Решение № 8852 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2008 г.

Решение № 8852 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Расим Карабина, гражданин на Турция против заповед № ЗДМ-1188/24.10.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", МВР, София с доводи за незаконосъобразност на заповедта и се иска отмяната й. Ответникът по жалба не взема становище. Поради структурни промени в системата на МВР Дирекция "Миграция" е преминала към Главна дирекция "Охранителна полиция" и съгласно § 108 от ПЗР на ЗМВР, публ. ДВ, бр. 1 от 6.01.2009 г. процесуалното представителство се осъществява от министъра на вътрешните работи, конституиран по делото като ответник. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след проверка на законосъобразността й на всички основания по чл. 146 АПК я намира за неоснователна. С оспорената издадена на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10 от Закона за чужденците в РБ на Расим Карабина са му наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България за срок от 10 години". Основание за налагане на мярката е извършено умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода, както и предвид мотивите изложени в Предложение № ХМ-11889824.10.2007 г. на началника на сектор № I при Дирекция "Миграция". Жалбата е неоснователна. Не се оспорват сочените в заповедта фактически основания за издаване на заповедта - Расим Карабина е осъден на три години лишаване от свобода за извършено на територията на страна тежко умишлено престъпление. Наказанието е изтърпяно в затвора в България и след освобождаването на лицето са му наложени ПАМ - "експулсиране" и "забрана за влизане в РБ за срок от десет години". При така установеното се налага извод, че заповедта законосъобразна. Издадена е от компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност при спазване на административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на установените факти и обстоятелства. Заповедта е мотивирана, като мотивите са изложени отделно в изготвеното от началника на сектор 02 при Дирекция "Миграция" предложение, с което изискването на чл. 59 АПК е спазено. Посоченото правно основание на акта кореспондира на събраните в производството доказателства. С разпоредбата на чл. 42 ЗЧРБ е предвидено, че експулсиране се налага, когато чужденецът с присъствието си създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, а осъждането за престъпление от общ характер е заплаха за обществения ред по смисъла на правната норма. Забрана за влизане в страната се налага (чл 42з от ЗЧРБ) когато са налице предпоставките на чл. 10. По отношение на Расим Карабина материалноправните предпоставки за налагане на цитираните принудителни мерки са налице - данните за осъждане на жалбоподателя на лишаване от свобода за срок повече от три години за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, което попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. С оглед на това обстоятелство, правилно е прието, че с поведението си чужденецът застрашава обществения ред в страната. Изцяло в правомощията на административния орган е преценката за сериозността на тази заплаха във връзка с продължителността на забранителния срок за влизане в страната по чл. 42з от ЗЧРБ, който в конкретния случай е определен на 10 години. Неоснователни са твърденията в жалбата за нарушени права на информираност и защита на жалбоподателя, защото в настоящото производство същите са реализирани в пълен обем. Като такива следва да се приемат и останалите възражения в жалбата, касаещи излагането на фактически и правни основания в административния акт, неуказан срок за обжалване и възлагане на разноските. Липсата на произнасяне по последните две не сочи за допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователен е довода за нищожност на административния акт. Заповедта е издадена от компетения административен орган - зам. директор на дирекцията на когото със заповед № З-419/23.10.2007 г. са възложени функциите на директор на Дирекция "Миграция" за времето от 08, 30ч. на 24.10.2007 г. до 08, 30ч. на 27.10.2007 г., в период в който е издадена заповедта (24.10.2007 г.). Заповедта е издадена при спазени административнопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е законосъобразна. . По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,