Решение № 390 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 339/2010 г.

Решение № 390 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 339/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на осъдения А. Л. С. за отмяна по реда на възобновяването на влязло в сила въззивно решение № от 8.11.1998 г., по в. н. о. х. д. № 195/1998 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда от 4.06.1998 г., по н. о. х. д. № 246/1995 г. на районен съд - Плевен. В искането, поддържано в съдебно заседание от защитника, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 4.06.1998 г., постановена по н. о. х. д. № 246/95 г. на районен съд - гр. Плевен е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. Л. С. за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 и по чл. 214, ал. 2 НК и му е определено общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК за срок от три години. С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда. Искането на осъдения е процесуално допустимо. За съдебният акт осъденият е узнал, след екстрадирането му на 26.03.2010 г., а искането - постъпило във ВКС на РБ - на 17.05.2010 г., т. е. в законоустановения в чл. 421, ал. 3, пр. II-ро НПК срок. Разгледано по същество, е неоснователно. Съдебното производство е проведено в унисон с процесуалните изисквания. Същото е започнало присъствено за молителя и в тази фаза на процеса се е явил упълномощеният от него защитник. Процесуалното поведение на С. в следващите съдебни заседания сочи на незаинтересованост, с оглед заминаването му извън пределите на страната. Действително това е негово право на преценка за необходимост от лично участие и защита в хода на образуваното наказателно производство. Но не може да бъде възприето виждането, че процесуалните му права са нарушени със замяната на упълномощения защитник със служебен такъв. Защитникът е самостоятелна страна в процеса, но упражняването на функцията по защитата е обвързана с отстояване правата и законните интереси на обвиненото лице по начин, който да благоприятства установяване на неговата невинност, или смекчаване на отговорността му. Явно демонстрираната дезинтересованост на молителя от изхода на делото, е продължила обаче недопустимо в процесуалното поведение на упълномощения защитник. Съдът е положил повече от необходимия обем усилия да осигури присъствието на адв. Цветков /редовно уведомен, в повечето от случаите/ в рамките на многобройни съдебни заседания, в продължение на близо две години и с опити за търсене на съдействие от страна на Софийска адвокатска колегия, усилия, останали без успех. За това, правилно и законосъобразно, съблюдавайки не само държавния интерес за приключване на наказателното производство, чиято висящност не може да бъде безкрайна, съдът е съобразил и личния интерес, и назначил служебен защитник на молителя, независимо че същият не е оттеглил пълномощията си спрямо адв. Цветков. В конкретния случай правата на осъдения очевидно не са накърнени, напротив - въпреки неговата и на защитника му незаинтересованост, той е получил възможната защита по делото. Молителят не е лишен от право на справедлив процес и по смисъла на чл. 6, т. 1, т. 3, б "с" ЕКПЧОС, защото му е осигурена безплатна правна помощ, с която са защитени процесуалните му права, извод който се налага и от практиката на Европейския съд по правата на човека. В решение, постановено по дело Артико срещу Италия от 13.05.1980 г., съдът е изтъкнал, че е нарушение на чл. 6, т. 3, /с/, когато на лицето, обвинено в престъпление е бил назначен защитник, но той не е осъществил защитата по делото, какъвто не е конкретният случай. По цитираното дело са изтъкнати съображения, свързани с обективна невъзможност или опити на служебния защитник да избегне изпълнение на задълженията си, но аргументите на Съда са относими и по настоящето дело. За изпълнение на задълженията по Конвенцията, държавата следва да прояви необходимата активност за осигуряване на защитник на обвиненото лице, което инстанциите по същество са сторили. По изложените съображения, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение