Решение № 11674 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2018 г.

Решение № 11674 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) София чрез упълномощен представител, против Решение № 573 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10310/17 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), III отд., 51 състав. Твърди се от касационният жалбоподател, че с обжалваното решение неправилно е отменен Акт за установяване на задължение № П – 22000117095991 – 135 – 001/30.06.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, офис Благоевград, потвърден с Решение № АУ-10/10.08.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП София и преписката е върната за ново разглеждане от компетентния орган. Жалбоподателят изтъква, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като решението на АССГ е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По-конкретно касационният жалбоподател поддържа, че АССГ е постановил своето решение, без да обсъди и анализира събраните по делото доказателства. Установено било в хода на първоинстанционното дело, че АУЗД № П - 22000117095991 - 135 - 001/30.06.2017 г., е издаден след възложена с резолюция № П-22000117095991 - 0РП - 001/09.06.2017 г. проверка на "Нивас-Транс" ООД. АУЗД е бил обжалван по административен ред и компетентният орган се е произнесъл с Решение № АУ-10/10.08.2017 г. Счита, че за А. било установено по безспорен начин, че е извършвал трудова дейност в "Нивас-Транс" ООД при условията на втора категория труд при пълен работен ден - 8 часа и минимален осигурителен доход за 2016 г., за дейността "товарен автомобилен транспорт" в размер на 463, 00 лв. В поканата било описано, че при неподаване на декларациите в указания срок, задълженията за данъците и осигурителните вноски за посочения период ще бъдат установени с акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД). Обжалваният АУЗД бил издаден на 30.06.2017 г. след изтичане на законния 14-дневен срок за подаване на декларации. В хода на издаване на АУЗД били събрани безспорни доказателства относно полагането на труд по трудово правоотношение от страна на А. А., поради което дружеството следвало да подаде коригиращи декларации образец 1 и образец 6 за лицето, за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2016 г., което то не сторило. Решението на АССГ било постановено и при неправилно прилагане на материалния закон. За да достигне до този извод касационният жалбоподател изтъква, че съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В случая била налице хипотезата, при която има несъответствия между данните в декларацията и данните или информацията, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации. Поради това извършването на проверка не обуславяло задължително възлагането на ревизия за установяването на данъчните задължения и издаването на РА, както бил приел първоинстанционният съд. Нямало законова забрана след извършването на проверка да се издаде АУЗ по декларация. Поради това касационният жалбоподател моли съдът да отмени решението на Административен съд София – град и му присъди разноските по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Нивас-Транс" ООД обжалва касационната жалба и представя писмено становище по делото. Счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли като такава. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда. Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 573 от 31.01.2018 г. постановено по адм. д. № 10310/2017 г. по описа на АССГ, 51 състав, съдът е отменил по жалба на "Нивас - транс" ООД, ЕИК № 201894509, Акт за установяване на задължение № П - 22000117095991 – 135 -001/30.06.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, офис Благоевград, потвърден с Решение № АУ -10/10.08.2017 г. на директора на ТД на НАП София, върнал е преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София за предприемане на действия съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, както и е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Нивас – транс" ООД, разноски по делото в размер на 550 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд от фактическа страна е приел за установено, че с АУЗ № П - 22000116193391 - 135 - 001/15.03.2017 г., издаден от "инспектор по приходите" при ТД на НАП - София, офис Благоевград, са констатирани по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК задължения на "Нивас - транс" ООД за задължителни осигурителни вноски в размер на 64, 84 лв. и лихви за просрочие в размер на 5, 83 лв. С решение № АУ - 2/05.05.2017 г. директорът на ТД на НАП София отменил този АУЗ поради допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаването му и върнал преписката на органа, възложил проверката, за ново произнасяне. При новото произнасяне от страна на административния орган били извършени процесуални действия, свързани с установяване несъответствия в подадените от дружеството декларации, съответно образец № 1 "данни за осигурено лице" за периода 01.02.2016 г. - 30.04.2016 г., и образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" за същия период. Поради това ответникът по касация бил поканен в 14-дневен срок да поправи констатираните несъответствия в тези две декларации, тъй като