Решение № 3956 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Кабо Трейд“ ЕООД, ЕИК 201528369, чрез адв. Белелиева, срещу Решение № 42449/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4909/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221923002702-091-001/15.01.2024 г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 412/28.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) – София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд не е извършил дължимата преценка на относимите факти и обстоятелства, не е изложил собствени мотиви, като е формирал неправилен и необоснован краен извод за нереалност на спорните доставки. Аргументира се наличие на законово изискуемите реквизити на представените фактури, както и на придружаващите доставките документи, от които се установява реалността на спoрните доставки, противно на приетото от решаващата инстанция. Изтъква се, че неправомерно и в разрез с практиката на СЕС на дружеството е отказано право на данъчен кредит с мотиви за липса на доказателства за извършен транспорт и съхранение на стоките, както и с твърдения за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Твърди се също, че процесният РА е издаден в нарушение принципите на обективност, добросъвестност и право на защита, залегнали в чл. 3 и чл. 6 ДОПК, както и на задължението на приходните органи да събират служебно доказателства, предвидено в чл. 37 ДОПК. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез адв. Белелиева, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата против процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност касаторът възразява относно размера на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът – директорът на ДОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество, съдът съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-22221923002702-091-001/15.01.2024 г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 412/28.03.2024 г. на директора на ДОДОП – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Кабо Трейд“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м. 01.2020 г. до м. 03.2020 г; от м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г.; от м. 09.2020 г. до м. 12.2020 г.; м. 06.2022 г.; м. 12.2022 г.; м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. в общ размер на 20 406,79 лв., ведно с лихви в размер на 4 275,62 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че извършваната от дружеството дейност е даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили. Установено е, че „Кабо Трейд“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 7 776,80 лв. през данъчните периоди от м. 01.2020 г. до м. 03.2020 г.; м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г.; и от м. 09.2020 г. до м. 12.2020 г. по 16 броя фактури, издадени от „Метросистем“ ЕООД, подробно описани в ревизионния доклад (РД), с предмет ремонтни услуги, профилактика и боядисване на полуремарке и различни стоки (помпа за пропан бутан, течност за чистачки, товарни гуми). При извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че дружеството е дерегистрирано по реда на чл. 176 ЗДДС, считано от 26.07.2022 г. във връзка с данъчни нарушения, както и наличие на задължения към бюджета в особено големи размери. За процесните периоди е разполагало с 2 лица, наети по трудов договор. В отговор на връчено искане за представяне на документи от управителя на „Метросистем“ ЕООД е представена декларация, в която е посочено, че изисканите фактури са издадени именно на „Кабо Трейд“ ЕООД, данъкът по тях е начислен, плащането е извършено в брой, транспортът на доставките е за сметка на получателя, а услугите по ремонта са извършени лично от управителя. Представени са спорните фактури, както и приемно-предавателни протоколи. Като предходен доставчик е посочено „Дива – 691“ ЕООД. Не са ангажирани доказателства относно техническата обезпеченост на доставчика. След извършен анализ на представените документи, приходните органи са приели, че са налице несъответствия по отношение на предмета на доставките, вписан във фактурите, и този според приемно-предавателните протоколи. Констатирано е също, че част от представените документи не позволяват да бъде установен предметът на доставките. През данъчния период м. 12.2022 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 700,00 лв. по фактура № 8000000016/31.12.2022 г., издадена от „Галев“ ЕООД, с предмет „ремонт съгласно протокол“. При извършената насрещна проверка на „Галев“ ЕООД е установено, че управител на дружеството е Ю. С. К., който е управител и на „Метросистем“ ЕООД. От дружеството, в отговор на връчено искане за представяне на документи, са представени фактурата и приемно-предавателен протокол към нея, касов отчет за плащане в брой и справка за нает персонал. Установено е, че ревизираното дружество е включило в дневниците за покупките си различна от посочената фактура, както и не е ангажирало други доказателства относно посочената доставка. Въпреки наличието на 6 броя лица, наети в „Галев“ ЕООД по силата на трудово правоотношение, приходните органи са приели, че доставчикът не е могъл да осъществи услугата, тъй като не е разполагал с лице, наето на длъжност „автомонтьор“. Изтъкната е и липсата на данни относно мястото на предоставяне на услугата. В хода на ревизията е установено също, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 9 863,33 лв. през данъчните периоди м. 06.2022 г., м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. по 5 броя фактури, издадени от „Потенс“ ЕООД, подробно описани в РД, с предмет наем на МПС – влекач с рег. № [рег. номер] и доставка на масло АН15. На „Потенс“ ЕООД е извършена насрещна проверка, в рамките на която от дружеството са представени издадените на „Кабо Трейд“ ЕООД фактури, приемно-предавателни протоколи и договор за наем на МПС от 01.06.2022 г. Не са представени документи за произход на стоките, не е представена справка за стоков поток, нито доказателства за плащане. Констатирано е, че за процесните периоди доставчикът не е имал наети лица. Проверка на представените документи е установила, че договорът за наем на МПС е от 01.06.2022 г., а във фактурата е отразено плащане и за предходния месец, като не са ангажирани допълнителни доказателства или обяснения в тази насока. По отношение на доставките с предмет масло, от ревизираното дружеството са дадени обяснения, че същото е предназначено за продажба, като е било съхранявано в склад в гр. София, [улица], собственост на „Галев“ ЕООД. В тази връзка е представен договор за съхранение на стоки от 15.01.2023 г. След извършена справка в информационните масиви на НАП, приходните органи са констатирали, че адресът на управление на „Потенс“ ЕООД и „Галев“ ЕООД е един и същ, като управителите им са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. През данъчния период м. 02.2023 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 2 066,66 лв. по 2 фактури, издадени от „Броудкаст Мениджмънт“ ЕООД, с предмет „стоки по протокол“. При извършена насрещна проверка на доставчика, изисканите документи и писмени обяснения във връзка с доставките не са представени. От ревизираното дружество са представени фактурите, ведно с приемно-предавателни протоколи и фискални бонове. Според представените протоколи предмет на доставка са били хидравлични масла. След извършена справка в информационните масиви на НАП, приходните органи са констатирали, че „Броудкаст Мениджмънт“ ЕООД няма наети лица, дерегистирано е на основание чл. 176 ЗДДС и има задължения към бюджета в особено големи размери. Доставчикът е включил в дневниците за продажбите процесните фактури, но с различни дати и данъчни основи. При така установените факти приходните органи са формирали извод за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, издадени от „Метросистем“ ЕООД, „Галев“ ЕООД, „Потенс“ ЕООД и „Броудкаст Мениджмънт“ ЕООД, поради което и на основание чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по тях. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Административният съд е извършил анализ по отношение на всяко от дружествата, сочени за доставчици, като е приел, че въпреки проявената от приходните органи процесуална активност за установяване на релевантните факти и обстоятелства, „Кабо Трейд“ ЕООД не е ангажирало достатъчно и убедителни доказателства относно действителното получаване на фактурираните стоки и услуги, поради което законосъобразно му е отказано право на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ на събраните по делото писмени доказателства, при съобразяване необорените констатации на приходните органи, като е достигнал до правилен и обоснован извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по спорните фактури, издадени от „Метросистем“ ЕООД, „Галев“ ЕООД, „Потенс“ ЕООД и „Броудкаст Мениджмънт“ ЕООД. На първо място, правилно съдът е приел, че фактурите, издадени от „Метросистем“ ЕООД (№ 4000000024/29.1.2020 г.; № 0000000724/29.02.2020 г.; № 000000731/31.03.2020 г.; № 4000000036/30.03.2020 г.; № 4000000037/30.03.2020 г.; № 0000000746/31.05.2020 г.; № 0000000751/26.06.2020 г.; № 0000000753/30.06.2020 г.; 0000000776/30.09.2020 г. и № 0000000784/31.10.2020 г.) и тази с издател „Галев“ ЕООД (№ 8000000016/31.12.2022 г.), всички с предмет услуги, не отговарят на нормативните изисквания на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114 ЗДДС. В представените по делото данъчни документи, като предмет на доставките е посочен „ремонт, съгласно протокол“/ „съгласно протокол“/ „услуга съгласно протокол“, като не се съдържа необходимата индивидуализация на услугите. Достатъчно детайлно описание на предмета на доставките липсва и в представените приемно-предавателни протоколи към фактурите, тъй като не е посочено конкретното превозно средство, по отношение на което са извършени ремонтните дейности. В първичните счетоводни документи не е отразена дата и/или номер на протокола, във връзка с който са издадени, което прави невъзможно установяването предмета на доставките. По делото не са ангажирани и доказателства относно формиране на цената на фактурираните услуги, нито се установява за чия сметка са вложените материали. Посочените обстоятелства разколебават извода за наличие на реални стопански отношения между дружествата, като препятстват установяването на действителния предмет и реалното му съществуване, респ. изпълнението му от доставчика и предаването му на получателя. Второ, правилен и кореспондиращ с доказателствения материал по делото е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното изпълнение на доставките по фактурите, издадени от „Метросистем“ ЕООД (№ 0000000790/20.11.2020 г.; № 4000000072/30.11.2020 г.; № 0000000797/28.11.2020 г.; № 0000000808/31.12.2020 г.; № 5000000015/18.12.2020 г. и № 5000000011/14.12.2020 г.), от „Потенс“ ЕООД (№ 2000000006/30.01.2023 г.; № 2000000005/19.01.2023 г.; № 20000000009/11.02.2023 г. и № 20000000008/06.02.2023 г.), както и от „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД (№ 20000000081/04.02.2023 г. и № 20000000082/09.02.2023 г.). Предмет на доставките по изброените фактури са стоки – течност за чистачки, хидравлично масло и др. По отношение на доставките по фактури № 4000000072/30.11.2020 г.; № 0000000797/28.11.2020 г.; № 