Решение № 1758 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Димитрова, срещу Решение 5933/15.08.2024 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. д. 769/2024 г., с което е отменено издаденото от касатора Решение рег. 32-689961/29.12.2023 г. към митническа декларация (МД) с MRN: 21BG002002055932R0 от 27.08.2021 г. и в полза на А. С. А. са присъдени разноски. Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, аргументирано с довод, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от проверката с канадските власти. Според касатора необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), е подробно обоснована. Възразява се и срещу размера на присъдените на А. разноски с оглед материалния интерес на спора и неприложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение на СЕС по дело С-438/22. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на оспорването срещу митническото решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, А. С. А., чрез адв. Василева, в писмени отговор и становище оспорва основателността й и иска присъждане на деловодните разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение 32-689961/29.12.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е определена нова митническа стойност в размер на 9 640,28 лв. на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG002002055932R0/27.08.2021 г., определени са ново митническо вносно задължение в размер на 260,29 лв., нова данъчна основа в размер на 10000,57 лв. и е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на допълнителна сума общо в размер 1 811,20 лв., от които 210,43 лв. мито и 1600,77лв. ДДС, заедно с лихва за забава за периода от 27.08.2021 г. до датата на връчване на решението. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 27.08.2021 г. А. А. е декларирал за режим допускане за свободно обращение стока с описание ремарке, употребявано, марка TRAILER CONTINENTAL, модел OSVHW612SA, шаси 5NHUVH218MF722632, държава на изпращане Канада, цена на стоката 1050 CAD при курс за 1 канадски долар - 1.30982 лв., митническа стойност 1846,85 лв., разходи за транспорт 471,54 лв. Към митническата декларация са приложени Bill of sale/фактура 5573/19.03.2021 г. с продавач Quapp Equipment Ltd, регистрационен талон на превозното средство, линеен коносамент с износител (спедитор) Kronos International Shippers INC, спедиторски коносамент с получател А., фактура 14098/24.06.2021г. издадена от Kronos International Shippers INC. Въз основа на постъпила в ЦМУ информация от Канадските митнически власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е извършен последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация, в рамките на който е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена на стоката - декларирана при внос цена 1050 CAD, а при износ 7000 CAD, което обосновало съмнения относно действителната й цена. На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с рег. 32-613441/01.11.2023 г. на вносителя е съобщено наличието на обстоятелства, обосноваващи съмнения, че декларираната договорна стойност е значително занижена и не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Посочено е, че в приложената към МД фактура липсват съществени реквизити като начин и срок на разплащане, банката и банковата сметка на продавача. Обоснован е извод за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност на внесената стоката - ремарке и прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което и във връзка с чл. 144, § 2 от същия регламент е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG002002055932RO/27.08.2021 г. в размер на 9640,28 лв. (7 000,00 CAD х 1,30982 лв. за 1 CAD + 471,54 лв. декларирани разходи за транспорт). А. заявил несъгласие с мотивите на митническите органи и подробно аргументирал неприложимост на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Възраженията му са отхвърлени и е издадено оспорваното митническо решение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че то е валидно като издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Решението е правилно. В хипотезата на последващ контрол на митническата декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, без да е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции със стоката, с предварителни или последващи търговски такива, които я включват, по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ не е необходим акт по чл. 84в ЗМ. Изложеното опровергава извода на АС Бургас, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е дефинирал спора относно наличието на основания, които да обосноват съмненията на администрацията в достоверността на декларираната стойност на стоката, както и относно законосъобразното определяне на действителната нейна митническа стойност. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за обоснованост на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената по фактурата, приложена към МД за внос. Цената, посочена в декларациите за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, се обосновават съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС, методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (т. 39 и т. 42 от решението по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МКС, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В разглеждания случай административният орган е приел за неприложими методите по букви а до г на чл. 74, § 2 от МКС. Позовал се е на липса на информация за внесени в периода 27.05.2021 г. 27.08.2021 г. стоки, които са еднакви или сходни с процесната без да се конкретизира какви справки са извършени, при какви заложени критерии, по какви съображения 3-месечният период не е разположен както преди, така и след датата на вноса - Решение на СЕС от 09 юни 2022г. по дело С-187/21. Съгласно това решение посоченото в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент 2913/92 понятие за стоки, изнесени в същия момент или приблизително в същия момент като стоките, подлежащи на остойностяване, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Европейския съюз на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба. Дори да се приеме, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Освен това, след като твърди, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК, без да доказва липсата на такива данни, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Като е отменил оспореното решение, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, включително в частта за разноските поради съответствие на размера на присъденото адвокатско възнаграждение с принципите справедливост и обоснованост, . С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящето производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на 660 лева., възражението за чиято прекомерност е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адв. Василева процесуална защита обстойно мотивирани писмен отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора с доводи по всички възражения на касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение