Решение № 1077 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2016 г.

Решение № 1077 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висше транспортно училище (ВТУ) "Т. К.", гр. С., представлявано от ректора проф. дтн П. К. К., против решение № 6261/21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1518/2015 г., по описа на Административен съд - С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ВТУ "Т. К." по отношение на установените с Ревизионен акт (РА) № МТД-РД-01-07-45/30.06.2014 г., издаден от Р. Б., възложил ревизията орган и В. П., ръководител на ревизията, потвърден от кмета на Столична община с решение № СО-РД-22-01-10/10.12.2014 г., в частта, с която на училището са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. и 2010 г. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Счита, че ВТУ "Т. К." не е данъчно задължено лице за 2009 г. и 2010 г. за ТБО по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, защото разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ е в сила от 01.01.2011 г. На ВТУ "Т. К." е предоставено само право на управление на имота. Съгласно приетата ССЕ размерът за задълженията за ДНИ за 2009 и 2010 г. е 103 216.42 лв., а за ТБО за 2009 г. и 2010 г. е 1 299 837.92 лв. или общо 1 403 054.30 лв. Иска решението да бъде отменено в горепосочената част, като бъде отменен и РА в същата част. Ответникът - кмета на Столична община, чрез адв. Пасков е дал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски по делото. Подадена е и касационна жалба от кмета на Столична община срещу решение № 6261/21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1518/2015 г., по описа на Административен съд - С.-град, в частта, с която е отменен РА № МТД-РД-01-07-45/30.06.2014 г., издаден от Р. Б., възложил ревизията орган и В. П., ръководител на ревизията, потвърден от кмета на Столична община с решение № СО-РД-22-01-10/10.12.2014 г., с който са определени публични общински задължения за ДНИ и ТБО, ведно с прилежащите лихви за периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г., върху недвижимите нежилищни имоти, който са предоставени с актове за публична държавна собственост на ВТУ "Т. К.". Изложени са съображения, че решението в спорната част е постановено в противоречие с материалния закон - ЗМДТ, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и необосновано. Ответникът - ВТУ "Т. К.", гр. С. е изразил становище, че касационната жалба на кмета на Столична община е неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ВТУ "Т. К." и частична основателност на касационната жалба на кмета на Столична община. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията, изложени в жалбите, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: С първоинстанционното решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на ВТУ "Т. К.", РА № МДТ-РД-01-07-45/30.06.2014 г., издаден от Р. Б., възложил ревизията орган и В. П., ръководител на ревизията, потвърден от кмета на Столична община с решение № СО-РД-22-01-10/10.12.2014 г., в следните части: в частта на определените задължения за ДНИ на следните обекти Котелно-нафтово за сумата над 4.20 лв. ДНИ за 2012 г. и за сумата над 10.37 лв. за 2013 г.; КПП главен вход книжарница за сумата над 21.98 лв. за 2011 г.; за сумата над 37.73 лв. за 2012 г. и за сумата над 37.73 лв. за 201З г.; склад-барака за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за сумите над 27.37 лв.; Гараж покрит за 2012 г. и 2013 г. за сумите над 174.90 лв.; Плодохранилище с хладилни камери за 2009 г. за сумата над 259.29 лв.; за 2010 г. за сумата над 420.44 лв., за 2011 г. за сумата над 420.44 лв., за 2012 г. и 201З г. за сумата над 117.69 лв.; в частта на определените задължения за ТБО по отношение на студентско общежитие № 1 за сумата над 9054.47 лв. общо за ревизираните периоди; за студентско общежитие № 2 за сумата над 94905.11 лв. общо за ревизираните периоди; в частта на определените задължения за ТБО за земи за сумата над 71265.86 лв. за ревизираните периоди. Жалбата на ВТУ "Т. К." срещу процесния РА е отхвърлена в останалата част. Предмет на спора пред настоящата инстанция е решението в частта, с която РА е отменен и единствено в частта, с която е отхвърлена жалбата на ВТУ "Т. К." по отношение на процесния РА, с който на училището са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. и 2010 г. Решението не е обжалвано в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на ВТУ "Т. К." срещу РА и е влязло в сила. По касационната жалба на ВТУ "Т. К.", гр. С.: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение в спорната част, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ВТУ "Т. К.", гр. С. по отношение на установените с РА задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. и 2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ВТУ "Т. К." е данъчно задължено лице за 2009 г. и 2010 г., а от представените по делото доказателства се установява, че Столична община реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на територийте за обществено ползване и депониране на отпадъците, поради което дружеството дължи ТБО. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че на касатора са предоставени за управление недвижими имоти, публична държавна собственост - акт № **** от 25.09.2003 г. на Областен управител на област С. град. Н. е било спорно и че част от тези недвижими имоти са отдавани под наем от ВТУ на търговски дружества. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дейността по отдаване под наем на определени части от сградите, ползвани от ВТУ "Т. К." е стопанска, тъй като е насочена към получаване на приходи от наемодателя, поради което касаторът дължи ДНИ за спорните периоди. Неоснователен е довода на касатора, че ВТУ "Т. К." не е данъчно задължено лице за 2009 г. и 2010 г. по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ и чл. 11 ЗМДТ, защото разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ е в сила от 01.01.2011 г. Разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ, в редакцията й към процесния период (2009 г. - 2010 г.), определя видовете данъчно задължени лица, както следва: собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, и за този имот; ползвателят при учредено вещно право на ползване и концесионерът при предоставена концесия. Съгласно чл. 64 ЗМДТ, с относимото му към релевантния период съдържание, таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя. Действащата редакция на нормата предвижда, че таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Действително разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ е действаща от 01.01.2011 г., като не й е придадено обратно действие. В тази разпоредба е посочено изрично, че за имот - държавна собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. С въвеждането на разпоредбата се прецизира съществуващата нормативна уредба относно ползвателите като субекти на публичното задължение, като се уточнява, че такива са лицата, на които имотът - собственост на държавата, е предоставен за управление. В случая е даден изричен регламент на специална хипотеза на общото правило на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, аналогично на задълженото лице при предоставена концесия съгласно ал. 4 с. з. Всъщност нормата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, макар и действаща след процесния период, е частен случай на визираното в ал. 3 право на ползване и само потвърждава извода за дължимост на ТБО от страна на ВТУ "Т. К.", като основанието за задължението му произтича от предоставеното му право на управление на имотите, собственост на държавата. Административният съд правилно е приел, че за целите на задълженията по ЗМДТ правото на управление на държавен имот и правото на ползване по смисъла на ЗС са ограничени вещни права - носителят им има право да ползва вещта съобразно нейното предназначение и да получава добиви от нея, като носителят на правото на управление има, в определени случаи и при определени законови предпоставки, и право да се разпорежда с държавната собственост - чл. 43, ал. 2, чл. 44, ал. 2, чл. 45, ал. 1 ЗДС. С оглед изложеното данъчно задължено лице е ползвателят за частната собственост, съответно ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, на което имотът е предоставен за управление и в чийто баланс той е вписан за държавната собственост. Правото на управление на държавна недвижима собственост, което се предоставя на държавни юридически лица и на държавни органи е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. ТБО е вид вземане, което се дължи за реално предоставени услуги, които е доказано, че в случая са предоставени. Следователно ВТУ "Т. К." е задължено лице за ДНИ и ТБО за 2009 г. и 2010 г. за процесните държавни недвижими имоти, т. к. в неговия баланс са вписани имотите и на него по надлежния ред е предоставено управлението им. По касационната жалба на кмета на Столична община: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил частично като незаконосъобразен процесния РА, с който на ВТУ "Т. К." са определени задължения за ДНИ по ЗМДТ, за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г., както и задължения за ТБО по ЗМДТ за същия период. За да постанови този резултат съдът е приел, че размера на ДНИ и ТБО е неправилно определен, видно от заключението на назначената по делото ССЕ, поради което е отменил частично РА. Решението е правилно. В хода на съдебното производство е назначена ССЕ, за точно определяне размера на дължимия ДНИ и ТБО за процесните имоти за релевирания период. Заключението на вещото лице е прието без да е оспорено от страните и правилно е кредитирано от административния съд. Съобразно представените по делото доказателства, съдът правилно е намалил ДНИ, като е намалил коефициентите по Приложение 2, таблица 5 с оглед на това, че част от елементите от А до Е липсват в част от сградите - котлено-нафтово помещение, КПП главен вход книжарница, склад-барака, гараж покрит, плодохранилище с хладилни камери, за конкретно посочените периоди, предвид неоспореното експертно заключение по ССЕ и формулата по чл. 7 от приложението. За целта на ЗМДТ общежитията следва да се третират като жилищни имоти с оглед на действителното им предназначение. Съдът подробно е обсъдил Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, където е посочено понятието "студентски общежития" и понятието "жилищна сграда" по смисъла на § 5, т. 29 ДР на ЗУТ и въз основа на това е приел, че облагането на двете студентски общежития следва да се извърши с оглед техния жилищен характер. При съобразяване на неоспорената ССЕ първоинстанционният съд правилно е отменил частично РА за ТБО за студентско общежитие № 1 за сумата над 90 542.47 лв. и за студентско общежитие № 2 за сумата над 94 905.11 лв. за ревизираните периоди. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗМДТ, която гласи, че парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди, са освободени от данък и правилно въз основа на ССЕ е приспаднал тези площи - 25600 кв. м. от общата площ на УПИ I, кв. 14, местност "С. юг", заедно с площта на застроения терен. РА правилно е отменен за ТБО за разликата над 71 265.86 лв. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - С.-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на кмета на Столична община, като ответник не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. ВТУ "Т. К.", гр. С. е претендирал разноски, като касационен жалбоподател и ответник в касационното производство, поради което и при липсата на възражение за прекомерност, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 5 773.00 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение