Решение № 17017 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2011 г.

Решение № 17017 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Петров Кирков от гр. София, против решение № 10654/18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 7954/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-26-202/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на отбраната, чрез пълномощника юрисконсулт Калева оспорва жалбата. В писмено възражение по жалбата, изготвено от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Георги Петров Кирков против заповед № РД-26-202/25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят е заемал длъжността "старши експерт" в сектор "Отчет и охрана", отдел "Регионални дейности и охрана", главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в Министерство на отбраната. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена във връзка с Постановление № 54 на Министерския съвет, с което е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната /обн. ДВ бр. 27/2010 г. в сила от 25.05.2010 г./ и с който са утвърдени нови длъжностно и поименно разписания, считано от 25.05.2010 г. Съгласно извършените промени, дирекция "Инфраструктура на отбраната", която до приемане на новия Устройствен правилник е структурирана в 6 отдела и е била с обща численост 183 щатни бройки, е реорганизирана и структурирана в 9 отдела с намалена численост на 138 щатни бройки, като длъжността "старши експерт" в тази дирекция е запазена и в новото длъжностно разписание, но с променено съдържание. При формиране на изводите си относно преценката дали е налице идентичност на осъществяваните функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност с тези на длъжностите "главен експерт" и "младши експерт" в сектор "Анализ и охрана" след влизане в сила на новото длъжностно и поименно разписание, съдът се е позовал на заключението на изслушаната съдебна експертиза, като е направил извода, че има частично припокриване на отделни функции, съдържащи се в съкратената длъжност с функции на сравняваните длъжности, както и частично припокриване на целите на сравняваните длъжности, но са налице и разлики, които са съществени и се изразяват във включване на нови функции; в нито една от сравняваните длъжности по новото длъжностно разписание на Министерство на отбраната не са включени функции, задължения и изисквания, изцяло припокриващи се с тези на съкратената длъжност. Съдът е направил решаващия извод, че е осъществено съкращаване на длъжността, поради което оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. С обжалваната пред съда заповед № РД-26-202/25.05.2010 г. на министъра на отбраната е прекратено служебното правоотношение на Георги Петров Кирков на длъжност "старши експерт" в сектор "Отчет и охрана", отдел "Регионални дейности и охрана", главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в Министерство на отбраната, с ранг IV младши, считано от 25.05.2010 г. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и във връзка с ПМС № 54/01.04.2010 г., с което е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната /обн. ДВ, бр. 27/2010 г. в сила от 25.05.2010 г./ и утвърдено ново длъжностно разписание № АМ-242/17.05.2010 г. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при липса на предмет. Това възражение е обосновано с тезата на жалбоподателя, че със заповедта е прекратено служебно правоотношение по отношение на длъжност, която той не е заемал. Въпреки че това възражение на жалбоподателя действително не е обсъдено в първоинстанционното решение, то не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което да представлява основание за отмяна, тъй като обсъждането на това възражение не би довело до различни фактически и правни изводи от тези, които са направени в обжалваното решение. По делото е представена заповед № РД-26-485/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и чл. 87а ЗДСл. и във връзка с ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, Георги Петров Кирков е преназначен на длъжност "старши експерт" в сектор "Разпореждане", отдел "Управление и разпореждане с имоти", главна дирекция "Военна инфраструктура, управление на собствеността и инвестициите", с ранг IV младши, считано от 01.08.2008 г. Не се спори относно извършеното с тази заповед преназначаване. Представена е също заповед № РД-26-871/16.10.2008 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл. и ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, изменено с ПМС № 228/16.09.2008 г. С тази заповед е извършено преназначаване на гражданските лица по служебно правоотношение, считано от 23.09.2008 г., като преназначението е извършено относно 115 лица, сред които и Георги Петров Кирков, посочен по т. 74 от заповедта, като е преназначен от длъжността "старши експерт" в сектор "Разпореждане", отдел "Управление и разпореждане с имоти", главна дирекция "Военна инфраструктура, управление на собствеността и инвестициите" /съгласно преназначението по заповед № РД-26-485/31.07.2008 г. на министъра на отбраната/ на длъжността "старши експерт" в сектор "Отчет и охрана", отдел "Регионални дейности и охрана", главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". По делото не са представени доказателства за връчването на тази заповед на жалбоподателя, но съгласно представеното копие на длъжностна характеристика на тази длъжност, същата е връчена на Георги Петров Кирков на 16.02.2009 г. Връчването на длъжностната характеристика на тази дата не се оспорва от жалбоподателя, като в касационната жалба е налице и изрично признание в този смисъл. Наред с това в съдебното заседание пред тричленния състав на ВАС, проведено на 20.06.2011 г. е направено признание от жалбоподателя Георги Кирков, че е изпълнявал функциите по представената в това съдебно заседание длъжностна характеристика за длъжността "старши експерт" /от съдържанието на протокола от същото съдебно заседание е видно, че се има предвид длъжностната характеристика за новата длъжност "старши експерт", на която жалбоподателят е бил преназначен със заповед № РД-26-871/16.10.2008 г./. Следователно по делото е установено, че е издадена заповед за преназначаване на длъжността, връчване на длъжностната характеристика за новата длъжност на служителя и изпълнение на функциите по тази длъжностна характеристика. Фактът, че в заповедта за преназначаване са включени 115 служители не променя правната същност на този акт, доколкото в него се съдържа волеизявление на работодателя относно всеки един служител поотделно и в този смисъл актът представлява съвкупност от отделни актове за преназначаване. Спазването на административнопроизводствените правила и на изискванията на материалния закон при издаването на заповед № РД-26-871/16.10.2008 г. на министъра на отбраната, с която е извършено преназначаване на други длъжности на 115 служители в министерството, сред които и касаторът, е извън предмета на правния спор по настоящото дело, който е за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Жалбоподателят не е повдигнал по надлежния ред, предвиден в чл. 124 ЗДСл., спор относно възникването и съдържанието на служебното му правоотношение във връзка със заповед № РД-26-871/16.10.2008 г., нито излага ясно становище по въпроса каква длъжност, според него, е заемал към датата на издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която е предмет на настоящото производство. Предвид това, както и установените по настоящото дело обстоятелства, изложени по-горе, настоящият състав приема за обоснован извода на тричленния състав, че жалбоподателят Георги Петров Кирков е заемал длъжността "старши експерт" в сектор "Отчет и охрана", отдел "Регионални дейности и охрана", главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в Министерство на отбраната, по отношение на която е прекратено служебното правоотношение с оспорената пред съда заповед № РД-26-202/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Обоснован от събраните по делото доказателства е и извода на тричленния състав, че е налице действително съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ е дадено определение на понятието "длъжност в администрацията", според което длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два - нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е установено, че са изпълнение и двете условия, за да се приеме, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно, че длъжността вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Установено е, че съгласно длъжностното разписание на Министерство на отбраната № 240/01.07.2009 г. Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е била структурирана в 6 отдела и с обща численост на персонала в дирекцията 183 щатни бройки, а според новото длъжностно разписание, което е в сила от 25.05.2010 г. същата дирекция е структурирана в 9 отдела и с численост 138 щатни бройки. Според новата структура, в Главна дирекция Инфраструктура на отбраната" не съществува отдел "Регионални дейности и охрана". Длъжността "старши експерт" в дирекцията е запазена, като са предвидени общо 7 щатни бройки в различни отдели. При извършеното подробно сравнение на функциите, целите и задълженията съгласно длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност преди съкращаването с функциите, целите и задълженията на длъжностите "главен експерт" и "младши експерт" в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" към Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" по новото длъжностно разписание, е установено съвпадение само в част от целите, предвид това че са добавени две нови цели в длъжностните характеристики на "главен експерт" и "младши експерт", свързани с организиране и участие в процедури по Закона за обществените поръчки и отчитане на дейността на отдела. Относно функциите и основните задължения също е установено само частично съвпадение, като наред с това е констатирано, че са в длъжностните характеристики на "главен експерт" и "младши експерт" са добавени нови задължения, които са свързани с набиране, обработка и оценка на информация за дейността на сектора, отдела и главната дирекция "Инфраструктура на отбраната", обобщаване и анализиране на информацията за състоянието, тенденциите в областите, предмет на дейност на дирекцията и даване на предложения за усъвършенстване и нови решения; подпомагане изработването на нови документи по планиране и отчитане дейността на дирекцията; изготвяне на месечни планове и отчети; участие в изготвяне на планове за отстраняване на слабости от одитни проверки и от проверки от държавни контролни органи; събиране, анализиране и обобщаване на данните, свързани с изпълнението на договорите за охрана на недвижимите обекти, участие в процедури по ЗОП, както и персонална отговорност за спазването на законоустановените срокове при изготвяне на документите и т. н. Съществуващите различия в задълженията и функциите на заеманата от жалбоподателя длъжност и сравняваните длъжности подробно са описани в приложения 1 и 2 към заключението на съдебната експертиза, същите съответстват на писмените документи, представени по делото - извлечения от длъжностите разписания и от поименните разписания на длъжностите в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" преди и след 25.05.2010 г., поради което първоинстанционният състав на съда обосновано и правилно е възприел изводите на вещото лице. Различията във функциите, целите и задълженията на сравняваните длъжности със заеманата от жалбоподателя са от такова естество, че не може да се направи обоснован извод за идентичност. Налага се тъкмо обратния извод, а именно, че в резултат на извършената промяна на структурата на Министерство на отбраната, съгласно новия Устройствен правилник, приет с ПМС № 54/01.04.2010 г., е извършено действително съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и задачи. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи, че липсва реално съкращаване на длъжността, следва да се отбележи, че съвпадението на част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от жалбоподателя, с част от функциите на сравняваните длъжности, без обаче да е налице идентичност, не води до извода, че липсва реално съкращаване на длъжността. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му, както е в случая, те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или за допълване характеристиките на заварени длъжности и съкращаване на старите. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид разпоредбите на чл. 11 и чл. 4 от Закона за администрацията извършването на структурни промени в администрацията на министерството с оглед най-ефективното й функциониране, е в правомощията на органа, управляващ съответната администрация и е предоставено в рамките на оперативната му самостоятелност. По изложените съображения, изводите в обжалваното съдебно решение са правилни. Оспорената пред съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при наличие на посоченото в нея основание за издаването й, както обосновано е приел тричленният състав. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/09.07.004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от торното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия