Решение № 4348 от 5.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13726/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ю. и Г. Р. против решение 369 от 08.10.2020 г., постановено по адм.д. 72/2019 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Али не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отхвърля жалбата на С. Ю. и Г. Р. с искане за обявяване на нищожност на заповед 301/21.02.2014 г. на кмета на гр. Хасково, с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен ПУП изменение на план за регулация, като ПИ с идентификатор 77195.719.27 се урегулира в самостоятелен УПИ УПИ ХХІ с предназначение за жилищни нужди", като вътрешните регулационни граници се поставят в съответствие с границите на ПИ с идентификатор 77195.719.27. За да постанови този резултат съдът приема, че имотът на жалбоподателите е нанесен в кадастралния и регулационен план, одобрени съответно през 1986 г. и през 1993 г. като дворно място с пл. 3110 и с площ от 385 кв.м., като и в двата плана няма нанесено дворно място, за което с оспорената заповед е образуван УПИ ХХІ. Върху последния план е нанесен УПИ ХХІ с площ от 234 кв. м., като част от него застъпва площта на имота на жалбоподателите с 40 кв.м.Според данните от разписния лист- един и за двата плана от 1986 г. и 1993 г. собствениците на ПИ с идентификатор 77195.719.125 са собственици на площ от 40 кв.м. от УПИ ХХІ. При тези данни първоинстанционният съд прави извод, че жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и спрямо тях е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Съдът приема,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната нищожност. Излага съображения, че административният орган приема, въз основа на съставен акт за частна общинска собственост, че единствен собственик на ПИ с идентификатор 77195.719.27 е Община Хасково, поради което прави извод, че заповедта е издадена на съществуващо правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Приема, че липсата на съгласие на собствениците на ПИ с идентификатори 77195.719.125 и 77195.719.126, респективно УПИ ІV-3110,3111 е относимо към унищожаемостта на оспорената заповед, но не им към нейната нищожност. Прави извод, че нарушеното изискване на чл. 19, ал. 3 ЗУТ също е основание за унищожаемост на административния акт, но не и за неговата нищожност. Приема за неоснователен доводът, че проектът за изменение на ПУП е изготвен неправоспособно лице, като излага съображения, че в случая не се касае до предоставяне на проектански услуги, а е налице хипотезата на чл. 230, ал. 4 ЗУТ, а наличието на компетентност като условие за валидност на заповедта се преценява за органа издател на заповедта, а не за лицата, изработващи актове, които подготвят издаването на крайния акт, поради което некомпетентността на тези лица, не може да обоснове наличието на нищожност. По тези съображения съдът прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожност на заповедта. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в него съображения. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в приложимата му редакция). Настоящият съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК изцяло споделя подробно изложените мотиви в обжалваното решение, че проектът за изменение на ПУП ПР е изготвен от правоспособно лице. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен в законоустановената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, водещи до нейната нищожност. За да са налице такива нарушения следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че имотът на жалбоподателите е нанесен в кадастралния и регулационен план от 1986 г. с пл. 3110 и с площ от 385 кв.м.В този план не е нанесен поземлен имот, за който с процесната заповед е отреден УПИ ХХІ. В следващия план от 1993 г. видно от приложената извадка от графичната му част, фигурира УПИ ХХІ с площ от 234 кв.м. и попада в зона с предназначение за жилищни нужди, като към него са придадени 40 кв. м. от имота на жалбоподателите. Следователно с плана от 1993 г. последния имот е урегулиран и с тези граници е нанесен в кадастралната карта, одобрена през 2006 г. Установено е, че ПИ с идентификатор 77195.719.125 и ПИ с идентификатор 77195.719.27 са нанесени в кадастралната карта на гр. Хасково при одобряването й през 2006 г. като видно от приложените по делото скици на имотите и заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, е че регулационните граници на УПИ ХХІ изцяло съвпадат с имотните граници на ПИ с идентификатор 77195.719.27, в т.ч. и с имотната граница и към ПИ с идентификатор 77195.719.125. Видно от фактическите основания за издаване на оспорената заповед, е че със същата ПИ с идентификатор 77195.719.27 се урегулира в самостоятелен УПИ като вътрешните регулационни граници се поставят в съответствие с имотните му граници. От тук следва, че е налице противоречие между посоченото в заповедта правно и фактическо основание за издаването й, В случая обаче сгрешеното правно основание не обосновава нищожност на заповедта, а неговата незаконосъобразност. След като не е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, то не е необходимо съгласие на жалбоподателите като собственици на съседния имот за изменение на плана за регулация. Освен това правилно съдът приема, че липсата на съгласие, не е основание за нищожност, а за унищожаемост на заповедта, тъй като както се посочи по-горе за да е налице нищожност на административния акт поради противоречието му с материалния закон следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. В тази връзка са законосъобразни и изводите на съда, че в случая нарушението на чл. 19, ал. 3 ЗУТ е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед като унищожаема, но не и като нищожна. Доводите на касаторите, че ПУП от 1993 г. не е приложен, са ирелевантни за законосъобразността на обжалвания административен акт. Тези доводи, както и събраните по делото доказателства сочат на спор за собственост, който е неотносим в настоящото производство. Освен това не са налице твърдения, а и липсват доказателства жалбоподателите да са предприели действия по реда на § 6 вр. § 8 ПР ЗУТ, по отношение на влезлия в сила регулационен план от 1993 г. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят С. Ю. и Г. Р. да заплатят на Община Хасково сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,