Решение № 15653 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2013 г.

Решение № 15653 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Янко Георгиев Колев, гр. Габрово, чрез процесуален представител, срещу решение № 144 от 17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 174/2012 г. по описа на Административния съд - Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Ромео Генадиев Цветанов - инспектор при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Колев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 10.05.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Цветанов, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 10.05.2012 г. полицейският инспектор е постановил лицето Янко Колев да бъде задържано за срок от 24 часа, тъй като за него има данни за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към извършено престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не е установено дали Ромео Цветанов има качеството на "полицейски орган", който има правомощия да издава заповед за задържане на лице. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", дирекция "Миграция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, органите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", на дирекция "Вътрешна сигурност", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция". От приложената по делото заповед за назначаване на държавен служител се установява качеството "полицейски орган" на Цветанов. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на мотиви в оспорената заповед. В същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Както вече се посочи, достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. В касационната жалба е направено искане от процесуалния представител на Янко Колев за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение