Решение № 13916 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10499/2015 г.

Решение № 13916 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10499/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 1758 от 31.07.2015 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1502 по описа за 2015 г., в частта му, с която по жалба на ЕТ"В. Ц.", представляван от В. Ц. М., е отменен ревизионен акт № Р-18-1403129-091-001/20.02.2015 г. от, на органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 148 от 05.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, в частта му, с която в резултат на непризнато преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО, на В. Ц. М., действащ като ЕТ"В. Ц.", ЕИК *********, са установени задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 697 лева и лихви до датата на акта в размер на 2 224.84 лева и в частта на разноските, с която на ревизирания търговец са присъдени 50 лв. разноски. В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно, защото съдът неправилно разрешил спорните въпроси относно приложимостта на чл. 167, ал. 1 ЗКПО за случая и дали установените непогасени задължения към 31.12.2011 г. са "подлежащи на принудително изпълнение". Въпреки, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в приложимата му за случая редакция/ препраща само към тази на чл. 189б ЗКПО, където са регламентирани специалните условия за преотстъпване на данък на земеделски производители, тези условия са свързани с общите условия за ползване на посоченото данъчно облекчение. Неправилно съдът е приел, че при наличие на задължения на ревизираното лице за ДОО, ЗО е ДЗПО, дължими към 31.12.2011 г., макар и изплатени през м. януари 2012 г., не е осъществена хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата ЕТ"В. Ц.", представляван от В. Ц. М., чрез адв. Тончева, я оспорва. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания търговец са определени допълнително задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 697 лева и лихви до датата на акта в размер на 2 224.84 лева в резултат на непризнато преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. РЛ е упражнило право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 5 499, 32 лв., вложени в закупуване на машина млекомат. След проверка на основанията за извършеното преотстъпване, органите по приходите приел, че макар да отговаря на специалните условия по чл. 189б ЗКПО, търговецът не е изпълнил общите по чл. 167 от същия закон, защото макар към момента на проверката лицето да не имало подлежащи на принудително изпълнение задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО, към 31.12.2011 г. е имало такива задължения, които са погасени през м. 01.2012 г. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд, в съгласие с практиката на ВАС по тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, е приел че приложимата редакция на нормата препраща само към чл. 189б ЗКПО, но не и към общите условия за преотстъпване на корпоративен данък, а отделно от това и пречката по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО в случая не е била установена, защото органите по приходите не са доказали, че платените през м. 01.2012 г. публични задължения са подлежали на принудително изпълнение към 31.12.2011 г. Решението е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че правната норма, даваща право на процесното данъчно облекчение, в приложимата й за случая редакция, следва да се тълкува стриктно и доколкото тя препраща само към специалните условия за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, а не и към общите такива, претендираното право е отказано незаконосъобразно. Наличието на посочените специални условия в случая е безспорно между страните. Препращането в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е само и изрично относно условията, визирани в точно определена разпоредба от ЗКПО. Изискването за спазване на общите изисквания, регламентирани в Г. ХII от ЗКПО като условие за преотстъпване на данък излиза извън предмета на препращането. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък" т. е. препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Съдебното решение в обжалваната му част следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение