Решение № 15842 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2011 г.

Решение № 15842 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Спасов Будев срещу решение № 73 от 6.07.2011 г. по адм. д. № 64/2011 г. на Административен съд Кърджали с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответникът Областен управител на област Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Димитър Спасов Будев срещу заповед № РД-09-66/6.04.2011 г. на Областния управител на област Кърджали, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, от него е иззет поземлен имот с идентификатор 40909.122.42 по кадастралната карта на гр. Кърджали, актуван с АЧДС № 2196/24.10.2008 г., поради това, че го държи без основание. Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Изводът, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, е обоснован и законосъобразен. Неоснователен и доводът на жалбоподателя, че като не го е уведомил за започването на административното производство, административният орган е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, което е съществено, тъй като по този начин е лишен да осъществи правото си на защита. За започналото административно производство жалбоподателят е уведомен с писмо № ДС-09-518 от 10.03.2010 г., което му е връчено лично на 26.04.2010 г. Същият не е освободил доброволно имота, поради което на 6.04.2011 г. е издадена процесната заповед за изземване, която по надлежния ред, в присъствие на държателя, е изпълнена на 15.04.2011 г. Неоснователен е и доводът, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. От заключението на съдебно - техническата експертиза, е установено, че по силата на нотариален акт № 110/9.03.1998 г. жалбоподателят е собственик на недвижим имот, който е ситуиран в съседство с процесния. Доказателства, въз основа на които жалбоподателят да легитимира основанието си за държане на имота, предмет на заповедта, не са представени. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,