Решение № 15683 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2010 г.

Решение № 15683 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Плевен и по касационна жалба на н-к сектор гр. Плевен при РДНСК Северозападен район, срещу решение № 363/7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 93/2010 г. на Административен съд - гр. Плевен, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Мюсюлманско настоятелство гр. Славяново срещу Заповед № ДК-02-ПН-13/22.12.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Плевен, респ. ако се приеме, че делото не е изяснено относно правнорелевантните факти и обстоятелства, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Мюсюлманско настоятелство гр. Славяново, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационния протест и касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационния протест и касационната жалба са основателни и предлага да се уважат. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационният протест и касационната жалба са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Плевен, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Мюсюлманско настоятелство гр. Славяново, Заповед № ДК-02-ПН-13/22.12.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Плевен, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда", находяща се в гр. Славяново, УПИ I, кв. 129а по плана на града, изпълнен от Мюсюлманското настоятелство, без да са издавани строителни книжа и в противоречие на предвижданията на ПУП. За да постанови решението си, съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са нарушени административнопроизводствените правила, като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение на случая, а именно, че било постановено премахване на цялата сграда, а не само на частта й, попадаща в УПИ I, кв. 129а. Решението е неправилно. По делото безспорно е установено, че процесната едноетажна масивна сграда е изпълнена от Мюсюлманското настоятелство, като за същата не са одобрявани проекти, не е издавано разрешение за строеж. Безспорно е установено, включително и от признанията в жалбата, че сградата е изпълнена през 2004 г. От заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че сградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и че е изпълнена в част от УПИ I, за който е предвидено строителство за обществено обслужване-магазин, както и в част от УПИ II-за строеж на мюсюлмански храм. В оспорената заповедта е прието, че сградата представлява незаконен строеж на две основания - по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, т. е. изградена в несъответствие с предвижданията на ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Настоящата инстанция, въз основа на събрания доказателствен материал счита, че са налице и двете основания за приемане на сградата за незаконен строеж, като административният орган е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства за спора. Дали сградата е изпълнена изцяло в УПИ I или е разположен и в УПИ II, е без значение, тъй като разполагането на сградата и в двама имота сочи на това, че е изградена в несъответствие на предвижданията на ПУП за УПИ I. Налице е и второто основание за приемане на като незаконна, прието от административния орган. Правно релевантните факти за това са, че не са одобрявани инвестиционни, както и не е издавано разрешение за строеж, безспорно установено. Представеният проект от настоятелството не е одобряван по реда на чл. 141 и сл. ЗУТ и не е издавано разрешение за строеж и съответно последващите строителни книжа. В съответствие на материалноправните разпоредби с процесната заповед е наредено премахването на цялата сграда, а не само на част от нея, както приема първоинстанционния съд. На премахване подлежат всички установени незаконни строежи, включително и изградените в собствени имоти. Налице са и двете основания за издаването на заповедта, при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд, поради което заповедта е законосъобразна. Като се има предвид гореизложеното решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, както и е необосновано, тъй като правните изводи противоречат на безспорно установените правнорелевантни факти и обстоятелства по делото. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК