Решение № 3889 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, против Решение 3601/13.05.2024 постановено по адм. дело 1068/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 1012-02-78#1/26.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане 2113-02-3857#2/18.04.2023, г на ръководител на пенсионно осигуряване (ПО) в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Х. А. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът излага доводи за неправилност поради неправилно прилагане на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3. Моли решението да бъде отменено и да им се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът М. Х. А., чрез процесуален представител адв. М. Иванова, в писмен отговор дават становище за правилност на обжалвания акт и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: От фактическа страна е установено, че на 19.12.2022 г., в ТП на НОИ Бургас е постъпило заявление 2113-02-3857 от М. А. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като към същото били приложени доказателства, които удостоверяват неговия осигурителен стаж. С разпореждане 2113-02-3857#2/18.04.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Бургас, на жалбоподателят е отказано отпускане на ЛПОСВ на основание чл.69б, ал. 1 и 2 КСО, поради липсва на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, респективно 15 г осигурителен стаж придобит при условия на втора категория труд. От представените пред АО доказателства са установени, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е на възраст [заличен текст] и че зачетеният осигурителен стаж на лицето е както следва: 06 г. 09 м. от първа категория труд и 30 г. 11 м. 26 д. от трета категория труд. Същото било атакувано по административен ред. С Решение 1012-02-78#1/26.05.2023 г. директорът на ТП на НОИ Бургас оставил в сила обжалваното разпореждане. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за основателна. Спорнa по делото била категорията труд, която М. А. полагал като стажант на риболовен траулер за периода от 26.05.1982 02.09.1982 г. и от 03.10.1982 г. до 20.10.1982 г. За установяване условията на заеманата от М. А.. длъжност, съдът допуснал свидтелски показания. От показанията на Е. се установило, че за спорния период след последната години в училище Техникум по рибарство имали стажантски рейс, който бил като нормален моряшки рейс. Рейсът бил на риболовен траулер, като извършвали същата работа като моряците. Установено е, че свидетелят е бил с жалбоподателя на 6 кораба, като на всеки рейс се работило всеки ден на дневни и нощни смени по 12 часа. Свидетелските показания дали основание на съда да направи извод за характера на трудовата дейност извършвана от М. А. и изпълняваните трудови функции, от които да се определи и категорията труд на заеманата длъжност. Съдът е обосновал правният си извод със съдебно-икономическата експертиза, като приел заключението на експерта в частта, относно прослуженото време като моряк на ОРТ, което е 09 г. 09 м. и 04 дни. Също така се позовал на т. 6, раздел I от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.), където е указано, че първа категория е трудът на членовете на корабни екипажи на океански риболовен флот без домакинския, кухненския и здравен персонал. Тъй като в цитираната разпоредба, не е уточнено дали стажа на риболовен траулер попада в тази категория, съдът се е позовал на т. 67 от общите разпоредби на ПКТП (отм), която гласи, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. След анализ на всички представени по преписката доказателства, съдът е направил обоснован извод, че спорния период от 5 м. и 19 д. придобит като стажант на риболовен траулер е от първа категория труд и следва да се прибави към общия стаж като моряк от 09 г. 09 м. и 04 дни. Прието така, общият стаж от първа категория труд е равен на 10 г. 02 м. и 23 д., което е основание да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО. Така обоснован, съдът е отменил решение 1012-02-78#1/26.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и е върнал преписката за ново произнасяне от същия съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от записите в платежните ведомости, М. А. за периода, в който е работил като стажант на корабите Фрегата ОРТ и Буревестник ОРТ е получавал възнаграждение от Океански риболов Бургас ЕООД, който бил негов работодател, при което за процесния период стажът му следва да бъде зачетен като такъв от първа категория по т. 6 ПКТП, според която като стаж от първа категория труд се зачита трудът на членовете на корабни екипажи от океанския риболовен флот без домакинския, кухненския и здравен персонал. Безспорно е, че при тази формулировка и заеманата длъжност, стажът на М. А. може да бъде определен като такъв от първа категория въз основа само на тази норма. Административният орган не е преценил доколко този стаж следва да бъде определен съгласно разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.), не от отрасловата принадлежност на длъжността, а от действителната вредност и тежест при които е полаган като тези вредности и тежести се установяват от показанията на разпитания по делото свидетел. Действителната вредност и тежест на труда се установяват по делото от свидетелските показания, които сочат, че извършваната работа за спорния период като стажант е същата като тази на моряците. Тези факти са установено от съда, но с оглед липсата на възможност за първоначално решаване на спора по съдебен ред, без произнасяне по административен ред, правилно преписката е върната за преразглеждане от административния орган, който освен изложеното от първоинстанционния съд, следва да извърши преценка и за приложението на т. 67 ПКТП (отм.) С оглед на изложеното се налага извода, че в случая намира приложение разпоредбата на т. 6 вр. с т. 67 от ПКТП (отм.), поради което, положеният труд от М. А. като стажант на риболовен траулерпри Океански риболов Бургас ЕООД за периода 26.05.1982 г. 02.09.1982 г. и от 03.10.1982 г. до 20.10.1982 г. следва да се зачете от първа категория труд. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати действително платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради фактическата и правна сложност на делото и размера на възнаграждението близко до установения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 2 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение,