Решение № 3516 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2014 г.

Решение № 3516 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Иванов Кирилов от гр. София против решение № 5778 от 29.09.2014 г. по административно дело № 4156/2014 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Кирилов срещу експертно решение (ЕР) № 125/022/13.03.2014 г., издадено от специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести; 2) осъдил Атанас Иванов Кирилов да заплати на НЕЛК сумата от 400 лева разноски по делото; 3) изпратил преписката на НЕЛК за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в годината на инвалидизацията на лицето, съобразно указанията на съда, в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение на съда. Касаторът не излага конкретни основания за отмяна на съдебното решение, но изявява общо недоволство за определения му процент трайно намалена работоспособност (ТНР) и разноските, които е осъден да заплати за юрисконсултско възнаграждение, като претендира да му бъде отпусната пенсия за инвалидност. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, които биха обусловили неговата неправилност. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК по психични болести е отменено по противопоказните условия на труд, но е потвърдено по оценка на работоспособността, дата, срок и причинна връзка експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания София-град, с което на жалбоподателя са определени 40 % ТНР по водеща диагноза лека умствена изостаналост. Съставът на НЕЛК е потвърдил така определеният процент неработоспособност, след извършен преглед на лицето, проведен на 12.03.2014 г., от който се е установило, че Кирилов е с лека умствена изостаналост в степен на лека дебилност от ранно детство, която обуславя поставената оценка на работоспособността по т. 3.1, раздел II, част II от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) от 2010 г. Като основание за отмяна на експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания София-град, колективният административен орган е посочил, че не са отбелязани противопоказни условия на труд, като в процесното решение на НЕЛК е изложено, че за освидетелстваното лице е противопоказно да работи при значително психическо напрежение. В производството пред административния съд е назначена съдебно-психиатрична експертиза на Кирилов, като според заключението на вещото лице, което е изследвало касатора в лекарски кабинет на 16.07.2014 г., към датата на издаване на процесното ЕР на НЕЛК освидетелстваният е страдал от лека умствена изостаналост (F 70.0 - МКБ 10), като това заболяване обуславя 40% ТНР по т. 3.1, р. II, ч. II от НМЕ/2010 г., но за дата на инвалидизация следва да се приеме "ранно детство", или навършване на двегодишна възраст, съгласно тълкувателно решение на НЕЛК, т. е. 26.11.1984 г. (в процесното ЕР на НЕЛК е отбелязано 05.08.1964 г., при условие, че Кирилов е роден на 26.11.1982 г.). За да не уважи оспорването Административен съд - София-град, позовавайки се на компетентно изготвеното заключение на вещото лице е приел, че атакуваният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, спазена е формата и изискуемите реквизити, и е материално законосъобразен. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното заключение на вещото лице, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно приобщения доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт, с оглед критериите по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, Административен съд - София-град обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното експертно решение на НЕЛК е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на Наредба за медицинската експертиза в относимата редакция (ДВ, бр. 41 от 31.05.2011 г.), Закона за здравето и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Заключението на изслушаната по делото експертиза потвърждава изводите на НЕЛК за заболяването на жалбоподателя и за неговото отражение върху работоспособността на лицето. Вещото лице определя 40 % ТНР, като изводите от направата съдебно-психиатрична експертиза съответстват както на наличните по делото обобщения и заключения за психическото състояние на Кирилов, дадени от Център за психично здраве "Проф. Никола Шипковенски" ЕООД, така и от специализирания състав на НЕЛК по психични болести, които са извършили преглед на лицето на 12.03.2014 г. Както от експертизата, така и от данните по делото се установява, че интелектуалният квотиент на лицето (ИК) е 68, налице са симулативни и агравационни тенденции, инспирирани от майката на Кирилов, като няма установени нарушения в поведението. При провеждането на съдебно-психиатричното изследване на Кирилов, освен симптоматиката на леко умствено изоставане, се е проявила и лесна внушаемост и подчиняемост на волята на родителите, както и груби симулативни и агравационни прояви, които според вещото лице са в изключителна заслуга на неговите родители, които не работят с Кирилов за изчистването на тези проблеми. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ/2010 г. (неправилно посочено от първоинстанционния съд чл. 58 от НМЕ) установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. В посоченото приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ са предвидени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и вида и степента на увреждане в проценти. В глава II на посоченото приложение са поместени психичните болести, като видно от данните по делото и от компетентно изготвеното заключение на вещото лице, правилни са изводите, че лицето попада в хипотезата на т. 3.1 от раздел II на глава II, според която при ограничения в умствените възможности, позволяващи обучение само в специални училища, професионално вграждане само в елементарни, т. нар. незаучаеми дейности, леки смущения в развитието на говора, изоставане в интелигентността, отговарящо на интелектуален квотиент (ИК) на около 10 - 12 годишна възраст, отговаряща на лека - средна дебилност (ИК 60 - 70 при възрастни), намален контрол на влеченията и подтиците, степента на намалената работоспособност е в границите от 30 до 70 %. С оглед леката форма на умствена изостаналост и липсата на медикаментозно лечение, правилно и в съответствие с материалния закон е определеният от специализирания състав на НЕЛК по психични болести процент на ТНР. По отношение на техническата грешка, допусната относно датата на инвалидизиране в процесното експертно решение, то тя подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК и не води до незаконосъобразност на административния акт. За по-голяма прецизност следва да се отбележи, че същата грешка е допусната и в ЕР № 0211/011/21.01.2014 г. на ТЕЛК по психични заболявания София-град. Неоснователно е и възражението на касатора по отношение на присъдените в полза на НЕЛК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесния казус са налице тези условия. Видно от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен или колективен (както е в случая) административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 19 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28, в сила от 28.03.2014 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето минималното възнаграждение е 300 лева, които жалбоподателят е осъден да заплати на НЕЛК за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, като не е уважил подадената до него жалба, осъдил е жалбоподателя да заплати направените от ответника разноски по делото и е изпратил преписката на НЕЛК за поправка на очевидна фактическа грешка в годината на инвалидизация на лицето, Административен съд - София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,