приходните органи установили, че лицето А. А. извършвал трудова дейност в "Нивас - транс" ООД при условията на втора категория труд, при пълен работен ден - 8 часа и минимален осигурителен доход за 2016 г. в размер на 463 лв. За него работодателят не бил подал декларации образец № 1 и образец № 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (№ Н-8 от 29.12.2005 г.). Първоинстанционният съд приема за установено и, че "Нивас - транс" ООД е отговорило на поканата на приходната администрация, като в писмо е посочило, че А. е извършвал за процесния период международни курсове като шофьор на тежкотоварен автомобил, без да бъде в трудовоправни отношения с дружеството. С него той имал сключен граждански договор, поради което "Нивас - транс" ООД не е подал декларации. В хода на издаване на АУЗД приходните органи установяват, че за процесният период през ГКПП Кулата и Илинден били регистрирани 79 преминавания на МПС с превозвач "Нивас - транс" ООД. За тези преминавания имало издадени протоколи от служители на Дирекция "Фискален контрол", съгласно които на регистрираните МПС 16 пъти водач бил и А. А. Дружеството сключило трудов договор с него от 01.05.2016 г., като в обясненията до приходните органи сочи, че в тези случаи А. придружавал шофьорите на товарните композиции с цел да се запознае с дестинациите и товарите, за което не му е изплащано възнаграждение. Приходната администрация не е възприела фактическите твърдения на "Нивас - транс" ООД за верни, счела е, че е налице трудово правоотношение между дружеството и А., поради което съставила процесния Акт за установяване на задължение, с който е констатирано задължение за осигурителни вноски в общ размер на 55, 71 лв., както и лихви в размер на 6.60 лв., следващи се от дружеството за периода от 01.02.2016 г. - 30.04.2016 г. Издаденият акт бил оспорен по административен ред пред директора на ТД на НАП - София, като с Решение № АУ-10/10.08.2017 г. последният е отхвърлил жалбата и е потвърдил издадения АУЗ. При така установените правнорелевантни факти, които са относими към правния спор, първоинстанционният административен съд е приел, че АУЗ е незаконосъобразен, тъй като нормата на чл. 106 от ДОПК допуска коригиране на данъчната основа или размерът на задълженията, само когато тази корекция се извършва по подадена от лицето декларация. Недопустимо е с този акт да се установят материалните предпоставки, въз основа на които публичното вземане ще се дължи, тъй като това следва да бъде сторено в производството по чл. 108 и сл. ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд въз основа на установените по делото относими факти е изложил аргументирани съображения относно материалната незаконосъобразност на АУЗД. Видно от текста на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В случая приходната администрация е изпълнила процедурата по чл. 103 ДОПК. Независимо от изпратената покана до дружеството, приходните органи са нарушили чл. 106, ал. 1 ДОПК. Това е така, защото актът, който се издава по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е способ за поправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при изчисляване на основата или на дължимия се данък или ЗОВ по чл. 105 ДОПК. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за определяне на задължението или размера му (чл. 106, ал. 1 от ДОПК). С акта по чл. 106, ал. 1 ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а само основата и размерът им. По арг. от чл. 106, ал. 3 ДОПК, респ. чл. 110, ал. 2 ДОПК установяването на публичните задължения по чл. 6, ал. 2 КСО се осъществява в ревизионно производство, т.с. с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. С оглед характера на производството по чл. 106 ДОПК приходните органи не могат да констатират задължения на лицата, въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация, с която се установяват нови факти и обстоятелства, и по същество се разрешава правен спор относно основанията за данъчно облагане. В случая установяването на задължения за здравно осигурителни вноски на лицето А. А. за процесния период дължими от "Нивас - транс" ООД, не може да бъде направено с Акт за установяване на задължения, тъй като не се касае за корекция по смисъла на чл. 106, ал. 1 ДОПК (в този смисъл е съдебната практика, като напр. Решение № 3774 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 6172/2017 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 7482 от 06.06.2018 г. по адм. д. № 8888/2017 г., VІІІ отд. на ВАС, решение № 5983 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 13226/2017 г., І отд. на ВАС). С оглед на гореизложените съображения касационната инстанция намира, че са неоснователни доводите и съображенията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспореното решение на Административен съд София – град, което като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответното дружество по касация "Нивас-Транс" ООД се следват поисканите и сторени разноски пред Върховния административен съд. В случая те възлизат на 500 лева за адвокатско възнаграждение, за един адвокат по делото, доказани с договор за правна защита и съдействие сер. АВ, № 0000162825 от дата 15.02.2018 г. На касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение