Решение № 9626 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2010 г.

Решение № 9626 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Омега плюс" ООД гр. Плевен срещу решение № 688 от 11 декември 2009 г. по адм. д. № 709/2009 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 16/13.07.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" в отдел ООРП при ОД на МВР Плевен за отказ за промяна в регистрацията на товарен автомобил Волво ФН12.420 със заличен идентификационен номер и с поставен върху него рег. № ЕН2957ВМ. Подробни съображения се излагат в жалбата. Началникът на сектор "Пътна полиция"- отдел "ООРП" при ОД на МВР Плевен е представил писмено възражение по жалбата. Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за постановения отказ за промяна в регистрацията на автомобила, нарушена е от заявителя изричната законова забрана на чл. 143, ал. 2 от ЗДВП за заличаване на идентификационния номер на автомобила и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП едва след установяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя, е допустима първоначална или последваща регистрация. Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е доказал автентичния идентификационен номер на автомобила, поставен от производителя, който не може да бъде установен чрез индиции, по предположение от други безспорни доказателства -данни от предходно свидетелство за регистрация на автомобила и номер на двигателя, регистрационни табели, табели с идентификационен номер на производителя, защото те не са неподвижни и могат да бъдат заменени с такива от друг автомобил, не го идентифицират по несъмнен начин, а идентификационният номер, поставен от производителя на определено място е целенасочено заличен, в нарушение на изричната забрана на чл. 143, ал. 2 ЗДвП, поради което автомобилът не може да бъде идентифициран. Решението е законосъобразно. Установено е, че жалбоподателят е подал молба за промяна на регистрацията на МПС, поради промяна в данните на превозното средство, след номера на шасито да се запише "нестандартен". Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна на данните на превозното средство. При последвалата идентификация по номера на шасито поставен /щампован/ от производителя върху предната половина на дясната надлъжна греда на автомобила е установено заличаването му до невъзможност да бъде разчетен от служител на сектор "Пътна полиция" и от служител на"Базово научна-техническа лаборатория" при ОД на МВР Плевен, провел изследване на автомобила с цел идентификация, чрез номера на шасито, поставен от производителя. Обосновано съдът е възприел изводите на административния орган, че по фабричната типова табела, закрепена посредством винтове под капака на кабината на товарния автомобил, не е възможна еднозначна идентификация на товарния автомобил, тъй като се демонтира лесно и бързо и не отговаря на изискването по БДС ISO 4030 да не може лесно да се отстрани или подмени. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е смесил различните по вид административни процедури по възстановяване на идентификационния номер съгласно Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на МВР от компетентността на директора на ОД на МВР и Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. Правилно е прието от съда, че процедурата по възстановяване на идентификационния номер не е приключила с позитивен акт. В жалбата не се оспорва установеното заличаване / при почистване на корозията/ на идентификационния номер, поставен от производителя върху шасито на товарния автомобил, но се счита, че номерът на шасито може да се установи, чрез незаличения изписан върху типова табела номер на шасито, който съвпада с записания в регистрационното свидетелство на автомобила при регистрацията му, извършена на 9.10.2008 г. От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза е установено, че почистването на корозията по носещата греда е извършено само около мястото, на което производителят е поставил идентификационния номер на масивната несменяема част от рамата на автомобила и не може да бъде разчетен. Правилни са изводите на съда, че отказът за промяна в регистрацията съответства на целта на закона да не се допуска регистрация на МПС, което не може да бъде идентифицирано по безспорни белези, поставени от производителя към неподвижна част от конструкцията на автомобила. Съдът се е позовал на чл. 4, ал. 2 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на МВР, съгласно която собственикът може да иска възстановяване на идентификационния номер, само ако е уведомил предварително органите на ПП-КАТ за предстоящите ремонтни дейности и механична интервенция в областта на идентификационния номер. Тази забрана не е законово закрепена, поради което жалбоподателя може да иска възстановяване на идентификационния номер на автомобила, поставен от производителя. Както е посочил съда, няма пречка да се подаде ново заявление за регистрация след възстановяване по съответния ред на автентичния идентификационен номер поставен от производителя. Неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение