Решение № 461 от 7.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2008 г.

Решение № 461 от 7.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2008 г., I г. о., докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Р. Д. П. е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд № 232 от 5.12.2007 г. по гр. д. № 292/2007 г., Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на Варненския окръжен съд № 848 от 22.07.2005 г. по гр. д. № 1500/2004 г., с което е признато за установено по отношение на М. на о., че Р. Д. П. не дължи 1704.16 лв. като част от сумата 26 740.67 лв., която е осъден да заплати по гр. д. № 2915/2002 г. на Бургаския районен съд, предмет на изпълнително дело № 58/2003 г. по описа на Ш. съдебен изпълнител. В останалата част първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. Не е било спорно по делото, че ищецът се е задължил с договор № 249 от 3.09.1996 г., да служи като кадрови военнослужещ в БНА 10 години след завършване на обучението си. Това задължение не е изпълнено - той бил освободен от длъжност предсрочно като е служил в армията само 11 месеца и 7 дни от 14.08.1999 г. до 21.07.2000 г. Въз основа на заключението на извършената счетоводна експертиза съдът е приел, че за периода 1998-1999 г. разходите за един курсант са 5899 лв. - 4983 лв. за обучение и 916 лв. за издръжка и на тази база след приспадане на сумите за прослужено време на кадрова военна служба и внесените 295.10 лв. е приел, че искът е основателен само за 1704.16 лв., а за разликата от 18 036 лв. е неоснователен. Правните съображения на съда са, че задължението на ищеца да възстанови разходите по обучението си произтича както от сключения договор, така и от разпоредбата на чл. 300 от Закона за о. и въоръжените сили (отм.), който предвижда, че при прекратяване на договорите на кадровите военнослужещи преди изтичането на предвидения в тях срок, те дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация пропорционално на срока на неизпълнението. В касационната жалба се правят доводи, че размерът на вземането не е установен с първични счетоводни документи, както и че по отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада върху ответника. Изложени са съображения, че цифрите от заключението на вещото лице са пренесени механично от оборотната ведомост, която е била оспорена. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Поради унищожаването на счетоводните документи след изтичане на срока за съхранението им счетоводната експертиза е изготвила заключение въз основа на данни за бюджетните разходи и предоставената оборотна ведомост за движението на паричните средства. Тази ведомост възпроизвежда други документи и не може да се отрече нейната доказателствена сила след като вещите лица са дали заключение, че счетоводно са разпределяни разходите по предварително одобрен план и са се водели по първичните документи. Законът за счетоводството урежда съставянето и публичността на финансовите документи и отчети като чл. 6 определя като счетоводен документ и този, който е носител на преобразувана /обобщена или диференцирана/ информация, получена от първичните счетоводни документи. Следователно съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е възприел заключението на счетоводната експертиза, изготвено на базата на оборотна ведомост, която обобщаваща разходите по първичните документи и е счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Представената оборотна ведомост носи подпис на издател, липсва изявление на пълномощника на ищеца за оспорването й по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) в заседанието на 29.11.2004 г., в което е представена и съдът не е имал основание да не възприеме заключението на вещите лица, изготвено въз основа на нея. Изчисляването на конкретните разходи за всеки един курсант е невъзможно поради методиката, по която се води счетоводството, освен това задължението за заплащане на разходите по смисъла на чл. 300 ЗОВС (отм.) не се свърза непременно калкулиране на всяко едно перо поотделно, включително и за консумативите, което е наложило издаването на заповеди на министъра на о. за утвърждаване на таблици за размерите на издръжка и обучение във военните училища. При безспорно установеното основание на вземането поради неизпълнение на задължението на ищеца да работи като кадрови военнослужещ за срока на договора по аргумент и от чл. 130 ГПК (отм.) искът за установяване недължимост на обезщетението не може да бъде уважен само поради факта, че липсва точна и детайлна сметка за всеки един разход по отношение на отделните курсанти. Неоснователни са доводите на касатора, че дължи обезщетение само за заплатите на преподавателите и разходите за учебни материали, защото обучението е цялостен процес, организацията на който включва различни дейности и разходите за тях следва да бъдат съобразени при определяне на размера на издръжката. По отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада на ответника и в случая чрез заключението на вещите лица той е доказал основателността на вземането си, а ако ищецът е твърдял, че определени разходи не са били направени, е следвало да докаже този факт. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.