт и които посредством съдебния контрол търсят защита на същите. З. В. не е активно легитимирана да подаде жалба срещу ПАМ, засягаща лично водача Д. С. В.. В този смисъл изводът за липса на правен интерес на собственика на превозното средство от търсената съдебна защита срещу акта за отнемане на СУМПС на водача, е правилен. В съответствие със законът съдът правилно прекратява съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК. Неоснователни са и доводи на касатора за неправилност на решението, в частта му с която е отхвърлена жалбата на З. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-5713/10.12.2024 г. издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация Благоевград по т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП е постановено временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на нарушението, или за 12 месеца. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на Пътна помощ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. При нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая по т. 1 от заповедта - текстът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. ПАМ се прилага във връзка с правонарушението, но не го санкционира. Ето защо са ирелевантни доводите за липса на вина за допуснатото нарушение. Временната невъзможност на собственика да упражнява правото на ползване на ППС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата, които също се преценяват в нарочно производство, започващо по изрично искане за спиране на предварително изпълнение от съда. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд приемат като относим критерий за разграничаване на принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Именно този критерий изразява в най-голяма степен спецификата и предметната им същност, а именно той е бил и в основата на законодателното решение за приемане на нормативното предписание на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Текстът на посочената разпоредба сочи, че мерките се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях . Така ПАМ естествено се обособяват в три отделни групи, а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП притежава качествени характеристики и на превантивните, и на преустановителните ПАМ. На първо място, безспорно е, че тя има преустановителен характер - нейното проявление в обективната действителност прекратява започналото административно нарушение, т.к. временното спиране от движение на МПС осуетява възможността то да служи като средство за осъществяване на нерегламентиран обществен превоз по смисъла на закона, и на второ - по своя характер тя е и превантивна, защото по този начин и по принцип се ограничава възможността чрез автомобила да се извърши друго нарушение, поставящо в риск правнозащитимите от ЗАвтП блага. В този смисъл мярката отговаря и на целта на закона, състояща се в осигуряване на законосъобразно извършване на автомобилни превози от лица, които отговарят на поставените изисквания. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата ( за не повече от 12 месеца в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП) сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси, ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на моторното превозно средство в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му издаване на удостоверение ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индикация за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива. Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, с изключените на времетраенето им, са очертани в предписанието на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и органът има възможност за преценка за какъв срок да приложи съответната мярка. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението . Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Противно на виждането на касатора за липсата на яснота относно действията и/или бездействията, които следва да предприеме, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността. В тази връзка, касаторат неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен случаен обществен превоз на пътник , извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не. Налага се извод, че оспореното волеизявление на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Благоевград, в частта, с която е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП (по т. 1), и в частта, с която по т. 2 (чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП) жалбата на З.В. е оставена без разглеждане, е съответно на материалния закон и неговата цел, като не е налице приетият за съществен порок в неговата форма и не е нарушен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Следователно като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед по т. 1 и е оставил без разглеждане същата по т. 2, съдът е постановил правилен съдебен акт, който съответства на закона и събраните по делото доказателства, и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за юрисконслутско възнаграждение е основателна. В полза на Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация - юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издател на оспорения административен акт следва да бъде пресъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение