Решение № 6845 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 514/2010 г.

Решение № 6845 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 514/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП срещу решение от 6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2432 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отменен ДРА № 89 от 11.3.2002 г. на ТДД София /ДП Благоевград/, потвърден с решение № 1129 от 23.7.2002 г. на РДД София /сега директор Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП/ за отказан данъчен кредит на ЕТ "Буди-Румен Димов" за периода м. 11.2000 г. - м. 1.2001 г. Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Буди-Румен Димов", гр. Благоевград, представлявано от Румен Димов и процесуален представител е взел писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение от 2005 г. по адм. дело № 10443/2004 г. ВАС е отменил решене на СГС по същия казус и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се направи преценка на представени по делото доказателства - конкретно представения ДРА на прекия доставчик на ответника по касация и е дали същия е влязъл в законна сила. При новото разглеждане на делото отново са преценени както събраните съвкупно доказателства, така и приложената от органите по приходите норма на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) За да отмени акта съда е обсъдил всички доказателства отново и е отбелязал, че представения ДРА № 19-252 от 24.8.2001 г. на доставчика е влязъл в законна сила. Обсъдил е и разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) в съответствие с ТР № 5/2004 г. на ВАС, анализирал е приложимите норми на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и е посочил, че са били изпълнени всички изисквания на закона за признаване на данъчен кредит на получателя на доставките. Решението е правилно. Съдът се е съобразил с дадените указания на ВАС, събраните доказателства и приложимите законови разпоредби. Правилно е отбелязал неприложимостта на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) с оглед както на ТР № 5/2004 г., така и на обилната съдебна практика и е обсъждал наличието на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.), действащ за периода на 2000 и 2001 г., когато са били издадени процесните фактури. Ставало е въпрос и спор за отношения при прекия и предходни доставчици, при изпълнение на всички законови процедури от страна на прекия доставчик. Правилно са били разгледани отново както доказателствата, свързани с начисляване на данъка - т. е. счетоводното отразяване на фактурите, така и за реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от с. з. Надлежно и правилно е било и съобразяването с издадения и влязъл в сила данъчно-ревизионен акт на прекия доставчик, чиито констатации ползват получателя по доставките, както заради това, че няма промяна в констатациите при доставките по които ЕТ "Зов-69...." е изпълнител, така и във връзка с отказания му данъчен кредит. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение