Решение № 55 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г.

Решение № 55 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Д. С. К. от гр. в. Т. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 226 от 01.07.2011 г., постановено по гр. възз. д. № 453/2011 г. на ОС - Велико Търново, в частта досежно уважения инцидентен установителен иск за собственост. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материално-правния въпрос за приложението на чл. 120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена, без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот, като поради наличие на констатирани противоречиви решения по чл. 290 ГПК, въпросът е отнесен за издаване на ТР от ОСГК на ВКС на основание чл. 292 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация - Е. С. и А. Б., с който се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното решение. Защитата на ответника по касация А. Б. претендира разноски за касационното обжалване, съобразно представен списък на разноските. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 233 от 09.03.2011 г. по гр. д. № 3435/2011 г. по описа на РС-Велико Търново, в частта по уважения отрицателен установителен иск, заявен като инцидентен установителен иск в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, срещу Д. К. за това, че същата не е собственик на * идеална част от следния недвижим имот- апартамент № 17 в [населено място]. За да се отхвърли иска, съдът е приел, наследодателят на ответниците -покойния Б. И. Б. /баща/, след развода си с Д. С. през 1974 г. единствено е упражнявал фактическата власт на процесния апартамент- закупен през 1968 г. в режим на съпружеска имуществена общност, владял го е като свой, без противопоставяне от страна на бившата си съпруга до смъртта си през 1994 г., а след смъртта му имотът е владян за периoд повече от 10 години от ответниците, деца на страните от прекратения през 1973 г. брак, които- като ищци по инцидентния установителен иск, позовавайки се на правата на собственост, придобити от техния баща, са се снабдили с констативен НА № */2010 г. за собственост и са поискали съдът да отрече правата на тяхната майка. По материално-правните въпроси относно приложението на чл. 120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена, без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот, съществуващото противоречиво разрешаване, намира отговор с приетото по реда и на основание чл. 292 ГПК тълкувателно решение. Така с разясненията на ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че макар и да намира приложение чл. 120 ЗЗД, позоваването на придобиването на един недвижим имот на основание придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачетени към момента на изтичане на срока. Поради възприетата теза, че при позоваването на давността следва да се зачетат последици, настъпили към минал момент, ОСГК на ВКС приема, че е възможно да бъде признато правото на собственост на недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признават на наследниците му, ако те са се позовали в съдебен процес по спор за собственост. С оглед на посочената задължителна съдебна практика, разгледани по същество, доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение, се явяват неоснователни. Обжалваното решение, с което се приема, че наследодателят на ищците по заявения инцидентен установителен иск за собственост и техен баща Б. Б. - поч. 1994 г., е придобил собствеността на целия спорен недвижим имот - Апартамент № 17 в [населено място] на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, след като е прекратен брака му с Д. К. през 1973 г. към момента на смъртта му през 1994 г., макар и до датата на смъртта си да не е поискал да му се признае придобитото право на собственост, при цитираното ТР на ОСГК на ВКС, се явява правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС е приложена именно съобразно на възприетото задължително тълкуване на ОСГК на ВКС относно момента на придобиване на правото на собственост и ретроактивното действие на правните последици на по-късното във времето позоваване на тези права. Анализът на доказателствата сочи наличие на предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС да се придобие правото на собственост на процесния апартамент- необезпокоявано упражняване на фактическата власт от бившия съпруг Б. Б. с намерение за своене за времето от постановяване на развода на страните през 1973 г. до смъртта му през 1994 г., присъединяване на владението от страна на наследниците му по закон- децата Е. и А. Данните по делото в насока, че имотът е само ползван от другата дъщеря на Д. К., по силата на заем за послужване, не обосновава теза за владение в полза на трето лице- майката и съответно прекъсване владението на наследниците на Б. Б. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника А. Б. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв./ триста и петдесет лева/, съобразно на представените писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Т. М. - АК В. Т. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия