Решение № 5286 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8141/2012 г.

Решение № 5286 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8141/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник М. Стойчева, срещу решение № 845 от 17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2666 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответната страна - Стояна Иванова Кънева от с. Старосел, община Хисаря, не взема отношение Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Стояна Иванова Кънева от с. Старосел Административният съд - Пловдив, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32409 от 28.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Стоимен Кънев - б. ж. на с. Старосел, Пловдивска област, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 16/270509/59407 в размер на 4638,62 лева. От правна страна съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В акта липсвали мотиви относно площите, които са били приети като недопустими за подпомагане, както и пояснение относно определянето на сумата, с която била намалена оторизираната субсидия. Съдът е приел и заключение на вещо лице, При очертаването на допустимите площи през 2010 г. съдът е приел, че е имало допуснати технически грешки, откъдето произтичали разликите в площите. Поради това съдът отменил издадения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от административния съд противоречие с материалния закон. Оспорват се направените от съда изводи за процесуални и материалноправни нарушения при издаването на акта за установяване на публични държавни вземания. От заключението на вещото лице се установявала недопустимост за подпомагане за един от заявените парцели. Тъй като част от субсидията била получена неправомерно, тя подлежала на връщане, без оглед на субективното отношение на земеделския производител. Актуалната информация за обхвата на площите, допустими за подпомагане, сочела, че земеделският стопанин още при очертаването е знаел, че заявява площи, които са необработвани. Касационната инстанция намира, че изводите, направени в оспореното решение, съответстват на закона и на правилата на формалната логика. Липсата на фактически основания за издаването на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяната на акта. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано със събиране на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваване на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, според което при недължимо плащане земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При издаването на административния акт компетентният административен орган има задължение да изложи конкретните факти, въз основа на които да установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подаденото от земеделския производител заявление е нередовно. При положение че това не е направено, съдът не би могъл да провери верността на формираната от органа преценка за неправомерно получаване на субсидията и да приеме, че земеделският производител има публично задължение към Разплащателната агенция. Съдът не може да замести със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден. Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК е разгледал служебно всички основания за отмяна на административния акт, посочени в чл. 146 АПК. След подробно изясняване на фактите и обсъждане на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че в случая няма установено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която недължимо платени суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган или ако грешката не може да бъде установено по разумен път от земеделския производител. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. По тези съображения настоящата касационна инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК