Решение № 10742 от 22.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6377/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) - Хасково, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К. Илчева, против решение 1842 от 22.03.2021 г., постановено по адм. дело 11247/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Трето отделение, 55 състав, с което е отменено уведомително писмо изх. 01-260-6500/1082 от 20.10.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., в частта му, с която е отказано да бъде оторизирана субсидия по заявление ИД 26/14/3/01648 от 20.08.2019 г., подадено от "Мериленд и Ко" ЕООД, гр. София по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животните" в сектор ДПЖ - 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на ДПЖ" и 14.2.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ" и е върната преписката на директора на ОДДФЗ - Хасково за ново произнасяне по цитираното заявление при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото несъмнено е установено, че за животновъдния обект на жалбоподателя има несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), съответно броя и вида на отглежданите животни в него и данните за броя и вида животни, с които жалбоподателя кандидатства за подпомагане по мярката. Към референтната дата в обекта, видно от подписания от жалбоподателя Работен лист към заявлението, в обектите се отглеждат и посочените ЕПЖ. В представеното удостоверение по чл. 137 ЗВД не се съдържат данни за ЕПЖ, съответно е налице нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагането на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 (Наредба 4/08.08.2017 г., Наредбата) относно капацитета на животновъдния обект, в който ще се осъществяват дейностите, както и на чл. 28, ал. 1, т. 4 от същата. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството. Ответникът - "Мериленд и Ко" ЕООД, представлявано от управителя Г. Герасимов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за заплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно, не страда от сочените пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред АССГ, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е събрал относимите доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, на 20.08.2019 г., за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за сектор ЕПЖ, за дейностите: "Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО" за 5 броя крави, както и за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи от ЖО" за 2 броя говеда, както и за сектор ДПЖ, за дейността "Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО" за овце и кози 76 броя овце, и за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ от ЖО" 22.26 ха. Не се спори, че към заявлението са приложени изискуемите документи. Съдът е установил от приложените две удостоверения за регистрация на животновъдни обекти, издадени от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - гр. Хасково, че дружеството е регистрирало ЖО - ферма, предназначена за оглеждане на ДПЖ (овце), с капацитет до 100 ДПЖ, както и ЖО за временно отглеждане на животни - пасище. Видно от становище І-1523/19.08.2019 г. на ОДБХ - гр. Хасково, издадено на основание чл. 19а от Наредба 4/08.08.2017 г., животновъдният обект - ферма, с посочен номер отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни, съгласно Наредба 14/03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба 16/03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ съгласно изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г. ,като в документа изрично е посочено, че заявителят спазва законово установените изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ относно 2 броя телета. С оспореното Уведомително писмо изх. 01-260-6500/1082 от 20.10.2020 г., жалбоподателят е уведомен, че не е оторизирана субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни и/или проверки на място и установено несъответствие на капацитета, съгласно издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект 376/15.08.2019 г. по реда на чл. 137 от ЗВМД с броя и вида на отглежданите животни в него. Разрешението е само за оглеждане на ДПЖ, но не и за ЕПЖ, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при делегиране на правата на изпълнителния директор на ДФЗ - РА,, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на директорите на областните дирекции на ДФД, в случая на ОДДФЗ - Хасково. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в това число и фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му, но е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба 4/08.08.2017 г. ДФЗ - РА изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие/плащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период за прием. В случая неодобрението на жалбоподателя за участие по заявената мярка и подмерки е мотивирано с неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., съгласно която броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се отглеждат заявените за подпомагане животни, трябва да е в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от ЗВМД животновъден обект, както и с неспазване на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва изискванията за хуманно отношение към животните. Съдът е приел, че от доказателствата е видно, че не са налице сочените нарушения, тъй като заявлението на жалбоподателя по подмярка 14.2 ДПЖ отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., защото броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект 6433-0136, съгласно удостоверението за регистрация на същия по реда на чл. 137 от ЗВМД, има капацитета за оглеждане на до 100 броя ДПЖ, а в случая са заявени за подпомагане в сектор ДПЖ: овце майки - 75 броя, разплодници - 1 брой, агнета 8 броя. Не е налице и нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., тъй като изрично в становище на ОДБХ - Хасково е посочено, че животновъдният обект отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, спазват се изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни, визирани в цитираните нормативни актове, удостоверена е налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г. Посоченото обосновава извод за противоречие на оспорения акт, в тази част с материалния закон, порок налагащ отмяната му. В допълнение, съдът е посочил, че действително жалбоподателя няма капацитет да участва по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ, тъй като съгласно удостоверението за регистрация на животновъдния му обект, същият е предназначен за оглеждане на ДПЖ, с капацитет до 100 ДПЖ, поради което изводът на административния орган, че за подмярката в сектор ЕПЖ, е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., за поисканото подпомагане за 5 броя крави е обоснован. Същите са извън обхвата на удостоверението по чл. 137 от ЗВМД. За заявените 2 броя телета обаче, в становището на ОДБХ - Хасково е посочено, че в животновъдния обект се спазват законово установените изисквания по мярката и е осигурена изискуемата площ и относно двата броя телета. Това е мотивирало решаващия съд да приеме, че административният акт е издаден без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за преценката на административния орган спрямо жалбоподателя по двете подмерки. Следвало е да бъде постановен отказ само по отношение на ЕПЖ - 5 броя крави, за които е установено несъответствие с изискванията на закона, но по отношение останалата част на отказа има формално изложени мотиви, което прави актът немотивиран, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - нарушение на изискването на чл. 35 и чл. 36 от АПК, довело и до нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. По тези съображения решаващият съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт не отговаря на изискванията за законосъобразност и го е отменил, в частта за ДПЖ, съответно е постановил връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното със същите. В касационната жалба не е посочено в какво се изразява необосноваността на решението, кои доказателства не са взети предвид или неправилно са тълкувани от съда, в нарушение на правилата на логическото мислене или е налице друго обстоятелство, обосноваващо неправилност на изводите. Противно на твърденията в касационната жалба, безпротиворечиво е установено, че животновъдният обект на жалбоподателя отговаря на всички законови изисквания за отглеждане на ДПЖ, не са налице нарушения на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г, което прави необоснован изводът на административният орган, че са налице основания за отказ от плащане за ДПЖ. Заявлението на ответника по касация относно ДПЖ отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г., тъй като броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект - овце майки 75 броя, разплодници 1брой, агнета 8 броя, отговарят на капацитета на същия, предоставящ възможност за отглеждане на до 100 броя ДПЖ (овце). Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение и на изискванията на чл. 28, ал. 1 т. 4 от Наредба 4/08.08.2017 г. - неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, тъй като също категорично е установено, че ЖО отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, съответно обоснован и съобразен с материалния закон е изводът на съда, че оспорения административен акт е неправилен, поради несъответствие с материалния закон. В този смисъл, правилно съдът е приел, че административният орган не е изложил надлежни мотиви по отношение фактическите констатации при издаване на акта и въз основа на какви доказателства са направени те, с оглед данните в обратния смисъл, установени в удостоверението за регистрация на ЖО и становището на ОДБХ. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на извода на съда, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - нарушение на чл. 35 и 36 от АПК. В касационната жалба е поставен акцент именно върху посоченото, без да се съобрази, че тези изводи на съда касаят неяснотата относно отглежданите два броя телета (говеда на възраст от 6 м. до 24 м.), за които от една страна в становището на ОДБХ е посочено, че в ЖО на жалбоподателя (сега ответник по касация) се спазват законово установените изисквания по мярката и е налице площ за отглеждане и на два броя телета, а от друга страна в удостоверението за регистрация е посочено отглеждане само на ДПЖ, по което противоречие не е взето отношения в административния акт. В мотивите си съдът изрично е посочил, че е обоснован от фактическа и правна страна изводът на административния орган за наличие на основание за отказ относно претендираното подпомагане за 5 броя говеда на възраст над 24 месеца (ЕПЖ). Съдът е приел, че за подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г., тъй като ЕПЖ са извън обхвата на удостоверението по чл. 137 от ЗВМД за обекта, т. е. са налице посочените в акта основания за отказ да бъде оторизирана субсидия. Именно поради обстоятелството, че жалбоподателят има регистриран ЖО за отглеждане на ДПЖ, в решението си (в диспозитива) съдът е отменил отказа само по отношение ДПЖ и именно в тази част преписката е върната за ново произнасяне. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, предявена от ответника по касация, доказана в размер на 300 лева действително заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна помощ от 13.06.2021 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,