Решение № 1227 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу решение 5515/19.06.2024 г. постановено по адм. дело 901 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2024 г., с което е отменено решение 32-119149/28.03.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас и Агенция Митници е осъдена да заплати на М. Ойл ЕООД, разноски по делото в размер на общо 1 700 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което погрешно е приел, че митническата стойност е определена в нарушение на материалния закон. Твърди, че декларираната с митническата декларация (МД) стойност на стоката не е доказана. Според касатора приложената към декларацията фактура не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, като условия и начин на плащане и т.н. Същата представлява частен, диспозитивен, неподписан документ. Твърди, че не са приложени плащания или копия на разписки с частен характер, удостоверяващи реално извършено плащане, доказващо достоверността на стойността, посочена в платежния документ и на декларираните данни в МД. В касационната жалба е посочено, че преводите не могат да бъдат обвързани конкретно с всяка една фактура и това е установено от изслушаната по делото експертиза. Към 01.07.2020 г., съгласно приложена хронология на сметка 401 Доставчици партида 13 Квебег Инг , е надвнесена сума 11 931.87 лв. Процесният автомобил е внесен на 14.02.2020 г., а е отразен в счетоводството на дружеството на 01.07.2020 г. Счита, че в случая не е доказана декларираната в МД цена на автомобила, респ. митническата стойност за него. В касационната жалба са изложени съображения, че от писмо peг. 32-441111/16.12.2022 г. на канадските власти и приложен към него оригинален електронен файл, представляващ електронна таблица с данни за 546 автомобила, изнесени от Канада за Република България, се установява действителната продажна цена на процесния автомобил. Писмо peг. 32-227447/16.06.2023г. на канадските митници обяснява какво представляват електронните файлове и потвърждава, че стойността, посочена в канадската система за докладване на износа е официалната стойност, която е декларирана от износителя. Твърди, че посочените обстоятелства обосновават основателността на съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката. Касаторът излага съображения, че административният орган е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на разноски по делото. Ответникът М. Ойл ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище и допълнителни писмени бележки оспорва основателносттана касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Делото е за втори път на производство пред касационната инстанция. С решение 5108 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело 11524/2023 г. на ВАС е отменено решение 1690 от 17.10.2023 г. по адм. дело 979/2023 г. на Административен съд гр.Пловдив. За да отмени първоинстанционното решение, касационният състав е приел, че дружеството е оспорило представените на магнитен носител електронни документи, изходящи от канадските митнически власти, но съдът не е открил производство по оспорването им. Посочено е, че делото не е изяснено от фактическа страна и е указал, че при новото разглеждане първоинстанционният съд трябва да събере всички относими доказателства, като приложи соченият като представен електронен документ, записан на магнитен носител и да отговори на възраженията на страните. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е била законосъобразността на решение 32-119149/28.03.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е отхвърлена декларираната митническа стойност по МД с MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020 г. в размер на 1 216.90лв. (900 CAD, обменен курс 1.35211) за стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал , марка Mini, модел: Cooper, тип: Countryman, първа peг.: 01/01/2013, цвят: 0, р.обем: 1600, двигател: няма данни, шаси: WMWZC5C58DWP32900; определена е нова митническа стойност за стоката, допусната за свободно обращение по МД MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020г. в размер на 4 695.99лв.; определено е вземане под отчет и досъбиране на вносно мито в размер на 347.91лв. и ДДС в размер на 765.40лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 14.02.2020г. в Митническо бюро Свободна зона - Бургас е приета процесната МД с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 М. Ойл ЕООД, с адрес: гр. Пловдив, район Северен, ПК 4003, пряк представител в ел. д. 3/19 Мирамар ООД, за режим допускане до свободно обращение на стока с описание в ел. д. 6/8: Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, с подробно марка и технически параметри. В МД са декларирани в ел. д. 5/14 код на държавата на изпращане/износ - Канада; в ел. д. 4/1 Условие на доставка - CFR - стойност и навло; в ел. д. 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура /6/15 Код на стоката - код по ТАРИК - 8703 23 90 00; в ел. д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. 4/14 Цена на стоката - 900.00; в ел. д. 4/10 Валута - CAD и в ел. д. 7/10 Идентификационен номер на контейнера - GLDU7608040. Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно чл.70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, т. е. върху договорната стойност. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 121.69 лв. и за ДДС в размер на 267.72 лв. Към МД са приложени: фактура, опаковъчен лист, морска товарителница. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи е 1 216.90 лв. С писмо peг. 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. След осъществен последващ контрол по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ за стоката е установено несъответствие по отношение декларираната в МД цена в размер на 900 CAD, спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925CAD. След анализ на приложените към МД документи и полученият отговор от канадските митнически власти, митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Декларираната митническа стойност е била отхвърленас аргументи, че: липсват двете страни по сделката /купувач и продавач/, тъй като от представената фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи върху нея; липсват доказателства, къде е осъществена сделката; налице ли е плащане по нея и как е платено. Според митническите органи в рамките на административното сътрудничество е получена информация от електронни документи с данни от канадските митнически власти, посредством които стоката е индивидуализирана с шаси WMWZC5C58DWP32900, с описание и тегло на същата и данните съвпадат с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение с MRN BG001008016892R0/14.02.2020г. Прието е, че методите по чл. 74,§ 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. са неприложими и митническата стойност е определена на основание чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти за превозното средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС и към нея на основание чл.71, §1 б. д и б. и от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., са прибавени транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741.07 лв. - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати в свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване - Монреал, в приблизително същото време. В митническото решение са отразени две МД (таблица 2, л.37), по данни от които е определен размера на транспортните разходи, едната от които е приета по делото (л.20 и сл.), а по отношение на втората не е оспорен размер на разходите за транспорт, а единствено основанието, въз основа на което са включени към задълженията разходи за транспорт. Въз основа на изложеното митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с MRN BG001008016892R0/14.02.2020 г., е определена в размер на 4 695.99 лв., на основание чл.74, §3 и чл.71 §1 б. д и б. и от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В резултат на новия размер на митническата стойност за стоката е установеноза досъбиране мито (А00) - 347.91 лв. и ДДС (В00) - 765.40 лв. или общо 1 113.31 лв. С писмо 32-60125/14.02.2023г. дружеството е уведомено по реда на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за мотивите, на които ще се основава неблагоприятно решение. От дружеството е представен отговор 32-112280/23.03.2023 г., с който е изразено несъгласие с мотивите в полученото съобщение. Подробно са изложени съображения въз основа на които се твърди, че митническите органи неправилно с отхвърлили стойността по МД. Възраженията не са възприети и е издаден обжалваният административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че от митническия орган не е доказано твърдението за отсъствие на информация от митническата информационна система МИСЗА, за прилагане на вторичните методи от чл.74, §2 от МКС за определяне на митническата стойност на стоката. Съдът е посочил, че от данните за двете МД на л.66 е видно, че условието на доставка е FOB, а за процесната стока е CFR и същите са неотносими към процесната стока.По отношение на представените на хартиен носител данни от файла съдъте съобразил, че представляват само част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация - например не се вижда колона условия на доставката , от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. Посочено е, че приложеният файл BG_ExportDeclaratior>9396-9053 Quebec Inc не е надлежно заверен от конкретен автор, каквато заверка не е направена и в хода на трите съдебни производства, вкл. не е потвърдено, че са налице документи, по отношение на които конкретния файл представлява електронна версия, както и не е предоставена информация към файла с отношение към тълкуване и използване на данните във файла. Направен е извод, че по отношение на приложеният файл не е обоснован извод за официализирането му с аргумент от текстове, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област - отсъстват доказателства за предвидената в споразумението форма, вкл. не са налице посочените в чл.12 възможности - явяване на служители от договарящите страни в рамките на съдебни или административни дела с представяне на документи и други доказателства. Според съда квалифицирането на данните за електронни документи (л. 37) в решението - не се основава на нормативно установени критерии, както и на чл.141 АПК. Въпреки изложените мотиви от първоинстанционния съд, по отношение на доказателствената стойност на информацията (писмено уведомление и приложен към него файл от канадските влaсти), решаващият състав се е позовал на решение 6441/2024 г. по адм. дело 840/2024 г. на Върховния административен съд и е приел, че цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, а с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 от МКС. Направен е извод, че в решението не е отразена базата данни - проверената информация от МИСЗА, въз основа на която е направен извод за неприложимост на вторичните методи, тъй като е посочено само, че за конкретен период от време отсъства информация за прилагането им. Изложени са съображения, че определената стойност не се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Съдът е посочил, че преписката не съдържа извлечение от проверена информация за посочените в решението периоди, която отрича прилагане на вторичните методи в регламентираната поредност. Прието е, че митническият орган не е обосновал аргументирано приложението на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013г., във вр. с чл. 140, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а единствено е посочил неприложимост на всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2, б. а до б. г от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният съд е посочил, че във вр. с приетото несъответствие относно декларираната в МД цена в размер на 900 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925 CAD, липсва информация, въз основа на която е формирана посочената цена от митническите власти на Канада, респективно не е описана износна декларация и/ или фактура. Съдът е кредитирал заключението по ССЕ и въз основа на него е приел, че всички плащания са извършени изцяло по банков път - процесният инвойс е платен изцяло и се покрива като част от авансов банков превод от 05.05.2020 г. на обща стойност 28 424лв. Споделен е извода на вещото лице, че преводите не могат да се обвържат конкретно с всяка една фактура поради начина н осъществяване на сделките - авансови плащания. Съдът е посочил, че фактурата не е подписана и липсват доказателства къде е осъществена сделката и как е платено, но от заключението по ССЕ се установява начин на плащане и осчетоводяване на фактурата. Прието е, че липсата на подпис на получателя върху фактурите не прави документът негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч. (чл.6, ал.1), нито в ЗДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на тях е формирал своите фактически и правни изводи. Той е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, обосноваващи дължимата преценка за наличието на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 2 925 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 900 CAD. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013, настоящата инстанция съобрази следното: