Решение № 15742 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2012 г.

Решение № 15742 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Павлина Георгиева, против решение № 615 от 13.03.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, по адм. дело № 2844/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага съображенията си за законосъобразност на оспорваното уведомително писмо и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Златан Георгиев Димитров от с. Пъдарско, общ. Брезово, оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол не се предвижда, че неизвършването на проверка на място, обективира извод за наддекларирана площ и обосновава налагане на санкции за бъдещ период по реда на чл. 138 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. Освен това правилно първоинстанционният съд е посочил, че в преписката не се съдържа документ, с който на земеделския производител е наложена санкция за бъдещ период по чл. 138 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 г., за компания 2007 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 615 от 13.03.2012 г. е отменено по жалба на Златан Георгиев Димитров, уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с изх. № 01-6500/11229 от 10.05.2010 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, в частта му, с която от оторизираната субсидия на Златан Георгиев Димитров, по подадено Заявление от 30.04.2008 г. за плащане на площ за кампания 2008 г. с УИН 16/030608/26527, в размер на 587.69 лв. са прихванати санкции за бъдещ период по чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. за предходна година, за кампания 2007 г., в размер на 277.29 лв. Преписката е върната на същия административен орган за постановяване на законосъобразен административен акт, съобразно дадените указания в съдебното решение. За да достигне до този резултат Административния съд - Пловдив е приел, че процесното уведомително писмо безспорно съставлява индивидуален административен акт, тъй като с него се засягат права и интереси на земеделския производител. Констатирал е, че нито ЗПЗП, нито Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол предвиждат, че неизвършването на проверка на място, ще има за последица извод за наддекларирана площ и съответно, че този факт ще е основание за налагане на санкции за бъдещ период по реда на чл. 138 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. Освен това съдът е приел още, че нито в процесното уведомително писмо, нито пък в останалите документи по делото е посочено, кога и с какъв точно акт, спрямо Златан Димитров е приложена санкция за бъдещ период по чл. 138 от Регламент 1973/2004 за предходна година, за кампания 2007 г., в размер на 277.29 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение правилно е констатирано, че в преписката не се намира писмен документ, обективиращ властническо волеизявление, с което да е наложена санкция за бъдещ период по чл. 138 от Регламент № 1973/2004 г. за предходна година, за кампания 2007 г. По отношение възражението на касационния жалбоподател, че санкциите в размер на 277,29 лв. са наложени с предходно уведомително писмо, а именно писмо за извършено плащане за кампания 2007 г., с изх. № 01-162/12691 от 05.08.2009 г., следва да се отбележи, че видно от представеното от касатора уведомително писмо, същото се отнася за кампания 2008 г., а не за кампания 2007 г., като с него е одобрена за получаване обща сума в размер на 587,69 лв. Също така с решение № 206 от 16.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1875/2009 г., Административен съд Пловдив е обявил нищожността на същото уведомително писмо, тъй като е издадено от лице, което не притежава нужната материална компетентност и е върнал преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне по общо заявление за плащане на площ с УИН 16/030608/26527 от 30.04.2008 г. Последвало е издаването на процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/11229 от 10.05.2010 г., с което от оторизираната субсидия на Златан Георгиев Димитров са прихванати санкции за бъдещ период по чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. за предходна година за кампания 2007 г. в размер на 277.29 лв. С оглед изложеното настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като незаконосъобразен, тъй като не е налице акт, съдържащ волеизявление на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, от който да е видно, че на земеделския производител е наложена санкция за бъдещ период по чл. 138 от Регламент № 1973/2004 г. за компания 2007 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждане на такива. На основание на горното на чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,