Решение № 2507 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на УБМАЛ БургасАД, чрез юриск.Николова-Петкова срещу Решение 533 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело 2198/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25ПП-120/09.06.2021г. на Управител на НЗОК. Претендира разноски. Ответникът Управител на НЗОК оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от ответника по касация писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производство по нейното издаване. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно, че между УМБАЛ Бургас"АД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури 020607/18.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед РД-25-101/04.03.2021 г. на Управител на НЗОК, на основание чл. 72, ал. 2, ал.5 и ал.6 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на самостоятелна планова, тематична проверка на УМБАЛ БургасАД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол РД-25-101-2/16.03.2021 г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, като от една страна са били установени случаи на нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била и издадена Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-172 от 09.06.2021г., от от друга са били установени получени суми без правно основание, за което е бил съставен и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-101-2/16.03.2021г.(като срещу този протокол е било подадено възражение от лечебното заведение в установения за това срок с вх.20-02-144 от 29.03.2021г.). На основание протокола за неоснователно получени суми е издадена процесната Писмена покана на Управител НЗОК, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума в общ размер от 26 024,20 лева. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд не се е справил напълно с възложената му задача да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, вкл. на формалното основание, на което е бил издаден, спрямо фактическите основание, изложени в него. Счита, че в описаните случаи са налице нарушения на приложимия НРД за МД, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на изпълнителя, без преди това да е налице установяване на нарушението било чрез издадено НП, било чрез заповед за налагане на санкции. Настоящият касационен състав намира, че преди всичко следва да се посочи, че за да е налице основанието по чл.76а ал.1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на НЗОК, на което се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или на НРД за МД. Хипотезата на чл. 76 а от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2,изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Хипотезата на чл. 76 б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76 а от ЗЗО и съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76 а ЗЗО или по чл. 76 б ЗЗО. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл.76 а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76 б от ЗЗО. Принципно няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76 б от ЗЗО още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76 а от ЗЗО. С оглед на това в съдебното производство административния съдия е следвало да установи именно налице ли са били неоснователно получени суми, които във всички случаи на хипотезите по чл. 76 а и чл. 76 б от ЗЗО следва да бъдат възстановени. В разглеждания случай това е направил и първостепенният съд, като е приел, че по посочените в т.1 общо девет случая, изпълнителят е получил без основание суми по КП 195 за лечение на посочените ЗОЛ, след като не са били изпълнени изискванията на чл.344 ал.1,т.1 б. б във вр. с чл.352 ал.1,т.4 от приложимия НРД за МД. Посочените норми са част от раздел VIII Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ, поради което е прието, че в тези случаи е установено извършването на само една визитация дневно. По същество по тази група установявания следва да се посочи, че в стойността на медицински дейности и здравни грижи по дадена КП се включват и две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар. Изпълнението на това задължение на болничното заведение се осъществява чрез дължимото ежедневното наблюдение, отразено в ИЗ на пациента чрез т.н. декурзус запис на протичането на едно заболяване, медицинска бележка (наблюдение на болния), което има значение за пълното документиране на заболяването и протеклото лечение. Основен принцип в отношенията на НЗОК с изпълнителите е задължението на последните да документират изпълнението на различните изисквания във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО, респ. отчитат същата, като създават различни видове документация за това така чл.33 от същия НРД за МД. Затова и собствено посочената новела на чл.344 ал.1,т.1 б. б от НРД за МД 2020 2022г. ясно сочи, че дори при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем". Или налице изискване за документална обоснованост на всяко медико-диагностично изследване, медицинска процедура, преглед, консултация, удостоверяващи хоспитализацията или каквито и да е други медицински дейности или здравни грижи по отношение на дадено ЗОЛ. Това ще рече, че създаването на писмена следа(документ) за извършването им е условие, за да се приеме, че тези дейности са реално извършени от изпълнителя. В тази връзка не могат да се сподели тезата на болничното заведение, че необосновано не са ценени ангажираните от касационния жалбоподател гласни доказателства в тази насока(които освен всичко останало са и твърде общи). Доколкото в случая разглежданият спор касае заплащане на оказаната помощ(т.е. закупуването и), то заплащащият я субект изисква документиране на осъществяването на поне две визитации, каквото в разглежданите девет случая не е налице. При това положение основателно същият счита, че след като поетото от страна на здравното заведение условие не е спазено, то плащането е извършено без основание, поради което и недължимо платената сума подлежи на възстановяване. В тази връзка следва да се отбележи, че в датираното от 26.03.2021г. възражение на изпълнителят същият признава пропуска си в тези случаи, визирайки като основание за това пандемията от COVID-19, значителния брой лекувани лица, много от които при условия на спешност. Що се отнася до останалите два случая, в които е прието, че не са били изпълнение условията на дехоспитализация на ЗОЛ Вермут(първи прием по КП 155 в периода 10-13 декември 2020г. и втори прием в същото лечебно заведение в периода 13-17 декември 2020г. по КП 152) и ЗОЛ Стоев(първи прием по КП 74.1 в периода 09-16 септември 2020г. и втори прием в същото лечебно заведение в периода 17 септември 01 октомври 2020г. по КП 187), то тук конкретни възражения по същество на установеното не са изложени. По отношение на наведените в касационната жалба аргументи, касаещи приложимостта на ЗАНН, то с оглед изложеното по-горе, не може да се сподели генералната теза на защитата, че органите на НЗОК е следвало в описаните общо единадесет случая да констатират нарушенията единствено чрез съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, респ. едва след влизане в сила на последното да предприемат действия по възстановяване на платените суми от бюджета на НЗОК. Неотносима към спора е проблематиката, касаеща сочено нарушение на обработването на лични данни от органа на съдебна власт чрез мотивите на акта му, за което правилно страната отбелязва, че други са субектите, засегнати от това евентуално нарушение, респ. тяхно е правото на защита, което се реализира по отделен ред. Нямат опора твърденията на касационния жалбоподател, че административният орган се е ползвал със значителни предимства или е упражнявал значително влияние върху преценката на съда в производството пред първостепенния съд. Що се отнася до търсенето на справедливия баланс с оглед периода на пандемия и значителната натовареност на болницата(от публично достъпните данни например за 2021г. се установява, че УБМАЛ БургасАД е на тринадесето място в страна по брой преминали пациенти по здравна каса), касационната инстанция в последните три години, осъществявайки правораздавателната си дейност над цялата територията на страната, с постановените от нея решения, изпълнява точно разписаното в чл.8 ал.1 от Закона за съдебната власт. Изложените в тази връзка аргументи за неравно третиране(равенство пред съда) на юридическото лице остават голословни, след като с жалбата не се сочат никакви конкретни твърдения за по-благоприятно третиране на други болнични заведения, юридически или дори физически лица. Не може да се приеме за основателно и възражението, касаещо евентуалното неспазване на срока, посочен в чл.72 ал.8 ЗЗО(в приложимата редакция), тъй като от една страна този срок не е преклузивен, а от друга проверката, възложена в болницата е и планова(а не само по повод конкретна жалба така самата Заповед за нейното възлагане от 04.03.2021г.). По отношение несъобразяване контролираното съдебно решение с изискванията на чл.172а ал.2 АПК, то необходимо е да се отбележи, че касационният състав намира, че обжалваното решение е изпълнило изискването с посоченото правило в него да има изложени мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на административния съдия. В тази посока настоящият състав не намира опора в изложеното с касационната жалба, за да възприеме тезата на тази страна, че първоинстанционният съдия е допуснал процесуални нарушения, които да се квалифицират като съществени или актът му да е необоснован. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,