Решение № 3535 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) чрез процесуален представител, срещу решение 18704 от 03.10.2024 г., постановено по административно дело 6082/2024 от Административен съд София-град, с което е отменено негово решение 000030-5571/15.05.2024 г. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото решение бъде отхвърлена и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Глобал Лаб Лтд дружество, регистрирано съгласно законите на Република Малта (дружеството) чрез процесуален представители в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не спорен фактът, че с решение 000030-5577/07.07.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП дружество Глобал Лаб Лтд е вписано в списъка на лабораториите по чл. 20, ал.1, т. 4 от Закона за хазарта (ЗХ), които могат да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната, като същото е регистрирано в Малта и притежава акредитация 24 в съответствие с EN ISO/IEC17025:2017, издадено на 19.11.2021 г., издадено от Национален съвет за акредитация Малта. Сертификатът за акредитация е приет като валиден от Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация (ИАБСА), видно от приложеното писмо от 23.06.2023 г. на неговия изпълнителен директор. С писмо от 27.02.2024 г. на Българския институт по метрология (БИМ) и ИАБСА изпълнителния директор на НАП е уведомен, че в обхвата на сертификата за акредитация на дружеството, съгласно EN ISO/IEC17025:2017, са включени методи и процедури, съгласно законодателството на Малта и Обединеното кралство, но няма данни за извършено оценяване и акредитация относно извършване на изпитвания съгласно ЗХ и наредбите към него, без да сочи конкретни норми от същите. От писмо от 02.04.2024 г. на Изпълнителния директор на ИАБСА до ответника се установява, че акредитацията на дружеството е валидна и в съответствие с EN ISO/IEC17025:2017, но обхвата на същата включва дейности, съгласно сертификата са дейности в съответствие с нормативни документи на Обединеното кралство и не фигурират данни за съответни приложими документи от законодателството на Р България, от което следвал извод, че лабораторията не покрива изискванията на българското законодателство, като е установено и обстоятелството, че пред АССг акт няма данни да е с предоставен гъвкав обхват. Въз основа на установеното от посочените писма на БИМ и ИАБСА до Изпълнителния директор на НАП е отправено мотивирано предложение от главен експерт по приходите в дирекция НХХД за заличаване на дружеството от регистъра по чл. 20, ал.1, т. 4 ЗХ по реда на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер и комуникационното оборудване и устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри (Наредбата) на основание чл. 23, ал.10 ЗХ във вр. с чл. 6, ал. 2 от Наредбата. С писмо от 04.04.2024 г. дружеството е уведомено за започнала процедура по отписване от регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗХ, като му е даден 7 дневен срок да представи допълнителен документ, в който а е отразено, че лабораторията покрива изискванията на националното законодателство и последствията от непредставянето му. В отговор дружеството с писмо от 08.04.2024 г. дружеството представя копие от писмо от ИАБСА, от което се установява, че компетентен орган, който може да направи оценка дали определен метод отговаря на законодателството на определени държави, включително на законодателството на Република България може да се дава от компетентния орган предоставил акредитацията в случая Националния орган за акредитация Малта. С обжалваната пред АССг заповед е разпоредено заличаване на лаборатория, вписана с решение 000030-5577/07.07.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП от регистъра по чл. 20, ал. 1 , т. 4 ЗХ поради промени в обстоятелствата, изразяващи се в установена липса на предоставен гъвкав обхват на изпитване на игралното оборудване, игралния софтуер и комуникационното оборудване с допустимите за използване на територията на Р България и издадения сертификат с рег. 0243/19.11.2021 г. на дружеството. При така установеното обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение за постановяване на акта в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Изискванията за вписване на дружеството в цитирания регистър са били спазени, което правилно е установено от първоинстанционния съд, а и по отношение на тази факт липсва спор между страните. От доказателствата по делото не се установява да е налице променя в обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1, т.4 ЗХ НАП води в регистъра си лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави членки на Европейския съюз, от други държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като няма спор, че при вписване в регистъра дружеството е представило изискуемите се по чл. 4, ал.3 от наредбата документи, при приложение на ал. 5, предвиждаща, че както е в случая - документите се подават от лица, които не са граждани на или не са регистрирани в Република България, същите се предоставят във вид и със съдържание съгласно националното законодателство на лицето. Предвид така установеното следва извод, че в случая липсват каквито и да било доказателства за промяна в обстоятелствата, настъпили след регистрацията на дружеството регистъра на по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗХ, когато са били изпълнени изискванията на цитирания текст. Правилен е и изводът на АССг, че по делото липсва нормативно изискване за гъвкав метод на изпитване , като в тази насока следва да бъде посочено, че липсва и конкретно позоваване в обжалвания акт на норма, предвиждаща подобно изискване. Решението е обосновано. Съдът е изяснил спорните факти, като е формирал изводите си въз основа на събраните в производството доказателства, които са изложени подробно и аргументирано. Наведените доводи, че макар НАП да не оспорва факта, че представения сертификат за акредитация на дружеството е в съответствие с изискванията на EN ISO/IEC17025:2017 Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране еквивалентен на БДС EN БОДЕС 1702:2018 спорът е не дали дружеството има ISO сертификат, отговарящ на някои БДС за съответната дейност, а дали има необходимата акредитация в съответната държава да извършва тази дейност вече прилагайки посочените стандарти при осъществяване на самото тестване буди недоумение, предвид цитираната нормативна уредба, независимо от изразеното становище от ИАБСА, при което настоящият състав намира същия за неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответникът претендира разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 6845,30 по настоящето дело и в размер на 9779 лв. за производството пред първоинстанционното производство. От материалите по първоинстанционното дело се установява, че с жалбата против акта е направено искане за присъждане на деловодни разноски с уточнение, че за размера им ще бъде представен списък, но такъв не е представен, като не са представени и доказателства за сторени такива, извън заплатената държавна такса, при което с обжалваното решение са присъдени единствено 50 лв., представляващи заплатената от тях държавна такса. Решението в тази част не е обжалвано, при което е влязло в сила, при което искането за присъждане на деловодни разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат в производството пред АССГ е неоснователно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК искането за присъждане на разноски на ответника в касационното производство е основателно. Размерът и начинът на плащане на същите е определен в чл. 7 и чл. 8 от сключено на 07.11.2024 г. споразумение за предоставяне на правни услуги, сключено между Глобал Лаб Лтд дружество, регистрирано съгласно законите на Република Малта, представлявано от своя управител и Еднолично адвокатско дружество Велчев и Ко , представлявано от адвокат Велчев като е посочен общ размер на възнаграждението 3500 евро, като клиентът дължи плащане на ДДС върху същото, ако такова е предвидено, като плащането се извършва, както следва 1500 евро при сключване на договора, 1000 евро до 05.12.2024 и 1000 евро до 05.01.2025 г. По делото са представени фактури и извлечения от банкова сметка с получател адвокатското дружество, от които се установява, че са извършени плащания на 19.11.2024 г. в размер на 1500 евро; на 23.12.2024 г. в размер на 1000 евро и на 16.01.2025 г. в размер на 1000 евро, като във всички фактури е посочено ДДС 0%, при което искането е доказано и по размер. Предвид изложеното администрацията при органа издател на обжалвания акт следва да бъде осъдена да заплати на ответника претендираната сума в размер на 6845,30 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, която е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение