Решение № 1187 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2012 г.

Решение № 1187 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 6076 от 30.12.2011 г. по адм. дело № 7524/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № з-9151/16.08.2011 г. на същия административен орган, с която на Иван Василев Попев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Попев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № з-9151/16.08.2011 г. на директора на СДВР, въпреки че е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон. Аргументирано и при правилно тълкуване на нормативната уредба е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Последният текст предвижда, че дисциплинарно наказание "порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В случая правилно е преценено, че нарушение на нормите на т. 44 и на т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, от страна на служителя не е допуснато. Според цитираните разпоредби държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия и ако счита, че заповедта е неправомерна, следва да уведоми издателя или горестоящия орган (т. 44), а при доведено до знанието му правонарушение, държавният служител е длъжен да предприеме необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване (т. 64). След като извършената от изрично назначената съвместна комисия проверка констатира, че списъци с регистрационни номера на автомобили, които да не бъдат проверяване от органите на КАТ, а при проверка водачите да не бъдат санкционирани за допуснати нарушения, не са съставени и разпространени сред полицейските служители, осъществяващи контрол на движението и не е издавана устна заповед в този смисъл от началника на сектор "Престъпления по пътищата" - СДВР (в този смисъл са констатациите в справка рег. № У-25165/16.06.2011 г. на разследващата комисия), закономерно е прието, че за наказания полицейски служител Иван Попев, държавен служител кат. Е - I степен, старши полицай в 02 група "ОГМП" в сектор "Престъпления по пътищата" - СДВР не е възникнало задължение да докладва за неправомерни разпореждания от такъв характер на техния издател или на горестоящия орган и съответно да предприеме действия за предотвратяване, пресичане и разкриване на това правонарушение. Субективното възприятие на служителя за наличието на списъци, съдържащи данни за подобни автомобили, в случая се опровергават от обективите констатации на комисията, че такива не са съставяни. Освен това наличието на списъци, при отсъствие на данни за издадени разпореждания за конкретно поведение на държавните служители по повод описаните в тях автомобили, не е достатъчно да обоснове задължение по т. 44 и по т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съответно да даде основание за квалифициране на бездействието на служителя във връзка с тези списъци като неизпълнение на посочените разпоредби. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на Попев не са извършени описаните в заповедта нарушения на служебните задължения и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Ето защо, като достига до извод в този смисъл и на това основание, отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 250.00 разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,