Решение № 8901 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) гр. Пловдив, чрез юрк. Христова, срещу Решение 787 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело 10105/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Напоителни системи ЕАД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 58 от 09.10.2023 г., на директора на БД ИБР - гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в немотивираност на АУПДВ. Твърди се, че актът е издаден в съответствие с изискванията на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 166 ДОПК. Дължимата такса за водовземане е определена на база добитото и използвано водно количество, като е установено, че дружеството е надвишило нормите на водопотребление съгласно Наредбата по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлена жалбата на Напоителни системи ЕАД срещу АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът Напоителни системи ЕАД, чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София - град е бил АУПДВ 58 от 09.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР - гр. Пловдив, с който по отношение на Напоителни системи ЕАД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. a от ЗВ, са установени дължими публични задължения в размер на 5 297.07 лв., представляващи такса за водовземане за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., ведно с лихва за периода на забава в размер на 421.79 лв. Установено е, че Напоителни Системи ЕАД е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект с 01420030/09.06.2021 г., издадено от заместник министър на околната среда и водите. Целите на водовземането са земеделски за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури - 13 472 дка, изградени поливни площи в района на НС Велинград, а предметът на водовземането е язовир Батак, изграден на река Мътница на около 12 км от гр. Батак. Разрешеният лимит е до 4,5 млн. мЗ/годишно, а разрешеният режим на водовземане е от месец април до месец октомври. Крайният срок на разрешителното е 31.05.2031 г. С раздел Задължение за плащане на такса за предоставено право на водовземане от разрешително 01420030/09.06.2021 г. на Напоителни Системи ЕАД е вменено задължение да плаща такса за водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на Министерския съвет по чл. 194 ЗВ. При извършена служебна проверка от експерти на БД ИБР на 20.02.2023 г., обективирана в Констативен протокол Пз-055/20.02.2023 г., е констатирано, че не е заплатена дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г., в размер на 5 297.07 лв. Посочено е, че общото количество вода, използвано за напояване, през периода 01. 01.2022 г. - 31. 12.2022 г. от яз. Батак за НС Велинград е 2 716 448 куб. м., съгласно предходна проверка, при която е съставен протокол КП Пз- 021/26.01.2023 г. Таксите са определени както следва: за периода от 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. по разрешително 01420030/09.06.2021 г., Т = Е х 1,3 = 0, 0015 х 2 716 448 куб.м. х 1,3 = 5 297.07 лв. Като: Т е размер на дължимата такса, Е- 0,0015 е единичен размер на таксата за водовземане от повърхностни води, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата, - 2 716 448 куб. м. е измерен и използван годишен воден обем за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. по разрешително 01420030/09.06.2021 г., 1,3 е единичен размер на таксата съгласно чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г. За да отмени оспорения АУПДВ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени фактически и правни основания, представляващи задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според АССГ в оспорения АУПДВ, както и в документите, съставени в хода на административното производство, липсват каквито е да е фактически констатации и мотиви за приложения коефициент 1.3 при изчисляване размера на дължимата такса. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на спорния административен акт.