Решение № 252 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 232/2009 г.

Решение № 252 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 232/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Главният прокурор е отправил на 18 март 2009 г. искане по реда на възобновяването на наказателните дела (гл. 33 от НПК) за проверка на съдебния акт, с който Русенският районен съд е определил общо наказание на Б. З. М. осъден самостоятелно по две други дела на същия съд. Оспореното определение - № 135 от 13 ноември 2008 г. по ч.н.д. № 2617/08 г., е за групиране на наказанията по н.о.х.д. № 166/08 г. и 2341/08 г. на РРС, съответно 5 и 10 месеца лишаване от свобода. Общото наказание е в размер на по-тежкото от двете поотделно, тъй като съдът е приел, че наказаните с тях престъпления са в съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК - всяко от тях е извършено преди да е влязла присъдата за другото. Съдебното определение е влязло в сила без да бъде проверявано от следваща инстанция. В отправеното искане се съдържа становището, че общото наказание по предишните две дела на РРС е неправилно определено по правилата за съвкупностите от престъпления, тъй като престъплението, предмет на присъдата по н.о.х.д. № 2341/08 г., е извършено на 19 март 2008 г. - след одобряване на 13 февруари 2008 г. на споразумението за решаване на н.о.х.д. № 166/08 г., т. е. тъй като престъпленията по тези дела представляват рецидив и наказанията за тях подлежат на отделно изтърпяване, и това налага ново разглеждане на делото от РРС. Искането за възобновяване на наказателното дело е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а осъденият е за неговото отхвърляне. ВКС намери, че искането на главния прокурор е основателно. По принцип възможно и в случаите на рецидив (арг. от чл. 27, ал. 1 НК), общото наказание в случая е неправилно определено не само защото престъпленията не се обхващат от съвкупност, но и защото за тях са наложени наказания при условията на опасен рецидив по чл. 196 НК (вж. и чл. 27, ал. 2 НК). Правилното приложение на НК относно наказанията по н.о.х.д. № 166/ и 2341/08 г. изисква новото разглеждане на делото с този предмет. Оспореното от главния прокурор определение, с което е завършило това дело, е засегнато от основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а тези разпоредби заедно с останалите приложими в чл. 33 от НПК, позволяват на ВКС - I н.о. да