Решение № 1596 от 14.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Адемов, [ЕГН], с адрес [населено място], Община Котел, чрез адв. Москов, против Решение 30/08.02.2022 г., постановено по адм. дело 307/2021 г. по описа на Административен съд Сливен /АС-Сливен/, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация 7001-А-1864 от 16.09.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Местни приходи при Община Котел.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно възражението, че е налице нередовно уведомяване по установения за това процесуален ред на процесния АУЗД. Счита, че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 32 от ДОПК. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Сливен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция Местни приходи при Община Котел, чрез процесуалният си представител адв. Рафаилов, оспорва касационната жалба в писмено становище по съществото на спора и иска оставяне в сила на решението. При условията на евентуалност иска решението да се обезсили и да се прекрати делото. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация 7001-А-1864 от 16.09.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Местни приходи при Община Котел, с който по отношение на А. Адемов са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2012 г. 2015 г. в общ размер на 1 377,70 лева, от които: главница 1 094, 52 лева и лихва 283,18 лева.

От фактическа страна е установено, че :

От жалбоподателя Адемов са подадени декларации по чл. 54 от ЗМДТ, с които са декларирани притежавани от Адемов превозни средства, както следва:

• с Декларация Вх. 305 от 04.08.2003 г. лек автомобил ФИАТ ТИПО, закупен на 02.08.2003 г., мощност на двигателя 62 kW, година на производство 1991 г.;

• с Декларация Вх. 0392 от 08.06.2005 г. мотоциклет КАВАЗАКИ 1000, закупен на 18.05.2005 г., обем на двигателя 997 куб.см., мощност на двигателя 80 kW, година на производство 1989 г.; и

• с Декларация Вх. 1007 от 27.12.2008 г. лек автомобил БМВ 525 ТДС, закупен на 11.11.2007 г., мощност на двигателя 105 kW, година на производство 1992 г.

На 16.09.2016 г. от длъжностно лице главен инспектор в Дирекция Местни приходи при Община Котел, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и във връзка с подадените от А. Адемов декларации по чл. 54 от ЗМДТ, е издаден АУЗД 7001-А-1864, с който по отношение на Адемов са установени задължения за данък върху декларираните превозни средства за периода 2012 г. 2015 г. в общ размер на 1 377,70 лева /включващ главници и лихви/, както следва:

• за лек автомобил ФИАТ ТИПО: за 2012 г. 51,62 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 15,04 лева; за 2013 г. 47,90 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 11,32 лева; за 2014 г. 44,20 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 7,62 лева; и за 2015 г. 40,46 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 3,88 лева;

• за мотоциклет КАВАЗАКИ 1000: за 2012 г. 155,21 лева, от които главница 110 лева и лихва 45,21 лева; за 2013 г. 144,07 лева, от които главница 110 лева и лихва 34,07 лева; за 2014 г. 132,89 лева, от които главница 110 лева и лихва 22,89 лева; и за 2015 г. 121,67 лева, от които главница 110 лева и лихва 11,67 лева; и

• за лек автомобил БМВ 525 ТДС: за 2012 г. 179,27 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 52,22 лева; за 2013 г. 166,39 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 39,34 лева; за 2014 г. 153,49 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 26,44 лева; и за 2015 г. 140,53 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 13,48 лева.

АУЗД е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция Местни приходи при Община Котел на 09.04.2021 г., който с Решение 7001-Р-1864 от 25.06.2021 г. е потвърдил акта.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза.

Съдът е приел, оспорването е допустимо, а по същество за неоснователно.

Счел е, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

АС - Сливен е отделил спорното от безспорното по делото, като е приел, че Адемов не оспорва правото си на собственост по отношение на процесните превозни средства, не оспорва и регистрацията на тези превозни средства, както и размера на задълженията, установени с процесния АУЗД. Липсвало и твърдение, че установените с акта задължения са платени.

Първостепенният съд е стигнал до извод, че установените с оспорения АУЗД задължения за данък върху превозните средства са установени законосъобразно. Задълженията са установени, както по основание, така и по размер. Налице били и предвидените в чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ предпоставки за дължимост на данъка от жалбоподателя. Размерът на установените с акта задължения бил съобразен с разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Котел в относимите им за процесния период редакции.

Според съда възражението за нередовно връчване на АУЗД e неотносимо към законосъобразността на акта. Стигнал е до извод, че Адемов е упражнил правото си на жалба против АУЗД по административен ред, като решаващият орган се е произнесъл по жалбата и е потвърдил акта, в резултат на което е образувано и съдебното производство.

АС-Сливен е приел, че установените с АУЗД задължения не са погасени по давност по смисъла на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.

При тези мотиви съдът е стигнал до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Касационният съд намира изводите на АС-Сливен за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Сливен.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в първоинстанципонното решение липсват мотиви относно възражението за нередовно уведомяване по установения за това процесуален ред на АУЗД. Видно съдът е изложил своите мотиви, съгласно които възражението за нередовно връчване на АУЗД са неотносими към законосъобразността на акта, което всъщност съответства и на трайно установената съдебна практика. Касационният съд споделя изводът на АС - Сливен, че Адемов е упражнил правото си на жалба против АУЗД по административен ред, като решаващият орган се е произнесъл по жалбата и е потвърдил акта, в резултат на което е образувано и съдебното производство, в която му е предоставено правото да осъществи защитата си в пълен обем, съответно съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съобразно служебното начало детерминирано в чл. 168 ал.1 от АПК, поради което правото му на защита срещу процесния АУЗД не е било нарушено.

Следва да се посочи, че съдът правилно е приел, че възражението за изтекла давност относно задълженията по АУЗД е неоснователно. Правилен е изводът му, че задълженията за данък върху превозните средства и за лихва върху този данък са публични вземания виж чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 8 от ДОПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за плащане на данъка в чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ, давностният срок за задълженията за 2012 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 01.01.2018 г., за задълженията за 2013 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2014 г. и съответно е следвало да изтече на 01.01.2019 г., за задълженията за 2014 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2015 г. и е следвало да изтече на 01.01.2020 г., и за задълженията за 2015 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и е следвало да изтече на 01.01.2021 г.

Издаването на оспорения АУЗД 7001-А-1864 от 16.09.2016 г. на основание чл. 172 ал. 2 от ДОПК е прекъснало горепосочените давностни срокове, и считано от датата на издаване на акта 16.09.2016 г., за процесните задължения е започнала да тече нова петгодишна давност (така чл. 172 ал. 3 от ДОПК), която е спряла да тече на 09.04.2021 г., на която дата АУЗД е обжалван по административен ред, и на 20.08.2021 г., когато е образувано съдебното производство по обжалване на АУЗД /чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК/, поради което и не е изтекла. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК до датата на приключване на устните състезания във ВАС предвид разпоредбите на §29 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.

Или като е отхвърлил жалбата срещу процесния административен акт съставът на АС Сливен е постановил правилно решение, което като нестрадащо от релевираните в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно сторена претенция от ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция в полза на Община Котел (по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,