Решение № 4409 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15354/2011 г.

Решение № 4409 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15354/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Анона" ООД, гр. Плевен, срещу решение № 571/24.10.2011 г. по адм. дело № 821/2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 3/20.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар на длъжност главен инспектор към РВМС - Плевен. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, отмяна на разпореждането и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - официален ветеринарен лекар на длъжност главен инспектор към РВМС - Плевен, сега Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен (§ 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ), чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Плевен е приел за установено, че с обжалваното разпореждане законосъобразно са насочени за унищожаване описаните в протокол от 20.09.2010 г., неразделна част от акта продукти и храни от животински произход, собственост на жалбоподателя "Анона" ООД, гр. Плевен, а именно: "пастърма Бресеола" - 2 бака, 7 палети - 173 кашона; с общо количество - 4 827, 5 кг. без документи за произход и с изтекъл срок на годност, установени с протокол № 163/09.09.2010 г. Разпореждането е издадено от компетентен орган по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 253, ал. 2, т. 3 вр. чл. 253, ал. 1, т. 3 от Закона за ветиранарномедицинската дейност /ЗВМД/ - официален ветеринарен лекар, в предписаната от закона писмена форма, като част от мотивите му се съдържат в протокола, към който препраща разпореждането и при спазване на административно-производствените правила. Разпореждането е съобразено с приложимото материално право, тъй като продуктите са негодни за консумация по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за храните. Решението е правилно. Продуктите са описани по вид и по тегло. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. Възраженията, че стоките не се индивидуализирани също е неоснователно. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на 09.09.2010 г. протокол, подписан от комисията, извършила проверката, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след проверка на комисия (заповед № РД - 11-636/25.08.2010 г. на генералния директор на (НВМС), извършена в обект на дружеството - жалбоподател. Резултатите от проверката се отразени в протокол № 1272/25.08.2010 г.), с който е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството без етикети, с изтекъл срок на съхранение, с нарушена цялост на опаковката, както и препакетирани храни без етикети и възможност за идентификация, без документи за произход, безопасност и проследимост. Съставени са актове за забрана № 004101/25.08.2010 г. - № 004108/25.08.2010 г. с описи на стоките в хладилните съоръжения, като стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Тази проверка, както и следващата на 09.09.2010 г., за която е съставен протокол № 163/09.09.2010 г., са проведени в присъствието на служители не проверяваното дружество, също подписали протоколите за проверки. Всички актове за забрана, както и оспореното разпореждане са връчени на представител на проверяваното дружество срещу подпис. По този начин дружеството е уведомено за всички действията на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Обстоятелството, че постановеният административен акт е съобщен на страната чрез присъствалия на проверките служител на дружеството- жалбоподател не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на горните изисквания. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Останалите доводи за нарушения на административнопроизводствените правила с оглед несъставянето на протокол от извършената трета проверка в склада на дружеството и липсата на преценка на представените от управителя доказателства, опровергаващи констатациите в протокол № 163/09.09.2010 г. също са неоснователни. Констатациите в протокола от 09.09.2010 г. са достатъчни да обосноват прилагането на принудителната мярка с процесното разпореждане, а доказателства, установяващи произхода на продуктите могат да бъдат представени и пред съда (в каквато насока няма данни). Останалите констатации засягат външния вид на стоките, целостта на опаковките и тяхната маркировка, поради което не могат да бъдат опровергани с писмени доказателства. Поради това правилно е преценено, че нарушения на правото на защита на дружеството не е допуснато. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са законосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност, както и продукти с нарушена цялост на опаковката, с променен цвят, а също и преопаковани продукти от различни партиди без възможност за идентификация. Тази нарушения са отразени в протокол и с оглед направените констатации, правилно, при условията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени към унищожаване. Правилно е заключението на съдебния състав, че разминаването в данните по партидните карти и етикетите на продуктите или липсата на етикети е пречка да се установи произхода на стоката и нейната годност. Поради това при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), законосъобразно е преценено, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Плевен е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи, описи, заповеди за забрана и разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства аргументират изводите на съдебния състав за извършената в склада на дружеството - жалбоподател проверки, констатациите от тях, допуснатите от "Анона" ООД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Заключенията на първоинстанционния съд относно законосъобразността на постановеното разпореждане се обосновават и от изслушаната комплексна експертиза, която установява несъответствие между представените от дружеството документи и намерените стоки и храни, насочени по-късно за унищожаване и от обстоятелството, че доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи, както и такива в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на документи, установяващи произхода на стоките, не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свидетелите са интерпретирани с оглед останалите доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в първата инстанция се прави за пръв път с касационната жалба, такова не е било направено преди обявяване на делото за решаване в първата инстанция, поради което не е допустимо настоящата инстанция да осъществи контрол дали присъденото възнаграждение не е прекомерно по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд - Плевен решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство (пълномощното на адв. Беева не съдържа данни за изплатено възнаграждение), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,