Решение № 11643 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Георгиева, срещу решение 16241 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело 1446/2025г. на Административен съд София град, както и по частна жалба, подадена от Началник на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Георгиева, срещу определение 16246 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело 1446/2025г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за постановяване на решението при противоречие с приложимия материален закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В частната жалба се твърди неправилност на определението на съда. Счита, че подадената жалба срещу наложената глоба не е недопустима. Прави се искане за отмяна на определението. На 03.11.2025г. чрез системата за сигурно електронно връчване е депозирана писмена молба. Ответникът Р. П., гражданин на Руската федерация, чрез процесуалния си представител адв. А.Джуров, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. В съдебно заседание, процесуалния представител е заявил, че поддържа отговора на касационната жалба и излага допълнително становище по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд неправилно е приложил материалния закон, както и че решението е необосновано. Съдът не е дал вяра на материалната доказателствена сила на официалното писмо от 27.12.2024г. на Държавна агенция Национална сигурност , както и че в последствие от обясненията на чужденката и от допълнителната проверка се установява, че тя действително не е запозната с дейността на дружеството, като това е една от предпоставките за издаване на административния акт. Посочено е, че производството има индиция, че първоначалното представеният документ не е верен. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. П., гражданин на Руската федерация, срещу заповед УРИ-5392 ПАМ-71/17.01.2025Г. на Началник сектор Незаконна миграция при Отдел Миграция СДВР, с която на основание чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ е отнето правото на пребиваване в Република България. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като приел, че е незаконосъобразна. За да стигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирани правомощия, при спазване на изискването за форма и съдържание съобразно изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаване на административния акт органът е спазил процесуалните разпоредби на ЗЧРБ и ППЗЧРБ, но неправилно е приложил материалния закон. За да достигне до този извод съдът е приел, че не може да се установи кои доказателства при издаване на разрешението за продължително пребиваване са неверни и са представени от страна на оспорващия, въз основа на които следва да се отнеме предоставеното право на продължително пребиваване. Още повече, че липсват доказателства към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване оспорващият да не е бил търговски представител на дружеството Строй Инвест Проект , което е вписано в Българската търговска промишлена палата. Съдът счита, че от представените по делото доказателства не може да се установи, че за получаването на разрешение за продължително пребиваване, чужденецът е представил данни, които са неверни. В тежест е било на административния орган да установи наличието на всички факти и обстоятелства послужили за издаване на административния акт. Установените факти не са достатъчни за да обосноват наличието на хипотезата на чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ. А изложеното в докладната записка твърдение, че оспорващия не познава търговската дейност, не може да се служи като основание обуславящо използването на данни, които са неверни и неясно какви при подаване на заявлението за издаване на Разрешение за продължително пребиваване в Р.България като търговски представител. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати нарушения, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд София-град е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила, не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, е предвидено, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството. По аргумент от чл. 19 от ППЗЧРБ, определящ документите, необходими за получаване на продължително пребиваване, в тези случаи се изисква, както документите по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, така и сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който трябва да e посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. На последно място според чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец се налага, когато се установи, че данните, представени за неговото получаване, са неверни. По делото липсва спор относно гражданството и че същата притежава разрешение за продължително пребиваване, както и че за получаване на разрешение за постоянно пребиваване е издадено изискуемото се решение за вписване в единния търговски регистър на Българска търговско-промишлена палата 196997/22.01.2020г., от което е видно, че е вписано търговско представителство Строй Инвест Проект , което е неюридическо лице без право на стопанска дейност, с представителство по пълномощие в Р.България на трима граждани на Руската Федерация, в това число и Р. П., с конкретни правомощия. По делото е приложен и сертификат 2962 от 08.08.2024г. издаден от Българската търговско-промишлена палата, в който е посочено, че обстоятелствата в сертификата са доказани от чуждестранното дружество, съгласно разпоредбите на чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. От писмо с рег. М-20447/27.12-2024г. на заместник-председателя на Държавна агенция Национална сигурност е видно, че в хода на осъществявана оперативно-издирвателна дейност е постъпила информация за три лица, от които и Р. П., със статут на продължително пребиваващи в страната, за които е установено, че не разполагат с конкретна информация относно местата на извършваната представителна дейност, не разполагат с конкретна информация относно извършваната от представителствата дейност, продуктите, които трябва да предлагат, клиентите и партньорите, с които работят, както и друга основна информация. Видно от съдържанието на докладна записка УРИ 5392р-60 от 17.01.2025г., на началник група 02 АМИС при Отдел Миграция СДВР /послужила като основание за издаване на оспорения административен акт/ е посочено, че на 07.01.2025г., в отдел Миграция СДВР е проведена беседа с Р.Парамонова, относно дейността на търговското представителство. Направено е заключение, че лицето недвусмислено потвърждава информацията подадена от ДАНС. В същото е обсъдено и представеното обяснение от П., но е прието, че няма доказателства и факти, които да бъдат взети под внимание. От така посоченото, обосновано съдът е приел, че не може да се установи от кои доказателства е прието, че при издаване на разрешението за продължително пребиваване са установени неверни данни и същите са предоставени от чужденката. Неверността на данните, предоставени за получаването на право на пребиваване на чужденец в Република България, съставлява основание за отнемане на това право по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, още повече, че при наличието на предвидените предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи предвидената в закона ПАМ. Но в настоящият случай, от представените по делото доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че за получаването на разрешението за продължително пребиваване в Република България чужденеката е представила данни, които са неверни. С оглед заявеното от административния орган, следва да се приеме, че така извършените установявания се отнасят по - скоро до неизпълнение на целта на пребиваването на Р. П., а не до предоставени неверни данни. В тежест на административния орган е било да установи, наличието на всички факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта и да ги подведе под конкретна правна норма. Установените по делото данни необосноват наличие на предпоставките на чл.40, ал.1, т.3, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденеца. Изложените съображения водят до извод за материална незаконосъобразност на обжалваната пред административния съд заповед на началника на сектор Незаконна миграция , отдел Миграция, при СДВР, което е основание за отмяна на същата. Ето защо като е отменил обжалвания административен акт административен съд София-град е постановил правилно решение. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение 16246 от 13.05.2025г. постановен по адм. дело 1446/2025г. Административния съд София-град е оставил без разглеждане молбата от 15.04.2025г. на За Началник сектор Незаконна миграция , при Отдел Миграция СДВР за отмяна на наложена глоба на основание чл. 91 от ГПК в размер на 50 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като от една страна е подадена от За Началник сектор Незаконна миграция , при Отдел Миграция СДВР, който не е страна по делото, а от друга страна депозираната молба е просрочена с един ден. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в частната жалба пороци. Правилно административния съд е приел, че подадената молба за отмяна на наложената глоба е просрочена. Съгласно чл. 92а ГПК е предвидено, че определението на съда за налагане на глобата може да бъде обжалвано по реда на чл. 92. Съгласно чл. 92, ал. 1 ГПК срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната ѝ до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. В случая ответникът по делото е присъствал в съдебното заседание проведено на 08.04.2025г., в което съдът му е наложил глобата, поради което срокът за подаването на молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК за него тече от тази дата. Едноседмичният срок съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича на 14.04.2021 г. /понеделник/. С оглед така установените факти правилно административният съд е преценил молбата от 15.04.2025 г. За Началник сектор Незаконна миграция , при Отдел Миграция СДВР като недопустима, поради подаването й след срока, регламентиран в чл. 92, ал. 1 ГПК вр. чл. 92а ГПК, и я е оставил без разглеждане. Твърдения на частния жалбоподател по същество се отнасят до дължимостта на определената глоба, но с оглед установеното по горе следва да се приемат за неотносими и не следва да се обсъждат. С оглед изложеното оспореното определение на Административен съд София - град, следва да бъде оставено в сила. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение и определение на Адиминстративния съд София град са съобразени с материалния закон, обосновани са и не страдат от релевираните с касационната жалба, респ. частната жалба пороци, поради което следва да бъдат оставени в сила. При този изход от делото, своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, е неоснователна, а искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение - основателно. Направеното от пълномощника на началника на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. е основателно. От представените по делото доказателства, се установява, че ответникът е направил разноски в размер на 1600 лева, представляващи договорен и реално заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че касационното производство е по правото, а не по фактите, съдът намира, че направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в минимално предвидения размер от 1000 лв. съгл. чл.8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение