Решение № 5159 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2014 г.
ВАСVIII отделение11.05.2015 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1531 от 11.03.2014 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 2999 по описа за 2013 г. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП да заплати на "Дограма Стил - Проект" ООД, ЕИК 131310069, със седалище в гр. София, жк"Надежда"2, бл. 252, вх. Б, ет. 1, ап. 17, представлявано от управителя Юлиян Божков Божилов, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 150,85 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5159 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и на "Дограма Стил - Проект" ООД, представлявано от управителя Юлиян Божков Божилов, чрез адв. Милен Михайлов, против Решение № 1531 от 11.03.2014 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 2999 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № 2131206035/21.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 305 от 18.02.2013 г. на Директора на Д"ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по две фактури на "Кари Трейд 6704" ЕООД от м. 05 и 07.2009 г. с предмет профили и винкели общо в размер на 2 500,27 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против останалата обжалвана част на РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Директора на Д"ОДОП" се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно, защото съдът необосновано приел, че реалността на доставките по двете фактури е доказана, при недоказано предаване, транспортиране и наличие на стоката по тях. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че решението в останалата част е неправилно, защото реалността на доставките на рекламен клип по фактурата на "Дабъл Ник Маркет" ЕООД от м. 08.2009 г. и на рекламна дейност по тази на "Нико Къмпани" ЕООД от м. 12.2009 г. били доказани, поради което правото на данъчен кредит съответно 2 000 лв. и 6 272,80 лв. е отказано незаконосъобразно. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбите и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното: По жалбата на ДД"ОДОП" София. За да отмени РА, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по две фактури на "Кари Трейд 6704" ЕООД от м. 05 и 07.2009 г. с предмет профили, медни тръби и винкели общо в размер на 2 500,27 лв., първоинстанционният съд е приел, че констатираното от органите по приходите недоказване на наличие на персонал и ДМА у фирмата доставчик не е достатъчно основание за отказ на право на данъчен кредит на ревизираното дружество-получател по фактурите с посочения предмет. Обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят е доказал, че двете процесни фактури отразяват действително осъществени данъчни събития. В съдебното производство са представени писмени доказателства от трето лице-фирмата доставчик- годишна данъчна декларация за 2009 г. и ГФД за 2009 г., както и справки-декларации и дневници за продажби за процесните данъчни периоди. Тези документи са били представени и в ревизионното производство и от съда са приети в съдебното заседание от 26.11.2013 г. в присъствието на представител на ответната страна без никакво оспорване. Въз основа на тях и на приетите без оспорване основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че е доказано заприходяването на фактурираните материали, наличието на нает склад за съхранение на материалите и използването им в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, като експертизите са посочили конкретно последващите облагаеми доставки с процесния предмет и счетоводните документи за влагане на материалите в производството на дружеството, последното - потвърдено и от събраните гласни доказателства. При доказан реално получен предмет на облагаемите доставки по двете фактури от ревизираното дружество, в съгласие с материалния закон и задължителното тълкуване на Съда на ЕС на разпоредби на Директивата за ДДС, административният съд е приел, че само недоказването на персонал и дълготрайни материални активи за фирмата - доставчик, не е достатъчно основание за отказ на претендираното право, при липса на мотиви в РА за наличие на данъчна измама, за която получателят по фактурите е знаел или не е могъл да не знае. Решението в тази част следва да остане в сила. По жалбата на ревизираното лице. Решението е правилно и в останалата му част. Телевизиите, по които се твърди да са излъчвани клиповете по фактурите на "Дабъл Ник Маркет" ЕООД от м. 08.2009 г. и на "Нико Къмпани" ЕООД от м. 12.2009 г. са отрекли извършването на такава услуга. Никакви други убедителни доказателства ревизираното дружество не е представило за осъществяване на посочения факт с правно значение. Правилно, в тази връзка, са преценени свидетелските показания на свидетеля Божилов съвкупно с останалите събрани писмени доказателства. При това, само осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице-получател, установено от вещото лице, не е достатъчно за обоснован извод за реалност на фактурираите доставки на услуги. Представените за първи път с допълнението към касационната жалба рекламни клипове на CD са недопустими доказателствени средства в касационното производство, защото са доказателства относно фактите, а в това производство е наличие забрана за нови фактически установявания- чл. 220 АПК. При този изход на процеса, на ревизираното дружество следва да се присъдят разноски в зависимост от материалния интерес на оставената в сила част на първоинстанционното решение, с която частично е отменен ревизионният акт - в размер на 150,85 лв. Юрисконсултско възнаграждение върху оставената окончателно в сила част на ревизионния акт не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение