Решение № 5421 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2018 г.

Решение № 5421 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], чрез адв. И. Апостолов, против Решение № 369/01.10.2018 г. по адм. дело № 203/2018 г. на Административен съд - С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Депозирана е преди съдебно заседание и молба- становище с доказателствени искания и наведени допълнителни аргументи. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- С., не се явява представлява, но в писмен отговор чрез юрисконсулт С. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Депозира и заверено копие на Заповед № 1015-20-36/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ- С. във връзка с промените в управленско- организационната структура от 01.04.2016 г. и Уведомление, изх. № 1348/18 г. от 03.10.2018 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- С. до пострадал за образувано досъдебно производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, интерпретирал ги е правилно и въз основа на това е направил верни правни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че е сключен срочен трудов договор между "SERV. AGRICOLAS L., SLU /"Селскостопански услуги Л. "/, представлявано от Л. Стефанов, в качеството му на работодател и С. С., като земеделски работник. Продължителността на договора е от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г. Данни за мястото на заетост са в К. И., община Роа. От корпоративна комуникация за прехвърляне на работници е видно, че С. С. е командирован към място на заетост в работен център във В. /България/, считано от 29.11.2017 г. Посочено е, че поради съпътстващи организационни причини за стопанската дейност, свързани с изпълнението на земеделски задачи, Стефанов се командирова временно към място на заетост-В.. Временният трудов договор за работа в Испания е с начална дата 29.11.2017 г., като временното преместване е от същата дата- 29.11.2017 г. О. П., изх. № 4008-20-16#2 от 09.05.2018 г. става ясно, че Св. Стефанов е напуснал територията на Р. Б. на 25.11.2017 г., като е влязъл на територията на страната на 04.12.2017 г. Заетостта е потвърдена от компетентен орган на Испания с документ U 1. Със заявление от 19.12.2017 г., Стефанов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е посочено, че правоотношението с осигурителя е прекратено, считано от 15.12.2017 г. С Разпореждане № 201-00-1349-3 от 21.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- С., на С. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, считано от 15.12.2017 г. до 14.12.2018 г. в размер на 84, 04 лв. дневно, като за периода от 15.12.2017 г. до 31.03.2018 г. жалбоподателят е получил парично обезщетение за безработица в размер на 5 966, 84 лева. С Разпореждане № 201-00-1349-4 от 09.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- С., е спряно производството по изплащане на парично обезщетение на С. С., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. В мотивите към това разпореждане е посочено, че за лицето е удостоверен от страна на компетентната институция на Испания с ПД U1 период на осигурена заетост от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г. След извършена проверка от страна на Главна дирекция "Национална полиция" към МВР се установява, че Стефанов е напуснал територията на България на 25.11.2017 г. и се е завърнал на 04.12.2017 г. Резултатите от проверката са обективирани в Писмо, вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. По този начин е налице разминаване на данните, тъй като посоченият като последен ден на осигуряване в Испания е 14.12.2017 г., влизането в Р. Б. през ГКПП- В. е на 04.12.2017 г., а отпътуването за Испания е било установено през ГКПП- З. на 14.12.2017 г. Тези обстоятелства са били предпоставка за прилагане на предвидените в разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО хипотези за спиране на производството: наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението и удостоверяване на осигурителния стаж от компетентната институция/КИ/ на К. И. с оглед новите факти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р. Б. е страна. Предвид получената информация налице е несъответствие на данните, визирани в писмото на ГД "НП" към МВР от 24.04.2018 г. и данните, които първоначално са удостоверени от КИ на Испания като период на осигурена заетост на лицето. Именно поради това и с оглед изисканата повторна проверка от страна на ТП на НОИ- С. до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на РБългария и К. И. в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ /Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV. AGRICOLAS L., SLU". Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от Св. Стефанов е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е образувана и преписка с № 1348/14.06.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура- С.. Видно от представеното пред касационната инстанция Уведомление, рег. № 1348/03.10.2018 г. по описа на ОП- С. до директора на ТП на НОИ- С., по преписката е образувано с постановление и досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и спирането на производството съгласно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО е извършено законосъобразно на базата на събраните писмени доказателства. От друга страна, макар и формално, спирането охранява и интересите на С. С., защото, ако се установи, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, вредите за него биха били по-малки. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение