Решение № 13 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2020 г.

Решение № 13 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2344/10.03.2020 г. на Л. Т. Т. за отмяна на решение № 972/15.02.2017 г. постановено по гр. д. № 5414/2016 г. на СГС, II "д" въззивен с-в и потвърденото с него решение от 19.01.2016 г. по гр. д. № 22426/2014 г. на СРС, с което в производство по предявен иск от адвокат Е. Б. П., молителката е осъдена на основание чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 36 ЗА и чл. 86 ЗЗД да заплати на ищцата сумата общо 16 437. 08 лв. - дължимо възнаграждение за осъществено процесуално представителство по сключен между страните договор за правна защита и съдействие и лихва за забава. В молбата се поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решение № 1715/11.03.2019 г. постановено по гр. д. № 4086/2018 г. на СГС, IV "г" въззивен с-в, влязло в сила на 13.12.2019 г. С цитираното решение, след частична отмяна на решение от 07.08.2015 г. по гр. д. № 47796/2013 г. на СРС, са отхвърлени предявените от адвокат Е. Б. П. срещу молителката установителни искове за разликата над сумата 400 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. - за вземане за възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 08.10.2008 г.; и за сумата 4 400 лв. – обезщетение за забава. Ответната страна по молбата Е. Б. П., представлявана от адв. С. К., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва наличието на предпоставките на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като сочи, че липсва обективен идентитет между влезлите в сила съдебни решения, предвид различните спорни предмети на двете дела – вземания в различен размер, произтичащи от два отделни самостоятелни договора за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид поддържаното от молителката основание за отмяна, съобрази данните по делото и приложените като доказателства граждански дела, по които са постановени решенията, чието противоречие се твърди, намира молбата за неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Решение № 972/15.02.2017 г. по гр. д. № 5414/2016 г. на СГС, II "д" въззивен с-в, е постановено по предявен осъдителен иск на адвокат Е. П. срещу молителката, за главно вземане, произтичащо от неплатено възнаграждение по договор за правна защита № 0501434 от 09.05.2006 г. ( л. 83 от гр. д. № 22426/2014 г. на СРС). Съгласно договора, адв. П. е представлявала и осъществила защитата на молителката в производството по гр. д. № 25299/2006 г. по описа на СРС, по иск за делба на две наследствени ниви, находящи се в местностите " Р." и "Г.". Решение № 1715/11.03.2019 г. по гр. д. № 4086/2018 г. на СГС, IV "г" въззивен с-в, е постановено по установителен иск на адв. Е. П. срещу молителката, за установяване дължимостта на главно вземане, произтичащо от неплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0794098 от 08.10.2008 г. (л. 6 от гр. д. № 47796/2013 г. на СРС). Съгласно този втори договор, адв. П. е представлявала и защитавала молителката в друго производство по иск за делба на други земеделски имоти, предмет на образуваното гр. д. № 12612/2007 г. на СРС. Различието в двете съдебни решения (по гр. д. № 5414/2016 г. на СГС и по гр. д. № 4086/2018 г. на СГС) относно приетите с тях за дължими от молителката Т. суми за адвокатско възнаграждение, произтича от проведеното от страната оспорване на договорите за процесуално представителство и приетото от съда във връзка с това оспорване въз основа на конкретно ангажираните по всяко от делата доказателства. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречието е налице тогава, когато решенията се отнасят до един и същ спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. Според разрешението по т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, делата имат различни спорни предмети като предметът на обусловеното дело следва да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Необходимо е при това разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него (преди решението, чиято отмяна се иска) влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи, като предметите на двете решения да са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В случая, субективен идентитет е налице - страните по двете решения за които се твърди, че си противоречат, са едни и същи. Наличието обаче на сходство в споровете, разглеждани по двете дела, не представлява обективен идентитет по смисъла на закона, изразен в диспозитивите на решенията, тъй като спорният предмет е различен. Предмет на делото и на разрешаване със сила на пресъдено нещо в единия случай е вземане за адвокатско възнаграждение с правопораждащ юридически факт (фактическо основание) - договор между страните от 09.05.2006 г.; а в другия случай - вземане за адвокатско възнаграждение с основание друг сключен договор от 08.10.2008 г. Предметът на едно дело в исковия процес е спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - субекти, основание (правопораждащ юридически факт), времеви период, размер и др. В случая основната и достатъчна разлика в предметите на решенията по двете дела е във фактическото основание на предявеното за защита пред съд право. Когато спорните предмети различни, обективен идентитет между делата не може да има, тъй като с диспозитивите на решенията се потвърждават или отричат различни субективни граждански права, предявени за защита. В случая, не са разрешени по различен начин и правни въпроси, включени в предмета на делото, чието решение се атакува и последващото решение, по които се формира сила на пресъдено нещо. Претенциите по двете дела не са в съотношение на обусловена и обуславяща, тъй като предмет на разглеждане са различни правоотношения между страните на различно правно основание. Оплакванията в молба за отмяна, че при разглеждането на делото, решението по което се иска да бъде отменено, съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, вкл. и във връзка с възможността служебно да назначи експертиза, не могат да бъдат обсъждани и разглеждани в извънинстанционното отменително производство по чл. 303 и сл. ГПК. При този изход на спора в полза на ответната страна по молбата за отмяна следва да се присъдят поисканите и доказани като заплатени с приложения договор за правна защита и съдействие разноски от 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение