Решение № 7048 от 13.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. Л. Айкова, чрез адв. Дамянов и 2. главния архитект на Община Симитли, чрез адв. Иванчев, срещу решение 727 от 20.04.2021 г., постановено по адм. дело 852/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответниците Е. Димитрова, К. Димитров и В. Попова, чрез адв. Стойкова, изразяват становище за неоснователност на жалбите и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Останалите ответници Р. Иванова, Г. Стаменов, Г. Стаменова, Л. Стоянова, Е. Стаменова, Й. Иванова, А. Айкова - Вакарелова, С. Стаменова, М. Гиздова, К. Айков, К. Айков, К. Стаменова , С. Станоева, А. Кьосева, Г. Тильоков и З. Тильокова не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна виза 18/21.05.2019 г., издадена от главния архитект на Община Симитли за допълващо застрояване по уличната регулация и на общата регулационна граница между УПИ VI-112 и УПИ VII-113, в кв.21 по плана на [населено място] за Обект за търговия и услуги с площ от 71 кв.м. Прието е от фактическа страна, че визата е издадено по заявление вх. 92-00-249/20.05.2019 г. , подадено от Л. Айкова, Г. Тильоков , З. Тильокова, Й. Иванова, А. Айкова Вакарелова и С. Стаменова, ведно с приложени към него нотариално заверени декларации за съгласие да се реализира отстъпеното на Л. Айкова право на строеж на имотната граница между УПИ VI-112 и УПИ VII-113, в кв.21. Правото на строеж е отстъпено от Община Симитли с договор от 14.05.2019 г. за построяването на едноетажна масивна сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 60 кв.м, в предвидено по плана застроително петно на улично-регулационната линия на мястото на съществуващата до момента стопанска сграда от 11 кв.м. Приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза е установила, че в обхвата на УПИ VI-112 и УПИ VII-113, няма одобрен действащ застроителен план, а само РП, одобрен със заповед 156/08.11.1977 г. на председателя на ОбНС-Благоевград, като за УПИ VI-112 и УПИ VII-113 е предвидено средно застрояване / до 15 м./. Вещото лица констатира, че предвиденото с визата допълващо застрояване за Обект за търговия и услуги е долепено/свързано със сградата на основно застрояване / жилищната сграда/ в УПИ VI-112, до нивото на подовата плоча на терасата на първи етаж /източен/, т.е. на апартамента на двамата жалбоподатели. Освен това новата сграда е разположена на уличната регулационна линия на УПИ VI-112, като е ситуирана по цялото североизточно лице на имота от към [улица], и по вътрешната регулационна линия с УПИ VII-113, където няма заварена сграда, а с пунктир е нанесена бъдеща, попадаща върху единствения подход на МПС към съществуващите гаражи в УПИ VII-113. При издаване на визата в границите на имота не са отразени девет сгради и четири навеса, не са нанесени и линии за застрояване, както и не са нанесени и допустимите височини. Единствено е нанесена площта на бъдещата сграда от 71 кв.м. Освен това във визата са посочени ограничителни линии на застрояване при показатели, отразени в заповед 467/29.06.2016 г., но тази заповед касае друго населено място. От правна страна е прието, че двамата жалбоподатели Е. Димитрова и Д. Димитров /заместен в касационното производство от наследниците К. Димитров и В. Попова/ попадат в кръга на заинтересованите лица по чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ като собственици на апартамент в жилищната сграда на първи етаж, ведно с ид.части от правото на строеж. Взето е предвид и обстоятелството, че сградата на допълващо застрояване е долепена до плочата на прилежащата към жилището им тераса. Прието е, че визата не е съобщавана на Е. Димитрова и Д. Димитров, поради което жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. Незаконосъобразността на процесната виза, административният съд е обосновал на няколко основания: 1. Липса на изискуемите реквизити по чл.140, ал.2 ЗУТ - нанесени линии на застрояване с допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, 2. Неотразяване на съществуващите сгради в УПИ VI-112, 3. Отразени ограничителни линии на застрояване при показатели по заповед 467/29.06.2016 г., която се отнася за друго населено място, 4. Липса на дадено формално съгласие от всички заинтересовани лица от УПИ VI-112 и УПИ VII-113 и 5. Допуснато съществено нарушение в административното производство по чл.26 във връзка с чл. чл.34, ал.3 от АПК, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.168, ал.4 АПК. Решението е законосъобразно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал. 2, предл. 2 от АПК, с изключение на изложените във връзка с чл.168, ал.4 и ал.5 от АПК, които разпоредби не са част от действащото право към момента на постановяване на решението отменени с ДВ, бр. 15 от 19.02.2021 г. Това обаче не води до незаконосъобразност на решението, тъй като процесната виза не е отменена като незаконосъобразна само на основание допуснати съществени нарушения на процедурата по чл.26 във връзка с чл.34, ал. 3 от АПК. Установените нарушения от административният съд са описани като основание за незаконосъобразност, наред с другите такива по същество. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е приел, че оспорената виза не е съобщавана на двамата жалбоподатели, които попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.1 във връзка с ал.2,т.1 от ЗУТ, като съсобственици на самостоятелен обект в сградата на основно застрояване в УПИ VI-112 и съответното право на строеж, т.е. те са носители на ограничено вещно право в УПИ VI-112 общинска собственост. С изрично писмо изх.11-03-240/04.11.2020г. на главния архитект на Община Симитли до съда е декларирано в т.3, че процесната виза не е съобщавана или обявявана на съсобствениците и носители на ограничени вещни права в УПИ VI-112 и УПИ VII-113, в това число и на оспорващите Е. Димитрова и Д. Димитров /заместен в касационното производство от наследниците К. Димитров и В. Попова/, тъй като ЗУТ не го изисква. Описаните лица не са уведомявани и за започналото административно производство, поради което установените от административният съд нарушения на чл.26 във връзка с чл.34, ал. 3 от АПК са налице. Обоснован е в тази връзка изводът на съда, че визата е задължителна в хипотезата на чл.140, ал.3 ЗУТ,приложима в случая, тъй като се касае за допълващо застрояване по чл.41, ал.2 ЗУТ, което застрояване се отразява служебно в действащия ПУП, в случая ПР. Съгласно предл. второ на ал.3, чл.140 ЗУТ, обратно на приетото от административният орган, Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. По делото е установено, че липсва съгласие на всички заинтересовани страни, вкл. жалбоподателите и част от притежателите на ограничени вещни права в съседния УПИ VII-113, в който също е предвидено застроително петно за покриване калкана на регулационната линия с новопредвидената сграда-допълващо застрояване в УПИ VI-112, за който е поискана визата. Освен това, СТЕ е установила, че предвиденото калканно застрояване в съседния УПИ VII-113 е нереализируемо и не отговаря на норматива, тъй като попада върху единствения подход към съществуващите гаражи в това УПИ и входа на сградата на основно застрояване. Обоснован и в съответствие със събраните доказателства по делото е и изводът на съда за незаконосъобразност на процесната виза, поради липса на изискуемите по ал.2, чл.140 ЗУТ реквизити във визата е нанесена единствено площта на новопредвидената сграда на допълващо застрояване /71кв./, а останалите показатели и ограничителни линии на застрояване са неотносими, тъй като са вписани по заповед 467/29.06.2016 г., която се отнася за друго населено място, т.е. липсват показатели в тази насока, които да касаят новопредвиденото допълващо застрояване. В допълнение към мотивите на обжалваното решение следва да се посочи, че е налице и разминаване в квадратурана на сградата по визата /71кв.м./ и учреденото право на строеж /60кв.м./, което също е основание за нейната незаконосъобразност, тъй като за разликата в квадратурата Л. Айкова няма качеството на възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че първата заявителка за издаване на визата Л. Айкова е носител на правото на строеж върху общинска земя / УПИ VI-112/ по силата на договор от 14.05.2019 г. за построяването на едноетажна масивна сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 60 кв.м, в предвидено по плана застроително петно на улично-регулационната линия на мястото на съществуващата до момента стопанска сграда от 11 кв.м. Следователно, издавайки процесната виза за сграда с по-голяма квадратура, главният архитект е надхвърлил правомощията си, които са ограничени от заявеното искане и преценката за обема на вещните права на заявителя. Това е довело до неспазени отстояния до сградата на основното застрояване в УПИ VI-112 и констатираното от вещото лице долепване на новопредвидената сграда на допълващо застрояване до подовата плоча на терасата на първия етаж от югозапад. Неоснователен се явява касационния довод за липса на изготвена и приета кадастрална карта и кадастрален регистър за местността, в която попадат УПИ VI-112 и УПИ VII-113, и съответното ненанасяне на всички съществуващи сгради в УПИ VI-112 във визата, тъй като до приемане на кадастралната карта е предвидена изрично процедура и ред за актуализиране на кадастъра по §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИМ. Позоваването на касаторката Айкова на издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация 17/23.12.2019г. за предвидената сграда на допълващо застрояване с процесната виза е ирелевантно към нейната законосъобразност, тъй като се касае за последващ издаването на визата административен акт . С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците Е. Димитрова, К. Димитров и В. Попова, касаторите дължат поравно реално направените в настоящето производство разноски. В полза на Е. Димитрова и К. Димитров следва да се присъдят 900лв разноски по представеният списък по чл.80 ГПК, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022г., а в полза на В. Попова 900лв адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022г. и списъка по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адв. възнаграждения и по двата договора са в нормативно установения минимум по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / бр. 68 от 31.07.2020 г./ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение