Решение № 1462 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6486/2007 г.

Решение № 1462 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6486/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.). Софийският градски съд с въззивно решение от 25.06.2007 г. по гр. д. № 912/2006 г. е прекратил брака, сключен на 30.04.1995 г. между Е като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил на майката упражняването на родителските права върху децата А., роден1995 г. и С., роден 2001 г, определил режим на лични отношения между децата и бащата, осъдил С. С. да заплаща издръжка 80 лв. на детето А. и 50 лв.на детето С., предоставил семейното жилище на Е. С. и двете деца. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта за предоставяне на семейното жилище и родителските права е подадена от С. Н. С., със съдебен адрес в гр. С. Ответницата по касация, ищца по делото, Е. Т. С. от гр. С. счита жалбата за неоснователна. Заявените от касатора С. С. пороци на въззивното решение в обжалваната част са необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. В касационната жалба обаче се излагат и възражения относно съдебното решение по въпроса за вината за развода и присъдената издръжка, които са извън предмета на касационното обжалване. Решението на градския съд за предоставяне на семейното жилище на майката и децата е обосновано от доказателствата по делото и съобразено със закона. То е подчинено на интересите на децата, като съдът се е позовал на събраните доказателства и изводите при разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права - негативното отношение и страх на децата от баща им. Следва да се има предвид, че във въззивното производство ответникът по иска не е направил искания и не е представил доказателства по въпросите, които сега поставя в касационната жалба - за възможността жилището да се разпредели за ползване от всеки от съпрузите чрез обособяване на самостоятелни жилища, за неговото влошено здравословно състояние поради заболяване от диабет. В този смисъл възраженията му, основаващи се на посочените фактически обстоятелства, са преклудирани с приключване на въззивното производство и не могат да бъдат основание за касация. Неоснователна е жалбата на С. срещу въззивното решение, с което на майката е предоставено упражняването на родителските права. Нейните положителни качества на родител и възпитател са установени по делото. Съдът е взел предвид представения по делото социален доклад от 4.06.2007 г. за родителските възможности на майката и в който е отразено, че бащата пребивава в чужбина от 1.03.2006 г. Тази констатация в социалния доклад не е била оспорена от пълномощника на С., а. В. С., напротив в съдебно заседание на 27.03.2007 г. тя е потвърдила отсъствието на С. от България от една година. При това положение, с отсъствието си от семейството за повече от една година, С. фактически е изразил нежеланието си да отглежда и възпитава децата и предоставил тези задължения изцяло на майката. Това му поведение е в пълно противоречие с твърденията в касационната жалба, че той има необходимите родителски качества да отглежда децата и в техен интерес е, да се предостави на него упражняването на родителските права. Още повече, че във въззивното производство той не е изразил изрично искане в този смисъл. В писмената защита на Е. С. и в пренията на нейния пълномощник - а. Р, пред касационния съд е направено искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени писмени доказателства за такива разходи в касационното производство. За разноските направени в производството пред другите съдебни инстанции, следва да се произнесе въззивният съд. Върховният касационен съд