0000000808/31.12.2020 г.; № 5000000015/18.12.2020 г., издадени от „Метросистем“ ЕООД, не са представени съпътстващи документи – напр. приемно-предавателни протоколи, като предаването на стоките, респективно получаването им от ревизираното дружество, претендиращо право на данъчен кредит по тях, е останало недоказано. Към останалите данъчни документи по делото са ангажирани приемно-предавателни протоколи, но от тях не се установява мястото на предаване на фактурираните количества (№ 0000000790/20.11.2020 г., издадена от „Метросистем“ ЕООД, както и по фактури № 2000000006/30.01.2023 г.; № 2000000005/19.01.2023 г., издадени от „Потенс“ ЕООД). В протоколите, ангажирани към фактури № 20000000009/11.02.2023 г. и № 20000000008/06.02.2023 г., издадени от „Потенс“ ЕООД, не са положени подписи за „предал“ стоката, като и за „предал“, и за „приел“ е поставен печат единствено от доставчика, което препятства установяване факта на предаване, респективно получаване на стоките. По отношение на фактурите, издадени от „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД, в последното открито съдебно заседание по делото, са представени два приемно-предавателни протокола, от които също не може да бъде формиран еднозначен извод за реалност на декларираните доставки. Това е така, тъй като протоколите са от 2022 г., а спорните фактури касаят 2023 г., като не са посочени имена на лицата, предали и приели стоките. Следва да бъдат споделени и изводите на административния съд по отношение на доставката по фактура № 0000000030/30.06.2022 г., издадена от „Потенс“ ЕООД, с предмет наем на МПС. По делото са ангажирани противоречиви доказателства – налице са две фактури с един и същ номер и дата, издадени от посочения доставчик, но обхващащи различни периоди, като приемно-предавателният протокол във връзка с наема на влекача е без дата. Въпреки наличието на клауза в сключения договор за наем на МПС, според която наемодателят се задължава да предаде на наемателя полуремарке – цистерна, в състоянието, което е към момента на подписване на договора, така, както е констатирано от страните при предварителния оглед, документ в тази насока не е представен. По делото не се установява по категоричен начин и използването на фактурираните доставки във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството, както и дали същите са послужили за извършване на последващи облагаеми доставки. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, приходните органи са предприели необходимите действия за установяване на относимите факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството в съответствие с принципите за обективност, служебно начало и при зачитане изискването за добросъвестност, и право на защита, залегнали в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ДОПК. На „Кабо Трейд“ ЕООД са връчени два броя ИПДПОЗЛ, с които са изискани конкретни документи във връзка с установяване реалността на доставките по спорните фактури, като по отношение на доставчиците на ревизирания субект са извършени насрещни проверки. Не кореспондира с установените по делото факти и с констатациите и мотивите на приходните органи, касационното оплакване за установяване на задълженията на „Кабо Трейд“ ЕООД единствено на основание липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост и нередности при доставчиците му. Както вече бе посочено и правилно е прието от административния съд, основният мотив на приходните органи е липсата на доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки, която е обосновала отказа на правото на данъчен кредит съобразно чл. 70, ал. 5 вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС. В тази връзка следва да бъде съобразено разбирането на Съда на ЕС, застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Посоченото тълкуване на Директива 2006/112 е възприето и в трайна практика на ВАС, съгласно която, освен наличието на фактура, доказателства за счетоводното ѝ отразяване от получателя и за плащане, за целите на облагането по ЗДДС е от значение има ли достатъчно данни за реално осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти, на която съответства начислен данък. В случая, доколкото от дружеството, въпреки представените процесуални възможности в рамките на ревизията и по време на съдебното производство, при правилно разпределената от съда доказателствена тежест, не са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа твърденията за действително изпълнение на спорните доставки, то съдът е формирал правилен извод за материална законосъобразност на РА. Същият не е в противоречие с формираната от СЕС постоянна практика по тълкуването на разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, в т.ч. с решението на Съда по дело С-18/13 (Макс Пен) и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahagében), на които се позовава касаторът. В съответствие с цитираната практика на СЕС, приходните органи и съда са извършили цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства, в резултат на която е установено по несъмнен начин, че стопанското поведение на субектите не е насочено към извършване на реални доставки, а към набавяне на данъчно предимство в полза на ревизираното дружество. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (редакция, ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.) във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възлизащи на 102,26 евро. Така определеният размер кореспондира с липсата на особена правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и предоставена защита, при съобразяване зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение