Решение № 13738 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез юрк. С. Якуб против решение 7692/08.12.2023 г. на Административен съд-София град, постановено по адм. дело 5607/2023 г., с което са отменени т.32 от Приложение 9 към глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на СОС в частта адвокати по преписки, както и справки по съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на главния архитект на София; т. 5 от Приложение 10 към глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г. на СОС в частта адвокати и т. 21 от Приложение 11 глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на СОС в частта адвокати и на Столична община са възложени разноските по делото. Решението се обжалва като недопустимо, неправилно и необосновано. Касаторът счита за неправилна преценката на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на т.5 от Приложение 10 от НОАМТЦУПСО. В тази връзка сочи, че оспорената разпоредба на т. 5 от Приложение 10 от НОАМТЦУПСО е приета с решение 894 по Протокол 93/23.11.2006 г., с което е приета наредбата, а не с решение 31 по Протокол 30/29.01.2009 г. на Столичен общински съвет, както е приел първоинстанционният съд. Твърди, че с § 16 от посоченото решение от 29.01.2009 г. на СОС е приета нова редакция на приложение 10 Услуги, извършвани от дирекция Инвестиционно отчуждаване към глава Трета, която не засяга (не изменя и не допълва) услугата по т. 5 на това приложение, въведена с приемането на наредбата. Счита, че при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУПСО с решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г. не е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗНА, тъй като проектът за подзаконовия нормативен акт и докладът на вносителя са публикувани на интернет страницата на Столичен общински съвет, раздел Проекти за нормативни актове, при спазване на действащия 14-дневен срок за обществено обсъждане, за което представя доказателства по реда на чл. 219, ал.1 АПК. По отношение изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената част от разпоредбите от подзаконовия нормативен акт, касаторът счита, че услугите за писмено консултиране на адвокати по т. 5 от Приложение 10 и т. 21 от Приложение 11, както и услугата по т. 32 от Приложение 9 за изготвяне на писмени справки на адвокати по преписки и справки за съдебни дела, образувани срещу актове на главния архитект на София не представляват административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. в и г от ДР на ЗА, за които общините събират местни такси съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка са изложени съображения, че се касае за услуги, предоставяни на професионално заинтересовани лица, за които консултациите не представляват законен интерес, а частен интерес. Касаторът счита, че съдът неправилно е определил процесните услуги като административни само въз основа на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2, б. в и г от ДР на ЗА, тъй като видовете административни услуги, за които се събират такси, са определени в специалния закон ЗМДТ, раздел ІІ, Такси за административни услуги, от Глава Трета Местни такси. Оспорват се и присъдените в полза на жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева за всички производства, тъй като не е направено искане за това. Искането е за обезсилване или за отмяна на решението със следващите се законни последици. По реда на чл. 219, ал.1 АПК са представени писмени доказателства във връзка с касационните доводи за спазване на чл. 26, ал.1 ЗНА при приемане на НОАМТЦУПСО. Ответниците П. А. В. и М. В. П., чрез адвокат Ю. Дацев оспорват касационната жалба, като неоснователна, по съображенията, поддържани при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция. Претендират разноски. Ответниците А. Г. Д., Д. М. Д. и С. М. А., чрез адвокат М. Стаменова оспорват касационната жалба на основанията, изложени в представен по делото писмен отговор и молят да се остави в сила обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ са били отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт - Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата или НОАМТЦУПСО). Разпоредбите са оспорени частично, както следва: т. 32 от Приложение 9 Услуги, извършвани от направление Контрол в инвестиционното проектиране, координация в строителството и градоустройството към глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на Столичен общински съвет (СОС), предвиждаща цена от 20 лева за изготвяне на писмени справки на частни лица, фирми, адвокати по преписки, както и справки за съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на Главния архитект на София, в частта адвокати по преписки, както и справки по съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на главния архитект на София; т. 5 от Приложение 10 Услуги, извършвани от дирекция Инвестиционно отчуждаване към глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г. на СОС, предвиждаща цена от 50 лева за писмено консултиране на фирми, адвокати, брокери и професионално заинтересовани лица, в частта адвокати и т. 21 от Приложение 11 към глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на СОС, предвиждаща цена от 50 лева за писмено консултиране на фирми, адвокати, брокери и професионално заинтересовани лица, в частта адвокати. Съгласно чл. 81 от НОАМТЦУПСО приложение 9 включва услугите, предоставяни от направление Архитектура и градоустройство и районните администрации, приложение 10 услугите, извършвани от дирекция Инвестиционно отчуждаване, а приложение 11 услугите, извършвани от дирекция Общинска собственост и районите администрации. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 5949/06.06.2023 г. постановено по адм. дело 11043/2022 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил решение 5916/17.10.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 1295/2022 г., с което са обявени за нищожни посочените разпоредби в оспорената им част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, разпоредбите, в оспорената им част, са отменени. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, като направено против разпоредби от подзаконов нормативен акт, които съгласно чл. 187, ал.1 АПК подлежат на безсрочно обжалване и от адвокати, вписани в САК и упражняващи дейността си в град София, които като адресати на оспорените норми, определящи цени на услуги, предоставяни от Столична община и потенциални участници в обществените отношения от местно значение, свързани с определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, имат правен интерес да ги обжалват. При извършената проверка за законосъобразност, съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган съгласно чл. 21, ал.1, т. 7 ЗМСМА и чл. 8 ЗНА във чл. 76, ал. 3 АПК и разпоредбите, в оспорената им част не са нищожни. Приел е, че при приемане на наредбата и измененията й е спазена писмената форма на акта и изискванията за съдържание. Проверката за спазване на административнопроизводствените правила съдът е извършил по отношение на две решения на СОС, с които са приети оспорените разпоредби. По отношение на решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на СОС, с което са приети т. 32 от Приложение 9 и т.21 от Приложение 11, съдът е приел, че налице окончателен съдебен акт, съдържащ произнасяне за спазването на процесуалните правила при приемането му решение 5668/05.11.2012 г. на Административен съд, София град по адм. дело 8735/2011 г., оставено в сила с решение 3554/13.03.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело 78/2013 г. Относно решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г. на СОС, с което е приета т. 5 от Приложение 10, съдът е обосновал извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което съставлява самостоятелно основание за отмяната й в оспорената част. В мотивите си съдът е посочил редът за издаване и изменение на подзаконови нормативни актове, предвиден в чл. 75-80 АПК и в субсидиарно приложимия ЗНА и е приел, че по делото не са представени доказателства за спазване на изискването за обществено обсъждане на проекта и публикуването му на интернет страницата на общинския съвет заедно с мотивите, съответно доклада и предоставянето на 14 дневен срок за предложения и становища по проекта съгласно чл. 26, ал.1 ЗНА. Допуснатото нарушение е довело и до неспазване на изискването, предвидено в чл. 77 АПК за приемане на акта, след обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Доказателствената тежест за установяване спазването на законовите изисквания за оповестяване проекта на акта, е на административния орган ответник по делото и според първоинстанционния съд не е изпълнена в случая. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е определено като съществено, тъй като гражданите и организациите на територията на Столична община са лишени от възможност да се запознаят с проекта на нормативния акт и мотивите за приемането му и да изразят становище. По материалната законосъобразност на оспорените разпоредби, съдът е приел, че противоречат на нормативен акт от по-висока степен нарушение на чл. 76, ал. 3 във връзка с чл. 8 ЗНА. От съдържанието на разпоредбите съдът е стигнал до извод, че са определени цени на административни услуги, извършвани от съответните дирекции на Столична община в противоречие с императивната норма на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. С оспорените разпоредби на т. 5 от Приложение 10 и т. 21 от Приложение 11 определената от СОС цена е за писмено консултиране (на адвокати). Тези услуги, според съда, попадат в легалната дефиниция на §1, т.2, б. г от ДР на ЗА, според която административни услуги са консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаването на административен акт или с извършване на друга административна услуга. В т. 32 от Приложение 9 е определена цена за изготвяне на писмени справки, които според съда попадат в административните услуги по б. в на § 1, т.2 от ДР на ЗА извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Съгласно чл. 6, ал.1, б. е ЗМДТ за административните услуги общините събират местни такси. В този случай определянето на цена, е изключено съгласно чл. 6, ал. 2 ЗМДТ. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че с процесните разпоредби СОС е приел цени за извършвани административни услуги по §1, т. 2, б. в и г от ДР на ЗА в противоречие със забраната на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ и е постановил тяхната отмяна. Решението е правилно постановено. Твърдението в касационната жалба, че разпоредбата на т. 5 от Приложение 10 е приета с решение 894 по протокол 93/23.11.2006 г. на СОС, не се подкрепя от доказателствата по делото. От събраните писмени доказателства се установява, че Приложение 10 в действащата му редакция, включително и т. 5 от него, в оспорената й част, е прието с § 18 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата на определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, с решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г. Поради това съдът правилно е преценявал законосъобразността на оспорената част от тази разпоредба с оглед спазването на административнопроизводствените правила при приемането на това решение. Пред касационната инстанция по реда на чл. 219, ал.1 АПК са представени писмени доказателства, според които доклад 9300-3366/17.12.2008 г. на заместник кмета на Столична община и проект за решение за изменение и допълнение на НОАМТЦУПСО са публикувани на интернет сайта на общината на 30.12.2008 г. Така представените доказателства опровергават изводите на съда за неспазване на срока за обществено обсъждане, предвиден в чл. 26, ал. 2 ЗНА (в приложимата по време редакция), но не променят крайния му извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на т. 5 от Приложение 10 с решение 31 по протокол 30/29.01.2009 г., тъй като в представения доклад на вносителя не се съдържат никакви мотиви във връзка с приемането на Приложение 10. Липсата на мотиви, представлява нарушение на чл. 28 ЗНА и на самостоятелно основание обосновава незаконосъобразност на оспорената разпоредба. По съответствието на разпоредбите с нормативни актове от по-висока степен: В нормата на чл. 6 от ЗМДТ са разграничени местните такси, събирани от общините и определяните от тях цени на услуги. В чл. 6, ал.1 ЗМДТ са изброени видовете местни такси, които се събират от общините. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. е ЗМДТ местни такси се събират и за административни услуги. По силата на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ общинският съвет определя цена за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на посочените в ал. 1 т.е. с изключение на тези, за които е предвидено общините да събират такси. Цена се определя и за ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движение по пътищата, посочени в чл. 6, ал. 3 ЗМДТ. Разграничението между такси и цени на услуги произтича от различното качество на общината, с което участва в обществените отношения. Местните такси се установяват със закон съгласно чл. 60, ал.1 КРБ и при събирането им общината действа като орган на власт. Цените на услуги или права се определят на пазарен принцип, а общината участва в правоотношенията като стопански субект. (В този смисъл решение 2023/12.02.2013 г. на ВАС, седмо отделение по адм. дело 15334/2012 г. и решение 8709/11.07.2024 г. по адм. дело 1841/2024 г. на ВАС, първо отделение). От изложеното следва, че цени на услуги се определят, за онези видове услуги, за които законът не предвижда събиране на местни такси съгласно чл. 6, ал.1 ЗМДТ. В случая правилно съдът е приел, че консултациите и писмените справки по преписки и съдебни дела за адвокати, за които с оспорените разпоредби са определени цени на услуги, представляват административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. в и г от ДР на Закона за администрацията (ЗА) - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице и консултации, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга. Съгласно чл.6, ал. 2 във връзка с ал.1, б. е от ЗМДТ за административните услуги следва да се събират такси, установени в закон, а не цени, определени от общинския съвет. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че консултациите, за които в оспорените разпоредби са предвидени цени на услуги не представляват административни услуги, тъй като се касае за услуги, предоставяни на професионално заинтересовани лица, за които консултациите представляват частен интерес, а не законен интерес относно административноправен режим. Този довод е в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА, според която упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. С оглед на това не може да се приеме, че при предоставяне на услугите, посочени в т. 5 от Приложение 10 и т. 21 от Приложение 11, адвокатите действат в свой частен интерес. Услугите по т. 32 от Приложение 9 се отнасят за писмени справки по преписки и за съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на главния архитект на общината. В тези правоотношения общината участва като орган на власт. Предвидената за посочените справки цена на услугата за адвокати препятства не само упражняването на адвокатската професия съгласно чл. 134 от Конституцията на РБ, но и надлежното упражняване на правото на защита на представляваните от тях лица. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил разпоредбите от НОАМТЦУПСО в оспорената им част, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. По разноските: Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението в частта на присъдените разноски, поради липса на искане за присъждането им. Такова искане е предявено от жалбоподателите във всяко от производствата пред двете съдебни инстанции, поради което и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът е присъдил всички направени разноски. За настоящото производство следва да се присъдят разноски на ответниците както следва: На адвокат Ю. Д. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1 000 лева за осъщественото процесуално представителство на всеки от ответниците П. В. и М. П. или общо 2000 лева. На ответниците С. А., А. Д. и Д. Д. следва да се присъдят разноски по 700 лева, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по сключените от всеки от тях договори за правна защита и съдействие от 03.01.2024 г. с адвокат М. Стаменова. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като те съответстват на фактическата и правна сложност на делото в настоящото производство, както и на осъществената правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,